Гратен с картофи, червена ряпа и пармезан

Здравейте, приятели!
След доста дълго отсъствие се завръщам в родните блогърски среди с една семпла, но много вкусна рецепта, изключително актуална за есенния сезон.
Обичам есента, тя ме зарежда със спокойствие и ми носи усещане за хармония. Дори когато ми се струва, че съм я загубила завинаги.

Обичам ласкавите есенни лъчи на слънцето, примигващите под слънчевите милувки с оранжевите си клепки листа,

яркото пиршество от греещи топли цветове

смълчаните паркове, които само засилват усещането, че "иде време за горест"

 спокойната меланхолия, която пропълзява във всяка моя клетка.
 И не е случайно, че събрах сили и желание да се завърна на моето си местенце тук точно в сърцето на есента.
Вдъхнових се за тази рецепта от Танита, която пък я открила в друг чудесен блог. Аз я интерпретирах по мой вкус и потвърждавам, че резултатът е наистина много вкусен. Включването на червената ряпа в рецептата бе предизвикателство за мен, защото досега не бях използвала този зеленчук в рецепти, освен в есенна салата с моркови и зеле. Крайният резултат ни изненада много приятно - деликатен  вкус и  приятна консистенция.

 

Ето ги и необходимите продукти:

 

 

1 кг. картофи, обелени и нарязани на тънки шайби с дебелина 3-4 мм.

220 гр. червена ряпа, нарязана също на тънки шайби

1 оранжева или червена чушка на шайби

1 голяма глава лук, нарязан на шайби

50 гр едро настърган пармезан

70 гр едро настърган кашкавал

1ч.ч прясно мляко

1ч.ч. готварска сметан

12 малки листа салвия(градински чай)

сол, микс от пипери(черен, зелен и розов)

 

Намазваме с масло тавичка за печене с размери  23/30см и в нея редим зеленчуците керемидообразно със застъпване, като целта е да се откроят симетрично цветните редове с ряпата и чушката и зеленчуците да застанат почти изправени в тавичката. Между тях вмъкваме на места нарязаната ситно салвия и настъргания пармезан.

Кипваме млякото, сметаната, солта и пиперите до разтварянето на солта и заливаме подредените зеленчуци. Отгоре поръсваме с кашкавал. Печем 50 минути отначало на 200 градуса, после на 180.

 

 

 

Сервираме със студено бяло вино или бира.

Хубава, спокойна и хармонична есен пожелавам на всички!

 

Цветът на зимата

Честита, мирна и благополучна  да е Новата 2012г.!

Ще споделя с всички вас, които се отбивате тук на моето местенце, моята снежна зимна приказка, която ме зареди с много настроение, чист въздух и чисти мисли и ми върна позабравеното усещане за истински красивото.

Преживейте я с мен, приятели!

Зимата не ми е любим сезон. Но има моменти, в които ме оставя безмълвна и ме изпълва с респект и възхищение.

 В планината, след снежна вечер или мъглива утрин,  природата ювелирно  рисува съвършени лечебни картини за нашите захабени градски сетива.

Извайва съвършени и чисти образи, за да ни върне към истинската красота и към смисъла на  великото си тайнство.

Колко непреходна красота има в тези нетрайни,  подвластни на слънцето картини!

Крехко, студено, ледено и нежно....

Пречистващо и вдъхновяващо пътуване в света на снеговете,

където ледените прегръдки на студа запечатват затаяващи дъха мигове и гледки,

а душата ти попива цветът на зимата -

така раним

и раняващ,

вледеняващо красив,

вдъхновяващ

и умиротворяващ!

Мили читатели, приятели, познати и непознати, искам да ви пожелая здраве и късмет!

Нека бъдем по-добри и да съхраняваме душите си чисти.

Подарявам на всички вас тази старопланинска зимна приказка, в която попаднах!

