Воловани с мус от риба тон

 В живота на всички ни идват моменти, в които имаме повод да почерпим. Когато нямате време, купувате кутия с бонбони, поръчвате нещо на кетъринг и решавате проблема. Но, ако поводът е особено специален и искате да зарадвате хората, които ще почерпите, е по-добре да приготвите нещо сами. Така ще им предадете късче любов и добра енергия с всяка хапка. Наскоро аз имах такъв повод и реших да приготвя няколко неща, подходящи за случая. Част от менюто бяха и тези воловани.
 Родината на волованите естествено е Франция. Те представляват  изискани фини малки кошнички от въздушно бутер тесто с  различни пълнежи. Кокетни, вкусни и елегантни те биха могли да бъдат част от всяко фирмено парти или празненство от различно естество. Приготвят се лесно, а пълнежът търпи импровизации. Единственото правило е плънката да не е прекалено течна.  Нека се докоснем до френската кухня с тази рецепта.

Днешната рецепта е за 16-18бр. воловани, изрязани с ринг с диаметър 6см. Ако използвате по-малка форма, ще получите повече бройки.

ВАЖНО:
Ще започна с някои уточнения относно боравенето с бутер тесто, които на по-опитните кулинари са известни, но начинаещите е добре да имат предвид.

 Използва се напълно размразено в ХЛАДИЛНИК бутер тесто. Може да го оставите една нощ или няколко часа след купуване в хладилник, за да се размрази добре. Ако сте купили пакет с два листа бутер тесто(800г), дръжте единия лист в хладилник, докато работите с другия. Изваждайте и разгъвайте внимателно размразеното тесто, не го дърпайте, не го мачкайте с пръсти, не го точете.
Когато изрязвате фигури от него, използвайте остри формички или остър нож, за не смачквате пластовете на тестото.  Всичко това ще доведе до по-добър резултат  - тестото ще бухне, отделните пластове ясно ще личат при изпичане и ще получите въздушно и леко печиво.
За по-красив външен вид намазвайте преди изпичане отделните продукти с разбит жълтък, а за слепване на тестените части (както в случая) използвайте разбит белтък или студена вода. Печете в предварително силно загрята фурна на 200-220 градуса.


Необходими продукти:

800г бутер тесто(2 листа) "Белла"
1 яйце, разделено на на разбити жълтък и белтък

За муса:
1 авокадо
сок от 1/2 лимон
280г прясна извара
5 с.л. майонеза
1/2 глава лилав салатен лук
1 малка кутия риба тон в собствен сос, добре оцедена
3 скилидки чесън
пресен копър
сол, черен пипер на вкус
репички за украса

Започнете с приготвянето на муса.
Извадете плода на авокадото, полейте го със сока от лимон и заедно с майонезата го пасирайте в робот или пасатор. Добавете рибата тон, изварата, солта, пипера и пресования чесън и пасирайте отново до гладка консистенция. Ако изварата ви е по-водниста, прибавете 2с.л. леко омекнало масло и пасирайте с него. Накрая добавете много ситно нарязания лилав лук и разбъркайте добре. Сложете сместа в пош или найлоново пликче и приберете в хладилника, докато печете тестото - така сместа ще стегне и ще усвои ароматите.

Следвайки по-горните препоръки за бутер тесто, се заемете с изрязването на волованите. Ще трябва да изрежете четен брой кръгчета, половината от които ще бъдат основата на волована, а другата половина ще служат като капаче с дупка, която в последствие ще бъде напълнена с мус. За тази цел пригответе формичка с по-малък диаметър от основната. С нея ще изрежете вътрешността на втората половина кръгчета.
И така пригответе две тави и ги застелете с хартия за печене. Внимателно, с помощта на широк нож или шпатула пренесете кръговете, които ще бъдат основа на волованите върху хартията и ги подредете на достатъчно разстояние един от друг, тъй като при печенето ще се надуят. Надупчете на няколко места с вилица кръгчетата на основата, за да излезе въздухът. Намажете краищата на всеки кръг с разбит белтък или вода и внимателно поставете върху тях капачетата с изрязаната вътрешна част. Поставете готовата тава за 10 мин. във фризера, извадете, намажете с жълтък външното ръбче на горния кръг и изпечете до приятен златист цвят. По същия начин процедирайте и с втората тава. Извадете и охладете изпечените воловани и, докато са топли, натиснете внимателно с пръст или лъжичка бухналото дъно, за да освободите повече място за пълнежа.
Напълнете волованитес охладения мус, когато са напълно изстинали.

Добър апетит! Няма да напомням за добре охладеното бяло вино!

Съвет:
Не изхвърляйте изрезките, останали от изрязването на волованите. Намажете ги с жълтък, поръсете със сусам, риган, розмарин, маково семе или каквото ви се намира и ги изпечете. Ще получите чудесни соленки!

