Спаначена пита с кашкавал и пресен джоджен

Тази рецепта на  сп. Меню съм правила многократно, защото съм голям фен на спанака и близките му роднини. Пробвала съм различни варианти и продукти, докато стигна точно до тези, които ще ви предложа днес. Резултатът наистина си заслужава - ароматно, сочно и вкусно печиво, подходящо за следобедна закуска или вечеря.

Необходими продукти:

200 - 250 гр. точени кори на сач

(аз използвах препечени на сач кори на Битас )
50 гр. масло + 50 мл. олио
4 яйца
2 с.л. заквасена сметана
100 гр. сирене
100 гр. кашкавал + още 50гр. на малки парченца за поръсване на питата
от 350 до 500 гр- пресен спанак
1 голяма глава стар лук, нарязан на полумесеци, 3 с.л. зехтин
1 връзка пресен джоджен

Приготовление:
Намасляваме добре разкопчаваща се тортена форма с диаметър 26 см.
Разгъваме корите и ги намазваме обилно  със смес от маслото и олиото.  Поставяме ги на дъното на формата, като голяма част от корите трябва да висят навън и втория ред да допълва празните места на първия - както на тези в тавата, така и на висящите отвън.
В широк тиган загряваме 3 с.л. зехтин и задушаваме резените лук. Прибавяме почистения и нарязан на едро спанак и задушаваме до омекване. Изсипваме го в цедка или сито, за да се отцеди излишната вода. Оставяме да изстине. През това време разбиваме яйцата със сметаната, настъргваме сиренето и кашкавала на едро и ги смесваме с яйцата и нарязания джоджен. Изсипваме тази смес в тавичката и правим борд от висящите кори, като ги подгъваме навътре. Намазваме краищата на корите (борда) с мазнина и част от млечната плънка, поставяме останалия кашкавал на няколко места върху сместа и печем в загрята фурна на 180 градуса (с вентилатор) около 25 минути - до получаване на златист цвят. Изваждате и намазвате с четка с вода запечените кори. Покрийте с чиста кърпа за около 20 минути и сервирайте.
Добър апетит!

 Питата може да направите и с обикновени фини кори - на Белла например. Последния път сложих 3 яйца и 2-3 белтъка, останали от великденското готвене - получи се много пухкаво печиво!

Странглолапрети или спаначени кнедли с доматен сос

Великден отминава... 
 Въпреки желанието ми да напиша нещо хубаво, светло, да почета традицията и тук като покажа боядисаните яйца, козунаците и кифличките, просто не ми остана време. 
 Посрещах, изпращах гости, гравитирах около печката, давах кураж на машината за хляб, която имаше нужда от подкрепа, защото остана без дъх от месене, оформях, сплитах, намазвах, пекох и така по няколко пъти. 
 Гризеше ме мисълта, че в цялата тази суматоха в грижи за трапезата, ще загубя нишката към духовния смисъл на  светлия празник. Но, когато погледнах хората около себе си и видях децата си, родителите ни и близките ни, събрани на едно място с радостно настроение и светлина в очите, разбрах, че смисълът не ни е убягнал, защото онова, което ни бе събрало в нашия дом, бе любовта. 

Христос Воскресе! Нека бъдем по-добри! Пожелавам на всички здраве, светлина и мир!

И след празника да нагазим отново в делника, където винаги на преден план е отговорната мисия по изхранването на домашните любимци.
 Днес ви предлагам една чудесна пролетна рецепта от италианската кухня. Ако я предложите само със сос, тя определено ще мине като предястие, но, ако добавите в чинията и малко паста, вие вече ще сте сервирали един вкусен обяд или вечеря.(Ако прочетете тази публикация докрая ще разберете защо се усмихвам на това място.) 
 За бялото вино в такива случаи вече сме се разбрали, нали?:)


