Първи опити в пеперудоснимането

  Зная, че дълго време посетилите на страничката "Фотография" си тръгваха от блога с излъгани очаквания. Извинявам се за това. Всъщност още умувам как да ви представя интереса си към фотографията и постигнатите от мен скромни успехи в тази област. Истината е, че много от нещата, които са ме завладявали и обсебвали, са ставали случайно. Много съм благодарна на моите родители, че ме научиха да се радвам, да откривам и да оценявам малките неща. Те ме правят щастлива, защото откриват пред мен непознати, чудни, пъстри, пълни с живот и хармония светове. Фотографията ми даде възможност да улавям крехки и удивителни моменти и детайли от  малкия свят на растенията, насекомите и животните.

  Подготвям ви с това леко психоаналитично встъпление за снимките, които ще ви покажа,  за да си обясните страстта ми към макрофотографията и най-вече към пеперудоснимането /лаская се да мисля, че този неологизъм е измислен от мен./ 
Та, като човек с чувствителна и поетична душа /филолог съм все пак/, винаги съм обичала тези красиви ефирни и пърхащи създания. Но никога не съм си давала сметка колко трудно и опасно понякога може да бъде увековечаването им, докато не реших да направя няколко индивидуални /голяма грешка/ фотопленера. 

 Никога не се доверявайте на пеперуда в непозната местност за маршрута, особено, ако сте я подгонили, за да я снимате. Това може да ви докара няколко не особено приятни неща - да се изгубите, да се овъргаляте юнашката в коприва, да стъпите върху лошо миришещо нещо и да се разочаровате дълбоко от себе си заради невъзможността да постигнете добър фокус. 

 Пеперудите се държат доста странно на фотосесия. Меко казано са доста шавливи. Нямат нищо общо с кротката сдържаност и английско възпитание на мъфините  например, които никога не мърдат от  мястото си и дори гледат фокуса в очите.

 За да ни ви доскучава от моите наивистични и в много отношения непоследователни изложения /излагания също е уместно като употреба/ ще показвам тук-там и снимкови доказателства. Това е една от първите ми снимки, която и до днес събужда ярки спомени за копривена прегръдка :

Запомнете добре това лице. Не се подвеждайте по красивите очи / и крила/ особено в непозната местност. 

 Истината обаче е, че аз отдавна съм й простила преживените страдания - все пак успях да я хвана на фокус и дори в композиция. Тази серия направих с един Оlimpus C 5000 Zoom, тип сапунерка, който обаче правеше страхотни снимки в макро режим.

Това иглолистно ми е любим макрокадър от моя да го наречем "сапунерски" период. Но да се върнем към главната героиня на днешния разказ.

 За мен тази пеперуда е представител на един от най-красивите и елегантни видове, които живеят у нас.

Снимането ми даде възможност да науча доста неща за живота и света на пеперудите. Едно от тях е, че в слънчеви следобеди, близо до мокри места, задръжките им падат и са склонни да позират за доста разкрепостени фотосесии като тази:

 Изразявайки моята морална позиция, съм нарекла тази снимка Трима са много.

 Последния кадър на този вид направих доста по-късно, когато вече имах огледално-рефлексен апарат и една непретенциозна, но обичана от мен SIGMA AF 70-300MM F/4-5.6 DL MACRO SUPER.

 Иска ми се да споделя това, което вече знам за пеперудите в България. Вярвам, че така освен забавен, блогът и историите тук ще са интересни и полезни. 

 Сниманите по-горе пеперуди са от най-разпространения в България вид  дневни пеперуди от семейство LYCAENID. Те се срещат на различни места - горски поляни, каменисти местности и речни долини. Имат едно поколение от юни до август и не са застрашен вид, слава богу! 

 В заключение ще обобщя, че снимането на пеперуди, въпреки и поради огромния риск за здравето и притесненията на близките ви за психическото ви състояние, води до пристрастяване. Затова българският лекарски съюз не го препоръчва на нерваци и хора със слаби нерви!:)

Следващия път ще ви покажа една друга хубавица!