Пита с тиквички и домати

Тази рецепта е поредното доказателство, че семплите рецепти, приготвени със свежи сезонни продукти са най-вкусни. Обичам да приготвям подобни печива - комбинация от тесто и плънка и в блога ще намерите доста такива като - Пролетния пай, Бюрека със спанак и сусам, Пая с гриловани тиквички, Хачапури със спанак и сирена, Спаначените кошнички с рикота, Спаначената пита с кашкавал и пресен и джоджен и т.н.  Всяка една от тях е изпитана и любима в семейството ни и днешната , смея да твърдя, се нарежда в челните места и по вкус, и по визия.

Необходими продукти за 3-4 порции:

6-7 фини кори за баница(около 200г)
50г масло, 50мл олио
1 свежа тиквичка (или 2 по-малки)
4-5 чери домата
4 яйца
200г краве сирене
1п. крема сирене(125г)
1/2 или 1 (ако е по-дребен) глава червен лук
3 едри скилидки чесън
1/2 ч.л. сух риган
1/2 връзка листа от резене или копър
сол и черен пипер

В загрят тиган изсипете 2-3 лъжици от маслената смес от кравето масло и слънчогледовото олио и прибавете нарязаните ситно лук и чесън + 2-3 с.л. вода. Задушавайте до омекване на зеленчуците, след което дръпнете от котлона и охладете.
Покрийте дъното на тавичка с размери 20/24 см с хартия за печене. (За да прилепне добре по краищата, може да  намокрите леко парчето хартия за печене и да го смачкате с ръце. Подсушете го и го поставете на дъното и стените на съда. )
Намазвайте всяка кора с разтопеното в олиото масло и поставяйтев тавичката следвайки правоъгълната форма на корите, като краищата им трябва да останат навън.
Разбийте яйцата с крема сиренето, прибавете натрошеното кравето сирене,  ригана, ситно нарязаните листа от резене (копър) и задушените и охладени лек и чесън.  Добавете черен пипер и сол, ако е необходимо, защото сирената са солени.
Разбъркайте добре и изсипете в тавичката като разнесете сместа равномерно. Нарежете тиквичката напречно на тънки колелца около 2мм, а доматите на половинки. Подсушете доматите от семенната течност. Подредете колелцата тиквички керемидообразно върху плънката като загребвате и малка  част от нея. Отгоре поставете доматите и подгънете краищата на корите навътре към плънката.
Намажете с масло с помощта на четчица така получения борд от корите, тиквичките и доматите.
Печете в предварително загрята на 200 градуса фурна 10 минути, след това намалете на 180 градуса и печете до леко зачервяване на плънката - около 25 мин.
Охладете преди поднасяне.

Чашата студено бяло вино е препоръчителна. Наслаждавайте се!

Флан с тиквичики и извара

Още щом видях рецептата на Мина за този флан, реших, че ще го направя. 

 Препоръчвам го горещо и на вас, защото се приготвя лесно, сравнително бързо, а резултатът със сигурност ще погали небцето ви с фин  вкус и нежна консистенция. 

Рецептата е семпла и това я прави изключително добра. 

 Единственото, което си позволих да добавя към нея, бе една голяма скилидка чесън, задушена заедно с тиквичките.

Необходими продукти:

200г прясна извара

200г пресни тиквички

200мл готварска сметана (аз използавам Pilos от Lidl  в малките кофички с 30% масленост)

1 голяма скилидка чесън

4 яйца

сол, черен пипер

1 препълнена с.л. пресен копър, нарязан ситно

1с.л. масло

1с.л. зехтин

масло за намазване на формичките

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 160 градуса.  Намаслете добре 4-5 купички с вместимост като тези за крем карамел.

Загрейте  подходящ съд с капак, прибавете маслото, зехтина и накълцаната ситно скилидка чесън. Разбъркайте, докато чесънът омекне и пусне аромата си. Добавете нарязаните на кубчета тиквички, посолете със сол и черен пипер. Задушете по капак до омекването им. Добавете сметаната и изварата и отдръпнете от котлона. Пасирайте добре. Едно по едно прибавете яйцата  като не спирате на пасирате. Накрая добавете копъра. Разлейте сместа в купичките и изпечете флана на водна баня за около 45 мин.

Поднесете го обърнат в чинийка като предястие със салата или солени крекери.

Чашата студено бяло вино или бира е просто задължителна!

Благодаря на Мина за чудесната рецепта!