Странглолапрети! Първия път, когато се сблъсках с произнасянето на тази дума, изпитах стрес, въпреки чудесната италианска напевност и благозвучие. Доста се чудех какво би могло да бъде българското наименование, но освен за  варени спаначени топчета, за друго не се сетих. Тук стигнах до друг проблем - споменаването на топчета агресивно събуди у мен асоциация за супа топчета, която по никакъв начин пък нямаше роднински взаимоотношения с днешната рецепта. Реших в крайна сметка, че германо-австрийските кнедли са достатъчно популярни в днешната интернационална лексика, за да заместят тази огромна празнина в нашия език. Освен това се състоят само от две срички!:)

Необходими продукти за 4 порции:

300 гр. замразен спанак, размразен и добре отцеден от водата, най-добре зверски изстискан през цедка или 300гр пресен и попарен спанак, ситно накълцан

150гр. бяло сирене

1-2 с.л. пармезан

2 яйца

1-2 с.л. брашно, ако е необходимо

2 филии сух хляб без кората, накиснати в 150гр. топло прясно мляко, добре изстискани

2 с.л. ситно накълцан пресен магданоз

черен пипер

1 к.л. чесън на прах

За соса:

2 скилидки чесън

4 с.л. зехтин

400мл. доматено пюре

сол

1ч.л. сух риган

1ч.л. сух босилек

пресен босилек за поръсване и декорация

Смесваме всички продукти и омесваме добре до хомогенна смес. С намаслени ръце оформяме малки топчета с големината на орех и ги пускаме във вряща подсолена вода. Когато изплуват, ги изваждаме внимателно с решетеста лъжица и ги поставяме под капак в намаслен с масло съд.    През това време приготвяме соса като в зехтина за минутка запържваме бързо скилидката чесън, добавяме доматеното пюре, 1 ч.л сух риган, 1 ч.л. сух босилек, сол и черен пипер на вкус. Варим до леко сгъстяване, отдръпваме от котлона и добавяме пресована скилидка чесън. Поднасяме кнедлите с доматения сос, поръсени с пресен босилек.
Добра идея е във водата, в която са врели спаначените топчета, да сварите 300-400 гр. паста - фарфале, пенне или спагети и да ги поднесете заедно с кнедлите.
Наслаждавайте се на чудесния вкус!

    Тази вечер реших да се поровя малко в нета в търсене на етимологичните корени на странглолапретите. (Вече мога да го казвам дори и членувано. Сближаваме се.)
 Е, какво мислите се оказа? Че папата има пръст в тази работа, нали?
 Като всяко нещо в Италия и тези прости спаначени топчета горделиво заявиха легендарно потекло. В  превод странглолапрети (срещат се и като strozzapreti)  означава "задушаващи свещеника" или "удушвачи на свещеника". Едни източници твърдят, че задушавали заради продълговатата и странна форма на някои от тях във формата на  примка или усукано въже ; други,  че имало твърде много хляб в тях и това ги правело трудни за преглъщане; трети, че били толкова вкусни, че  свещениците ги гълтали  лакомо и често се задавяли с тях. Попаднах и на история, която твърди, че като крупен земевладелец католическата църква отдавала под наем земи на местните земеделци в Романя. Техните съпруги пък приготвяли паста, с която хранели свещениците. Самите те я нарекли така, заради високите такси, които църковните служители ги карали да плащат за наеманата земя.
 В свободен превод ще да се е доближавало до позитивното балканско пожелание - "дано се задавиш, дано".
Е, ние не се задавихме, но като се позамислих, установих, че в пълна сила съм приложила основния принцип на онова лакомо мече - колкото повече, толкова повече - нали се сещате - хем хляб, хем паста:))))

Голяма работа са тези италианци!Трябва да си купиш справочник, за да си запознат с всичките им  видове паста.

Връщам се да внеса малко пояснение. Днес с това име в някои райони на Италия наричат спаначените топчета (кнедли).