Летни спомени и рецепта с вкус на лято

След дългото ми лятно отсъствие от блога - знаете как е - море,

един страхотен джулай морнинг,

 плажна романтика,

  (ще ми се да вярвам, че са следи от нашата романтична младеж, а не от почиващи влюбени скандинавски пенсионери, макар че и това е хубаво),

 служебни пътувания и проточил се в безкрайност ремонт(без снимка) се завръщам в блогърските редици отпочинала и кулинарно вдъхновена. И минавам направо към рецептата - изключително семпла и вкусна.


Панирани домати в сухо картофено пюре

Продуктите са според броя на участниците на масата:
При нас за трима използвах
3 месести (най-добре домашни) домата
1 ч.л. сух босилек
около 100 гр. по-твърдо сирене, нарязано на парчета с дебелина около 0.5 см
3 яйца, разбити много добре
брашно за паниране
250-300 гр. сухо картофено пюре на люспи
олио за пържене

С помощта на малко ножче почистваме измитите домати от твърдата част към дръжката и нарязваме на шайби с дебелина около 3 до 5 мм. Подсушаваме ги много добре с домакинска хартия и ги овалваме в брашно. Върху една шайбичка домат поставяме парче сирене и захлупваме с другата шайба като сандвич. Потапяме в яйцето, в което сме добавили сухия босилек, в брашно и после пак в яйце. Може да си спестите повторната процедура, но аз реших да се застраховам от пръскане. Накрая овалваме в сухото картофено пюре и изпържваме в добре сгорещено олио. Изваждаме и оцеждаме върху хартия. Вкусни са както топли, така и студени. Задължително поднасяме с изстудено узо или ракия! Наздраве!

За нещата, които си отиват.... и се завръщат

Светът на детството...
 В него няма тревоги, няма грижи и мисъл за утре, няма срокове, графици и планиране. Поне в моето нямаше. И през лятото ухаеше на борова гора и зелена трева ...

Понякога завръщанията са болезнени, носталгични, изпълнени с тиха радост или отрезвяващи и разтърсващи.
Изпитах от всичко, когато тези дни се завърнах в къщата на баба и дядо. Но ще ви разкажа за носталгичното и изпълненото с тиха радост.
И аз съм градско дете. За мое огромно щастие не бях лишена от връзката със селото. Там прекарвах летните, а понякога и зимните ваканции, и за мен то винаги е било синоним на безгрижие. Такива са детските очи - виждат само онова, което искат.
 С годините видях селото по друг начин, оцених неговите достойнства, простия и семпъл живот на хората там, силата и смисъла на взаимоотношенията и възприемането на света като едно голямо родословно дърво. Там хората се целуват истински по бузата и здраво се прегръщат, далеч от  театралните целувки при среща по американски и европейски.
 Там всеки е почти роднина с другия и по някакъв начин е част и от твоя живот.

Всяка една уличка, всяко кътче от бабината къща, събуждат спомени....

Баба и дядо отдавна ги няма. Светла им памет! Но образите им живеят в мен! И така ще бъде винаги!

Открих на странно място детското си столче, на което играех и мъкнех навсякъде.

Случайно или не, баща ми го е оставил високо на стрехата в двора, като знак, че детството е напуснало този дом.
Много неща намерих там, където ги помнех като дете - сякаш никога не са мърдали и времето е спряло за тях.

Дори котката изглеждаше по същия начин като онази, която имахме преди години.
Как връхлита аромата на детството!!!
Приижда на талази от градинските цветя,

от първите ягоди в градината, откъснати от дъщеря ми...

В разгара на пролетта животът тук кипи с пълна сила - суров и естествен. С удивление и радост гледах как косерите обгрижват и учат своите малки,

как врабците дремят безгрижно на слънце по жиците като нехранимайковци.

 Усетих  се като Малечка Палечка в зеления свят на хиляди дребни неща.

Прекрасно усещане!
Докато дъщеря ми се опитваше да гушне плашливото коте,

си спомних как играехме с макове и правехме принцеси с червени рокли от цветовете им. В нейното градско детство няма такива принцеси.

Време е да набера макове и да сваля столчето от стрехата!