Печено сирене със свежи подправки в бутер тесто

Днес ще ви предложа едно предястие, което е и страхотно мезе за вино. Това, което грабва в него, е сполучливото съчетание между хрупкава коричка, свежи подправки и приятния маслен вкус на топящо се в устата сирене.
Приготвя се много лесно, бързо и дори не е нужно да го украсявяте.
Освен това е  икономично и много подходящо за случаите от типа "нечакани гости".
Убедих ли ви?:))

Необходими продукти за 6-8 порции:

400 гр- бутер тесто
400 - 500 гр. меко сирене тип  Дунавия или Фета
1 връзка пресен копър, мащерка или риган
маково семе (ким или сусам) за поръсване
1 жълтък и няколко капки вода за намазване

Начин на приготвяне:

Размразете тестото в хладилника и работете бързо с него, като не го притискате много.

Подсушете сиренето върху домакинска хартия и го разрежете на две еднакви части.  Оваляйте ги в избраните от вас зелени свежи подправки. Поставете парчетата сирене успоредно на широката страна на тестото, изрежете и прихлупете тестото върху него. Изрежете внимателно с остър нож и завийте крайчетата с прищипване или като намажете с малко белтък. Поставете ги върху хартия за печене, намажете с жълтъка и поръсете с маково семе, ким или сусам.
От останалото тесто може да изрежете фигурки с помощта на формички и да украсите отгоре и отстрани пакетчетата.
Печете в предварително загрята на 200 градуса фурна до зачервяване - около 15-20мин. Извадете и охладете.
Нарежете с остър нож на парчета и поднесете!

Наздраве!

Може да пригответе и един по-голям пакет, като използвате цяло по-голямо парче сирене.

Източник

Сладкиш с круши и порто сос

Хубаво е да започнем новата година на чисто, с вдъхновение, надежда, един джоб мечти и задължително с нещо сладичко. За да ни върви като по мед и масло!
Днешната рецепта е от типа, който много обичам - бърза, лесна, вкусна. След обилното похапване по празниците, тя е нещо, с което можете да поглезите себе си и домашните си любимци, без притеснения за килограмите, защото е плодова и лека. Сигурна съм, че ще ви хареса и горещо ви я препоръчвам.

Необходими продукти за 4 порции:


3 узрели, но не много меки круши от сорта Абат (става и с друг сорт)
400гр. бутер тесто "Белла"
1 жълтък
4 ч.л. пудра захар
1 к.л. канела

сок от 1/4 лимон
1 пръчка канела
1 с.л едро настъргана портокалова кора
120мл. вода
100 мл светло порто (аз използвах Tawny) или ароматно бяло (розе) вино
1-2 с.л захар
1 жълтък
1пълна к. л. царевично нишесте

Размразяваме тестото от вечерта в хладилник.
Разполовяваме крушите и ги обелваме. Почистваме от семенната част и дръжките.
В малка тенджерка кипваме водата с 1-2 с. л. кристална захар, лимоновия сок, пръчката канела, портокаловата кора и портото. Прибавяме почистените половинки круши и варим на по-слаб огън 4-5 мин. Изваждаме плода и го отцеждаме върху домакинска хартия.
Приготвяме 4 форми за тарти и с една от тях изрязваме от тестото 4 еднакви кръга като внимаваме да не притискаме и разпъваме твърде много тестото. Изрязваме кръгчета от хартия за печене с диаметър на формите и ги поставяме на дъното им. Отгоре слагаме тестените кръгове и намазваме с жълтък, разбит с малко вода или олио. Поръсваме всяка форма с по 1 ч.л. пудра захар и поставяме отгоре половинките круши, леко разрязани откъм широката страна. Поръсваме ги леко с пудра захар и канела.
Печем в предварително загрята до 190-200  градуса фурна около 15 - 20 мин. докато тестото се надигне и зачерви.
Охлаждаме  5 минути.

Изваждаме готовите сладкиши от формите.
Докато сладкишите се пекат, приготвяме сос от останалия сос от варенето на крушите. Прецеждаме го и го охлаждаме. В част от охладения сос разтваряме добре 1 пълна к.л. царевично нишесте и прибавяме разбития жълтък. Пюрираме останалата сварена круша.
 Връщаме тенджерката с прецедения сос на котлона и кипваме. На струйка прибавяме жълтъчено-нишестената смес като бъркаме, за да не се образуват топчета. Накрая прибавяме пюрето от крушата. Ако стане много гъсто, разредете с малко вода.
 Охлаждаме леко соса и поднасяме десерта като в чиния сипваме малко сос и върху него поставяме сладкиша.
Може да аранжирате с портокалова кора и пръчици канела.

Наслаждавайте се.

Не изхвърляйте изрезките от бутер тестото. Пригответе от него солени пръчици като го нарежете с къдрава резачка на ленти(не се притеснявайте, ако са с неправилна форма). Намажете ги с разбитите белтъци(може и само с единия), поръсете с малко червен пипер, настърган кашкавал и маково семе. Усучете лентите и ги поставете в тавичка върху хартия за печене. Изпечете ги заедно със сладкиша или след него.