Соленки от парено тесто със сирена

Великден приближава! Усеща се по намигването на слънцето днес, по аромата на козунак, който се носи в готварските форуми, по пърхащата от нетърпение да боядисва яйца Дея, която усърдно тренира от няколко дни.
И мен ме обзема този трепет. Усещам го. Особено осезателно тази сутрин, когато станах с твърдото намерение да направя козунак. Но така се случи, че направих ..... соленки. И не съжалявам - изчезнаха със скоростта на светлината - вкусни, хрупкави, ароматни. Особено в компанията на чаша студен айрян. Добре, че успях да ги снимам.

Необходими продукти за количество от 15 бр.:


100мл. вода
80 гр. краве масло
150 гр. брашно
2 яйца
150 гр. сирене ( смес от бяло саламурено, кашкавал, пармезан)
щипка шарена сол за аромат


Кипваме водата с маслото и прибавяме пресятото брашно наведнъж. Бъркаме енергично с дървена лъжица до получаване на лепкава еднородна смес. Прибавяме сиренето и продължаваме да бъркаме. Отдръпваме тенджерата от котлона и охлаждаме леко. Прибавяме яйцата едно по едно и с ръка или с миксер (с бъркалки за тесто) омесваме хубаво тестото до еднородна лепкава смес.
Оформяме еднакви топчета по-големи от орех с намаслени ръце или, овалвайки с брашно. Подреждаме ги в тава, покрита с хартия за печене, и слагаме в загрята на 160 градуса фурна (с вентилатор). Печем до порозовяване. Поднасяме топли с кисело мляко, айрян или бира:)!


В оригиналната рецепта има и сол, аз препоръчвам да не слагате, защото сирената са достатъчно солени.


Източник: Edith`s kitchen

Пролетна разходка с крем карамел, бишкоти и козунак

Цветница е!
 Един от най-хубавите и вдъхновяващи християнски празници! В началото на пролетта, зажаднели за слънце, топлина и синьо небе, отваряме сърцата си с надежда! След усойната и дълга зима, днешният слънчев пролетен ден бе истински подарък!
Затова с моята дъщеря загребахме от него с пълни шепи!
Миросани от свещеника в църквата, с повдигнато  настроение и върбови клонки се прибрахме у дома и решихме, че този ден трябва да бъде изживян сред природата." При дядо" каза дъщеря ми и се въоръжи с пакет котешка храна. (Тук е необходимо да уточня, че при дядо и живеят две интернирани от вкъщи  по здравословни причини домашни котки - първи дружки на моето момиче). Въоръжих се и аз с фотоапарат и поехме към горското местенце.
 Дори не се сетихме да си вземем сандвичи!

Пролетта бушуваше отвсякъде - зелена, пищна и завладяваща.

Не можехме да се нарадваме на първите пролетни цветя. Погълнаха ни цветове и ухания, забравени през зимата....!

Пристигнахме нетърпеливи за срещата с двете мили същества. Моето момиче ме забрави в мига, в който зърна своите приятелки.

Ето я и лудеещата с котки.

И докато малката госпожица раздаваше и получаваше милувки

майка и хукна да снима пеперуди,

 назидателно захвърлени  тежки зимни обувки

и  неуморни жужанки сред цъфналите плодни дръвчета.

Сред това изобилие от кипящ живот исках егоистично да запечатам неповторимостта на тази гледка за себе си!

Добрата новина за вас е, че има и рецепта. Нямаше как след приятната умора от разходката и полудневното гладуване да не завършим деня с нещо сладичко.

Ето го и него! Представям ви негово величество

Пролетен крем карамел с бишкоти и козунак

 

Необходими продукти:

200гр. сух козунак, нарязан на филии

100гр. бишкоти Савоярди

1-2 с.л. течен шоколад

6  яйца

800 мл. прясно мляко

4 с.л. захар за карамелизиране

3/4 ч.ч. захар

2 ванилии

6 ч.л. портокалов ликьор

1/2 к.ч. златни стафиди

1/2 к.ч. сушени червени боровинки

Начин на приготвяне:

Карамелизираме захарта, като я напръскваме с малко вода и обливаме стените на съд за печене с размери 25 на 12, дълбок 8 см.