Така ще имате и чудесно мезе за питието вечерта, ако не бъдат изядени междувременно:)).


Адаптирано от тук

Един въглехидратен ден и неговата предистория

Вчера бе моят ден с варива от 90-дневната диета.
 Реших, че ще изпробвам нещо от арабската кухня. Първо Дани ме раздразни с едно пиле със заатар. После се сетих за кюфтенцата на Ели с нахут, попаднах на интересни рецепти в блога на Даниела, обиколих малко чуждоезикови блогове и решението беше взето - фалафел.
С помощ от приятели поръчах и арабски подправки от един интернет магазин.
 Имах една кутия нахут в хладилника, два патладжана и нещата започнаха да се избистрят. Дотук добре.После отидох да пазарувам и се върнах с 5кг. червено цвекло, 2 кг. моркови,  2 кг. цветно зеле., 2 кг. целина и половин кило чесън.
Защо ги купих и досега не доумявам. Тук беше моментът да ми просветне, че може би денят не е много подходящ за успешни нови начинания, но го пропуснах.
 Както и да е. Времето за обяд приближаваше, а около мен - живописен безпорядък. В такива моменти енергично  започвам да правя по няколко неща едновременно.
Тези от вас, които са правили фалафел, знаят, че иска доста време за предварителна подготовка - накисване, смилане, отлежаване и т.н. С кутията нахут реших проблема с накисването. Изчаках необходимото чакане, слагах странни подправки, кълцах магданози, междувременно пъхнах два патладжана във фурната., смених крушките на два от фенерите пред къщата, защото бяха изгорели, сложих цвеклото в една огромна тенджера да се вари, прострях дрехите от пусната сутринта пералня, заредих нова, направих сос Тахини и финиширах пред готовата според указанията смес за нахутени кюфтета.
Започна се едно яко бъркане, прибавяне на брашно в такава последователност и в такова количество, че по едно време се усетих, че рецептата вместо бобова, започва да става въглехидратна. За успокоение обърнах патладжаните да се пекат от другата страна.
Когато се изправих, зодиакалната ми същност беше потресена - на плота се мъдреха един тон зарзавати, не благоволили да се подредят, на котлона тенджерата се пенеше с кървавочервена пяна и пръскаше щедро в едри карминени капки всичко наоколо, на другия плот купа с лепкава маса,  лъжица, вилица, купичка с вода и шест пакетчета отворени подправки, небрежно полегнали върху един пръст слой от брашно, сито за пресяване  и мивка, пълна с разни други джаджи.
Девата в мен беше дълбоко възмутена! Хаосът бе обсебил подредения ми свят.
Взех се в ръце - извадих патладжаните, завинтих още две крушки на другите фенери, прибрах зеленчуците в един кашон, изнесох свареното цвекло навън, почистих печката, прострях дрехите и започнах да пържа кюфтетата. Излишно е да ви казвам, че вече нищо не ми се ядеше.
Докато фалафелът се пържеше, обелих патладжана и приготвих баба Гануш.
 Хапнах първото кюфтенце с голямо любопитство и, честно казано, не бях във възторг. Топнах го с надежда в Гануш-а - нещата не станаха по-добри. Очевидно беше - провалът ми се хилеше насреща с лукава усмивка.
 Аз и фалафелът поехме в различни посоки....

Тази сутрин хармонията и редът бълбукат у мен с едри мехурчета.
Обаче пристигнаха арабските подправки!
Ентусиазирано ги бях поръчала в количество, което ще ми стигне минимум за три години активно готвене по арабски рецепти. (За пореден път си обещавам, че няма да пазарувам по време на ПМС).
Трезво и разумно реших, че ще приготвя нещо просто, съобразено изцяло с изискванията на въглехидратния ден - пърленки с бакпулвер. 

За тестото:

за 4 бр. пърленки
250гр. брашно
1 равна ч.л. бакпулвер и 1/4 к.л. сода
1 к.л. лимонов сок
1 к.л. сол
1 к.л. захар
около 70-75 мл. топла вода
40мл. зехтин

Смесваме сухите съставки, прибавяме зехтина и бъркаме с лъжица докато стане на трохи. Прибавяме на части водата, в която сме сложили лимоновия сок и замесваме меко нелепнещо тесто. Омесваме добре и го оставяме да си почини 15мин.
 Разделяме тестото на 4 малки топки и оформяме плоски питки с диаметър около 20 см. Намазваме ги леко със зехтин и печем в тефлонов тиган до зачервяване . Консумирайте ги веднага след изпичане, докато са още топли. Към тестото по желание може да добавите 1 к.л. чесън на прах или да натъркате питките със скилидка чесън след изпичане.
Аз направих така - две от питките поръсих със заатар и поднесох с баба Гануш - изключително вкусна и ароматна комбинация.

Нарежете пърленките на парченца, поръсете със заатар и топвайте в соса.

За останалите две пърленки реших да направя накакъв дип от другия изпечен патладжан. Затова накълцах
1с.л. каперси
4-5 маслини, моите бяха тип Руси:))
5 мариновани домата, обелени
1  скилидка чесън
шепа рукола
1ч.л. пресен розмарин
обеления патладжан
2 с.л. зехтин
сол на вкус
Намазах пърленките с малко зехтин, разтърках върху тях скилидка чесън и поднесох с този дип. Прекрасна средиземноморска комбинация.

За вечеря  приготвих постни шоколадови мъфини с банан и портокалов сок.

Ето и рецептата за тях:
 за 12бр.

1ч.ч. бяло брашно
1/3 ч.ч. пълнозърнесто брашно
1 1/3 ч.ч. пудра захар
1/2 к.л. сода
 1 равна ч.л. бакпулвер
3 с.л. какао с връх
1/3 ч.ч. зехтин
1 щипка сол
1ч.л. настъргна портокалова кора
1ч.л. лимонов сок
сокът от 1 портокал(около 1/3 ч.ч.)
топла вода за допълване чашата с портокаловия сок-общо 1ч.ч. течност
1 банан
2 капки сметанова ванилия или 1 пакетче обикновена
1 банан, смачкан на пюре

Смесваме сухите съставки и прибавяме течните с разбъркване до хомогенна смес. Накрая прибавяме финото бананово пюре. Изсипваме в капсулки или форми за мъфини и печем на 175градуса около 20 минути.
Кексчетата са много пухкави, нежни и ароматни.

Може да се приготвят и изпечени в по-голям съд или форма . Мисля, че ще бъдат и чудесен коледен десерт с добавка на смлени ядки в тестото.

Обещавам ви един много вкусен въглехидратен ден от любимата ни 90-дневна диета!


Рецептата за кексчетата  е  адаптирана оттук
Посетете непременно блога на Диана - има чудесни рецепти и много полезна информация!

Желиран език

Откакто преодолях несигурността си в приложението на желатина в сладкарството, станах още по-смела:) Днешната ми рецепта ще ви докаже това. Тя не претендира за оригиналност и автентичност. Просто ще ви разкажа как аз приготвих желирания език.

Необходими продукти:
4 пресни свински езика
1 цял морков
парче целина, 1/4 средна глава, обелена и измита добре
8-10 зрънца черен пипер
1-2 дафинови листа
3 зърна бахар
сол на вкус

Идеи за украса:
- може да сварите яйце - трябва да е твърдо сварено и добре изстинало преди да го нарежете, най-добре го направете предишния ден или сутринта, ако ще приготвяте езика  вечер
- може за сварите половин чаша замразен (пресен) грах или царевица в микровълновата, докато езикът ври и да ги използвате според въображението си за декорация
- използвайте сварения морков, направете  с остър нож или картофобелачка надлъжни улеи и го нарежете на кръгчета - ще получите чудесни оранжеви цветя
- използвайте пресни листа от свежи билки

 Начин на приготвяне:
Сваряваме езиците заедно с всички подправки и солта в тенджера под налягане за 50-55 минути. Изваждаме, охлаждаме и ги обелваме.
Прецеждаме течността, в която са врели, и отделяме 400мл. от нея за желираща смес.
Накисваме 10гр. желатин в 2-3 с.л. вода докато набъбне и го разтваряме на водна баня. С постоянно разбъркване го прибавяме към приготвената все още гореща течност и бъркаме до пълното му разтваряне. Прецеждаме получената смес и леко охлаждаме.

Нарязваме обеления език на шайби с дълъг остър нож.
 Приготвяме съдовете, в които ще подреждаме предястието. Аз използвах две големи продълговати плата, но ми остана език и за две малки индивидуални порции.
С помощта на четка намазваме дъното на съда с леко топлата желираща смес няколко пъти. Слоят не трябва да е много дебел, т.е. течността не трябва да се изсипва(това не важи за малките индивидуални формички-там може). Върху така приготвения слой подреждаме внимателно шайбите език и намазваме пак с желираща течност. Оставяме съдовете за 5-10 минути в хладилника и през това време можем да приготвим декорация от сварения морков, сварено яйце, зелени листа от магданоз, целина, рукола или джоджен. Изваждаме платата, подреждаме кръгчетата морков и яйце според нашия вкус и въображение върху вече желирания тънък слой и отново минаваме с четчица с желираща смес. Топваме зелените листа в желираща смес и доукрасяваме. Отново поставяме платата в хладилник за 5-10 минути и минаваме с още една заглаждаща четка желираща смес. Поставяме платата под свежо домакинско фолио и ги прибираме в хладилник до момента, в който ще бъдат поднесени.
Подобни плата винаги правят впечатление и се приемат добре както в семейна обстановка, така и на събиране с приятели или роднини.
Изстудете бутилка бяло или червено вино и сядайте на масата!