Намазваме филиите козунак с течен шоколад и ги нареждаме на дъното на съда с шоколада надолу. Поръсваме с боровинки и стафиди. Отгоре нареждаме бишкотите, предварително сиропирани с портокалов ликьор, поръсваме отново със сушени плодове и завършваме реда с остатъците от козунак и бишкоти. 

Разбиваме яйцата със захарта, прибавяме млякото и 2-те ванилии.  С тази смес заливаме върху козунака и бишкотите на части до пълното поемане на течността. От това количество на мен ми остана смес за 1 стандартна купичка за крем карамел. Карамелизирах я и напълних с течността. Поставих големия и малкия съд в тава, налях вода, която покри3/4 от малката купичка и пекох сладкиша на водна баня около час на 140 градуса с вентилатор. След изпичането сладкишът се охлажда и престоява 40-50 мин. в хладилник, след което внимателно се обръща върху подходящ съд и се сервира на дебели резени. 

Умопомрачително вкусен е!

Идеята за рецептата е от сп. Кулинарен журнал

Рибен пай с картофи и сметана

Смело и отговорно заявявам, че днешната рецепта е много вкусна! Единственото условие, за да ви хареса, е да обичате риба!

Необходими продукти:

6 средни по големина картофа

около 150-200 гр. топло пушено рибно филе - пъстърва, треска, скумрия ( може и останала печена на фурна риба от предния ден), накъсано на малки парченца

3-4 аспержа (аз използвах замразени - размразяват се предварително)

1 стрък пресен лук

1 морков, нарязан на ситно и бланширан

1/2 връзка пресен копър

черен пипер, сол

бучка масло

1/2 ч.ч. прясно мляко

1 жълтък

3 с.л. заквасена сметана

За поръсване на пая:

2с.л. галета, смесени с 2 с.л. настърган пармезан

Сваряваме картофите, обелваме и намачкваме на едро с бучка масло. Прибавяме сол, черен пипер, сметаната. Разбиваме жълтъка с прясното мляко и добавяме към сместа. Нарязаните на дребно зеленчуци се смесват с рибните парченца и се прибавят към картофите. Сместа се изсипва с подходящ съд, намазан с масло, и се заравнява с лъжица. Отгоре се поръсва с пармезановата галета и отново се заравнява. Пече се на 180 градуса до златиста коричка. Получава се изключително апетитна и хрупкава коричка!:)

Сервирайте топъл със зелена салата и бяло вино.

Ако не разполагате с аспержи, може да ги замените с половин чаена чаша зелен грах(пресен зелен фасул) или 2 с.л. каперси.

Оризов пудинг със сушени плодове и портокалов сок

Всички си спомняме храната в детската градина, където един от доминиращите десерти беше мляко с ориз. Ами аз още си го обичам - особено с канела и сладко от сини сливи. Макар, че определям тази рецепта като десерт, спокойно може да я предложите и като вкусна и засищаща закуска. Надявам се чудесното съчетание на сладки сушени плодове и свежестта на портокал да ви хареса!

Необходими продукти:

600 мл. прясно мляко

1/4 к.л. индийско орехче на прах

200 гр. ризон или друт вид едър ориз

4-5 с.л. мед

сок и кора от 1 портокал

100 гр. сушени боровинки, накиснати от предишната вечер в порто или портокалов ликьор

2 с.л. златнни стафиди

2 сушени смокини, нарязани на парченца

4 с.л. заквасена сметана

1 к.ч. запечени филирани бадеми

Оризът се сварява в прясното мляко с индийското орехче. Сокът от портокал се кипва с меда, стафидите и смокините до омекване на сухите плодове. Към млечния ориз се прибавят боровинките, половината от портокаловата кора - настъргана или на тънки ленти, портокаловата смес със сушени плодове и медът и заквасената сметана. Сместа се разпределя в купички, посипва се  с филираните бадеми и се декорира с останалата кора от портокал. От това количество излизат 8 купички с пудинг.  Ако десертът не е достатъчно сладък за вашия вкус, поднесете го с още малко мед, макар че така ще загуби от свежия си вкус.

Рецептата можете да приготвите и  в микровълнова фурна. В този случай в подходящ съд смесете ориза, млякото и инд. орехче и пуснете на максимална степен за 5 мин. Извадете, разбъркайте и оставете 2 минути навън. Сложете отново в микровълновата фурна и повторете няколко пъти процедурата до готовност на ориза. Това ще зависи от мощността на печката ви - моята е 750W и се наложи да го направя 4 пъти. След това за 1-2-3 или 4 минути сложете съда с портокаловия сок и плодовете и извадете. Смесете готовия ориз и плодовете по същия начин и довършете по гореописания начин рецептата. Бадемите запечете на няколко пъти по 2 мин. на пълна мощност.

Идея за тази рецепта взех от сп. GoodFood.

Салата от маринован патладжан с рукола и брускети с песто и прошуто

Сигурно вече сте забелязали, че съм фен на по-леките храни и предпочитам различни  комбинации със зеленчуци. Едва ли ще срещнете рецепти с майонеза, 10 яйца или свинска мас в съставките на моите рецепти. Много харесвам средиземноморската храна заради нейната простота и прекрасен вкус. Днес ще ви предложа една рецепта, подходяща за бързо хапване, а защо не и за лек обяд или вечеря.

Необходими продукти:

2 патладжана, нарязани на парчета

3-4 с.л. зехтин, сол, пипер и чесън на прах

3 с.л. бял балсамов оцет

3 с.л. стафиди

50 гр. рукола

Нарязаният патладжан поставяме в подсолена вода за 30 мин. Отцеждаме, подсушаваме и в тавичка го объркваме със зехтина, солта, черния пипер и чесъна. Поставяме в гореща фурна 180 градуса с вентилатор и печем до златисто - около 30 минути. Изваждаме го и го смесваме със стафидите и балсамовия оцет. Охлаждаме, смесваме го с прясната рукола и поднасяме с брускети.

За брускетите:

4-5 дълги филии хляб или нарязани на филийки и препечени питки с пармезан

песто от босилек, скилидка чесън

70-80 гр. прошуто крудо, тънко нарязано

Препичаме хляба и го нарязваме на тънки парчета, всяко едно натриваме със скилидка чесън и намазваме с тънък слой песто. Увиваме парчетата в прошуто и поднасяме заедно със салатата. Мммммм...:)

 Мисля, че чашата студено бяло вино е задължителна!

Базовата рецепта на салатата е от сп. GoodFood

Рулца от грилован патладжан с млечен пастет

Знам, че имам вече подобна рецепта в блога, но това, което ще ви предложа днес, също е вкусно. Освен това, днес съм ви приготвила бонус, 2 в 1 както се казва, защото ще ви предложа и рецепта за остатъка от плънката. И така:

Необходими продукти:

3 патладжана, 3 изпечени червени чушки - подсушени
150мл. зехтин
сух риган
1 скилидка чесън
сол, черен пипер
Нарязваме измития патладжан надлъжно на филии, дебели около 1 см. Поставяме филиите в подсолена вода за около 30 мин., за да пуснат горчивия си сок и, за да не потъмнеят. От останалите съставки приготвяме смес за намазване на патладжаните. Подсушаваме патладжаните след изваждането им от водата и ги намазваме с четчица със сместа от едната страна. Изпичаме върху сух грил-тиган и, преди да ги обърнем, ги намазваме и от другата. Поставяме в съд под капак и приготвяме плънката.