Добър апетит!

Рецептата може да се приготви и с телешки език. В такъв случай трябва да намалите бройката, тъй като телешкия език е по-голям от свинския.
Без добавяне на яйца като декорация, тази рецепта е много подходяща за белтъчния ден за спазващите 90-дневната диета!

Спаначени кошнички с рикота, печени домати и розмарин

Използвах времето покрай празничните дни за кулинарни експерименти. Понеже съм голям любител на спанака и маринованите печени домати, и, когато влизам у дома, усещам уханието на посаденото от мен храстче розмарин, и, защото още не съм се сбогувала с лятото, реших да направя нещо като последна лятна рецепта. Получи се много вкусно, ароматно и сочно предястие, което много искам да споделя с вас!

Необходими продукти:

2 кори за баница, тип"печени на сач", нарязани на квадрати 10/10см. за 12 броя, т.е. общо 24 единични квадрата

За пълнежа:

8-10 топчета размразен и добре изстискан спанак
1 кутия рикота - 250гр.
1 яйце
 2 с.л. заквасена сметана
5-6 парчета мариновани печени домати, около 1 малко детско бурканче за пюре(ако сте ги консервирали)
1 с.л. пресен ситно нарязан розмарин
1 скилидка чесън или 2 с.л. пресен лук
черен пипер, сол на вкус, зехтин за намазване на корите

50 гр. кашкавал за запичане и 12 бр. чери доматчета за украса (може и без тях)

Начин на приготвяне:

Намазваме всяко едно от квадратните парчета кори със зехтин(може и олио) с помощта на четка и ги налагаме две по две - трябва да се получат общо 12 слепени броя. Поставяме ги внимателно във форми за мъфини докато придобият форма на малки кошнички. Ако има много стърчащи краища-изрежете ги с ножица. Оставете ги настрана и пригответе пълнежа като разбиете яйцето с рикотата и сметаната. Нарежете доматите на малки парченца и заедно със спанака и пресования чесън ги добавете към млечната смес. Поръсете с черен пипер, сол и розмарин. Разбъркайте внимателно и с помощта на супена лъжица напълнете кошничките на 2/3 от вместимостта им.
Поставете в предварително загрята фурна 160 градуса с обдухване и печете 25 мин. По желание след 25 минута, извадете, поръсете с малко настърган кашкавал и поставете по едно чери доматче върху всяка кошничка. Върнете във фурната и печете още 5-7 минути докато кашкавалът леко се зачерви.
Бон апети!

Ако в семейството ви има такива, които не обичат спанак, можете да направите опит да ги излъжете да опитат и по ето този начин.

 Тази последната снимка е по идея на съпруга ми!
Забавлявайте се и се наслаждавайте заедно!
Бон апети!

Угризения, награди и рецепта за спаначени крокети

Какво заглавие на публикация измислих, а?! Но колкото и нелогично и странно да звучи, се надявам да съм достатъчно последователна в изложението на мислите си, за да стане разбираемо.
Първо - за угризенията.... Да, имам такива! Погледнах хронологията на публикациите си в блога за последните два месеца и ме хвана срам - по една на месец. Срам! На всичкото отгоре  едни добри хора са ми дали награди в този период на сериозна липса.
Първо искам сърдечно да благодаря на  Moni за великодушното й и щедро сърце и желанието да сподели с мен тази чудесна награда.
Благодаря  за добрите и топли думи, които намира за мен, когато идва в моя блог. Приемам я с радост и съм щастлива, че ме е добавила в списъка на своите приятели в кухнята.
Много приятно ме изненада и Таня с една награда, която ми е много симпатична заради посланието, което носи - факлоносец на огъня на усмивката. Когато започнах този блог се надявах публикациите ми освен полезни, да са  интересни и забавни и да събуждат добро настроение и усмивки. Тази награда ме кара да вярвам, че съм успяла. Благодаря ти, Таня!
Моля от днес нататък да се отнасяте с по-голям респект и уважение към мен - факлоносеца!
Благодаря и на всички останали мои приятели, които минават през моето местенце и споделят мнения, че събудиха угризения у мен и ме поразмърдаха малко, за да поема своите отговорности на трудолюбив и съвестен блогър.
И ето я най-сетне и рецептата, която трябваше на публикувам още в края на юни, но поради обективни и субективни причини ще се появи на бял свят днес.