За плънката:


1 пак. сирене Крема - 125 гр.
100 гр. заквасена сметана
1 к.л. песто от босилек
сол
1 скилидка чесън - пресован
няколко стръка пресен магданоз - ситно нарязан


Смесваме добре всички съставки и с получената млечна паста намазваме изстиналите филии от патладжан. От горе поставяме тънка и дълга лента от подсушена печена чушка и навиваме внимателно на рулце. Готовите пакетчета можем да привържем с леко бланширани листа от пресен лук. Поднасяме охладени.


Понеже аз направих повечко паста, от остатъка приготвих едно млечно предястие с добавка на  3-4 нарязани на дребно печени чушки, 50-70 гр. краве сирене, 2-3 стръка нарязан на дребно пресен лук. Получи се доста вкусно. Който е свикнал с вечерния си аперитив, мисля, че ще го оцени подобаващо!

Надявам се тези предложения да се харесат и във вашите домове!

Пригответе тази рецепта през лятото в белтъчния ден на 90-дневната диета - ще ви бъде вкусно!

Първи опити в пеперудоснимането

  Зная, че дълго време посетилите на страничката "Фотография" си тръгваха от блога с излъгани очаквания. Извинявам се за това. Всъщност още умувам как да ви представя интереса си към фотографията и постигнатите от мен скромни успехи в тази област. Истината е, че много от нещата, които са ме завладявали и обсебвали, са ставали случайно. Много съм благодарна на моите родители, че ме научиха да се радвам, да откривам и да оценявам малките неща. Те ме правят щастлива, защото откриват пред мен непознати, чудни, пъстри, пълни с живот и хармония светове. Фотографията ми даде възможност да улавям крехки и удивителни моменти и детайли от  малкия свят на растенията, насекомите и животните.

  Подготвям ви с това леко психоаналитично встъпление за снимките, които ще ви покажа,  за да си обясните страстта ми към макрофотографията и най-вече към пеперудоснимането /лаская се да мисля, че този неологизъм е измислен от мен./ 
Та, като човек с чувствителна и поетична душа /филолог съм все пак/, винаги съм обичала тези красиви ефирни и пърхащи създания. Но никога не съм си давала сметка колко трудно и опасно понякога може да бъде увековечаването им, докато не реших да направя няколко индивидуални /голяма грешка/ фотопленера. 

 Никога не се доверявайте на пеперуда в непозната местност за маршрута, особено, ако сте я подгонили, за да я снимате. Това може да ви докара няколко не особено приятни неща - да се изгубите, да се овъргаляте юнашката в коприва, да стъпите върху лошо миришещо нещо и да се разочаровате дълбоко от себе си заради невъзможността да постигнете добър фокус. 

 Пеперудите се държат доста странно на фотосесия. Меко казано са доста шавливи. Нямат нищо общо с кротката сдържаност и английско възпитание на мъфините  например, които никога не мърдат от  мястото си и дори гледат фокуса в очите.

 За да ни ви доскучава от моите наивистични и в много отношения непоследователни изложения /излагания също е уместно като употреба/ ще показвам тук-там и снимкови доказателства. Това е една от първите ми снимки, която и до днес събужда ярки спомени за копривена прегръдка :

Запомнете добре това лице. Не се подвеждайте по красивите очи / и крила/ особено в непозната местност. 

Пилешки пастет с песто

Днес ви предлагам една рецепта, която се комбинира чудесно с питките с пармезан

Необходими продукти:

300 гр. сварени в подсолена вода или бульон пилешки гърди
щипка червен пипер
черен пипер
2 скилидки чесън
1 к. л. песто от босилек
1ч. л. настърган пармезан
4-5 настъргани натурални маслини
магданоз
6-7 с.л. зехтин
Всички съставки без магданоза, маслините и пармезана се смилат в кухненски робот. Добавят се накълцаният на дребно магданоз, пестото и пармезана. Разбърква се добре, оставя се няколко часа в хладилник, за да се овкуси, и се сервира върху препечена филийка с домат.