Спаначени крокети със сусам

Необходими продукти:

500 гр. пресен спанак /или пакетче замразен спанак - размразен и добре отцеден/
250 гр. извара
1 стрък пресен лук или малка глава стар лук
2 яйца
1 пълна с.л. заквасена сметана
12 листа мента
сол, черен пипер
6 с.л. пармезан
галета за овалване , смесена с 4-5 с.л. сусам

Начин на приготвяне:

Задушаваме нарязания дребно лук в зехтин и малко вода и добавяме спанака с малко сол. Разбъркваме до омекването на спанака и изпаряването на течността. Охлаждаме. Ако използвате размразен спанак, го изстискайте добре. Преместваме върху дъска и нарязваме ситно лучено-спаначената смес. Прехвърляме я в в подходящ съд и прибавяме яйцата, изварата, ментата, сол, черен пипер, пармезан и няколко лъжици галета - сместа не трябва да е много мека и лепкава. Омесваме добре. С мокри или намазнени ръце оформяме кръгли топчета с големина на едър орех, които овалваме в галетата и сусама. Готовите топчета изпържваме в горещо олио, като обръщаме и внимаваме да не прегорят.

Крокетите могат да бъдат изпечени и на фурна върху пекарска хартия за по-здравословно. В такъв случай ги залейте леко със струйка зехтин или олио или поставете по малко парченце масло върху тях. Можете да ги сервирате както топли, така и студени - еднакво вкусни са. Аз ги предложих с млечно-чеснов ментов сос. Надявам се, че пиете бира и бяло вино!?

Добър апетит!

Летни спомени и рецепта с вкус на лято

След дългото ми лятно отсъствие от блога - знаете как е - море,

един страхотен джулай морнинг,

 плажна романтика,

  (ще ми се да вярвам, че са следи от нашата романтична младеж, а не от почиващи влюбени скандинавски пенсионери, макар че и това е хубаво),

 служебни пътувания и проточил се в безкрайност ремонт(без снимка) се завръщам в блогърските редици отпочинала и кулинарно вдъхновена. И минавам направо към рецептата - изключително семпла и вкусна.


Панирани домати в сухо картофено пюре

Продуктите са според броя на участниците на масата:
При нас за трима използвах
3 месести (най-добре домашни) домата
1 ч.л. сух босилек
около 100 гр. по-твърдо сирене, нарязано на парчета с дебелина около 0.5 см
3 яйца, разбити много добре
брашно за паниране
250-300 гр. сухо картофено пюре на люспи
олио за пържене

С помощта на малко ножче почистваме измитите домати от твърдата част към дръжката и нарязваме на шайби с дебелина около 3 до 5 мм. Подсушаваме ги много добре с домакинска хартия и ги овалваме в брашно. Върху една шайбичка домат поставяме парче сирене и захлупваме с другата шайба като сандвич. Потапяме в яйцето, в което сме добавили сухия босилек, в брашно и после пак в яйце. Може да си спестите повторната процедура, но аз реших да се застраховам от пръскане. Накрая овалваме в сухото картофено пюре и изпържваме в добре сгорещено олио. Изваждаме и оцеждаме върху хартия. Вкусни са както топли, така и студени. Задължително поднасяме с изстудено узо или ракия! Наздраве!

Капонада от патладжан

Днешната рецепта е една страхотна разядка. Тя е една моя вариация на сицилианската капонада (капоната?), която се приготвя с кедрови ядки, каперси, запържен лук и стафиди.
  Не се подвеждайте от гръмкото име, приземена и побългарена тя е нещо като кьопоолу и се приготвя страшно лесно и бързо. Ако сте от онези ентусиасти като мен, които обичат да си пекат хляба сами, ще бъдете напълно удовлетворени, когато намажете пресните току-що изпечени (или препечени) филийки дъхав домашен хляб с тази ароматна смес и си налеете чаша студена бира за още по-добро настроение.
Навих ли ви вече?
Да започваме тогава!

Необходими продукти:

1 голям патладжан
2-3 с.л. зехтин
4 изпечени и обелени червени чушки
6-7 зелени маслини
1 стрък пресен лук - ситно нарязан
1 главичка пресен чесън
3-4 с.л. нарязан магданоз
3 с.л. едро счукани и запечени орехови ядки
3 с.л. пресен лимонов сок
1 с.л. балсамов оцет
2 с.л. доматено пюре или настъргани и отцедени пресни домати
сол
черен пипер - прясно смлян

Измиваме патладжана и го надупчваме равномерно на места с дървено шишче. Намазваме го добре с малко зехтин или олио и го завиваме в алуминиево фолио. Поставяме го в тавичка в предварително загрята на 180-200 градуса фурна и печем около 45 мин. до омекване. Изваждаме го и го разрязваме на две половини, за да се охлади по-бързо. През това време нарязваме лука и магданоза, пресоваме чесъна, справяме се с чушките, ако са пресни или си ги набавяме от буркан, счукваме и препичаме орехите (може и в микровълнова).
Обелваме изстиналия патладжан, нарязваме на парчета и го смиламе едро в кухненския робот заедно с маслините и нарязаните на парчета чушки. Прехвърляме тази смес в по-дълбок съд и прибавяме зехтина, пресования чесън, лука, доматеното пюре, лимоновия сок, оцета, сол, черен пипер, магданоз. Объркваме много добре, за да се опознаят съставките и да се сприятелят, и накрая добавяме орехите.

Ако не разполагате с много време, можете да изпечете патладжана от вечерта и да го оставите в хладилник, а приготвянето на сместа да стане на следващия ден.
Голямото предимство на тази рецепта е, че почти всички съставки са в прясно състояние и това максимално запазва полезните вещества в тях. Второто и най-важно предимство е, че е много вкусна!

Наздраве!

Пълнени домати с булгур, мента и стафиди

 Днешната рецепта посвещавам на всички мои читатели, които са привърженици на вегетарианския начин на хранене или просто предпочитат по-леки и здравословни храни. Много вкусно, интересно и различно ястие, което допускам може да се хареса и на месоядните като гарнитура например или предястие:)
Подходяща е за деня с варива за тези, които са фенове на 90-дневната диета. Ако я спазвате стриктно, не добавяйте стафиди и лешници!

Необходими продукти за 4 порции:

4 едри домата с дръжките
100 гр. булгур или кус кус
малко парче пресен джинджифил, обелено и настъргано ситно
2 скилидки ситно накълцан чесън
50 гр. стафиди
50 натрошени лешници
10 листа мечи лук
3-4 стръка прясна мента
черен пипер, сол
300-350 мл. доматено пюре, овкусено с чесън, сол и половин връзка магзаноз
3-4 с.л. зехтин
кората на половин лимон и 2 с.л. лимонов сок

В малка тенджерка кипваме вода и прибавяме джинджифила, чесъна, булгура(леко сварен за 3-4 мин, това зависи от това дали е начукан едро и ли по-ситно - съответно по-ситният се вари за  по-кратко време) или кус куса, стафидите и зехтина. Отдръпваме от котлона и оставяме булгура (кус куса) да поеме течността. Ако течността е много, отцедете. Добавяме накълцаните на дребно мента и див чесън, сол, черен пипер на вкус, лешниците и лимоновия сок и лимоновата кора.
Измиваме доматите и отрязваме капачета откъм дръжките. Издълбаваме ги с помощта на нож и лъжичка и ги оцеждаме. Добре е доматите да не са много узрели и меки. Напълваме доматите, похлупваме с капачетата, омазняваме ги леко със зехтин и ги подреждаме в намазана със зехтин тавичка. Останалата плънка нареждаме около тях и заливаме с доматения сок. Печем в предварително загрята на 175 градуса с вентилатор фурна до омекване на доматите. Поднасяме ги студени.

За рецептата се вдъхнових от тази публикация на GoodFood.

Странглолапрети или спаначени кнедли с доматен сос

Великден отминава... 
 Въпреки желанието ми да напиша нещо хубаво, светло, да почета традицията и тук като покажа боядисаните яйца, козунаците и кифличките, просто не ми остана време. 
 Посрещах, изпращах гости, гравитирах около печката, давах кураж на машината за хляб, която имаше нужда от подкрепа, защото остана без дъх от месене, оформях, сплитах, намазвах, пекох и така по няколко пъти. 
 Гризеше ме мисълта, че в цялата тази суматоха в грижи за трапезата, ще загубя нишката към духовния смисъл на  светлия празник. Но, когато погледнах хората около себе си и видях децата си, родителите ни и близките ни, събрани на едно място с радостно настроение и светлина в очите, разбрах, че смисълът не ни е убягнал, защото онова, което ни бе събрало в нашия дом, бе любовта. 

Христос Воскресе! Нека бъдем по-добри! Пожелавам на всички здраве, светлина и мир!

И след празника да нагазим отново в делника, където винаги на преден план е отговорната мисия по изхранването на домашните любимци.
 Днес ви предлагам една чудесна пролетна рецепта от италианската кухня. Ако я предложите само със сос, тя определено ще мине като предястие, но, ако добавите в чинията и малко паста, вие вече ще сте сервирали един вкусен обяд или вечеря.(Ако прочетете тази публикация докрая ще разберете защо се усмихвам на това място.) 
 За бялото вино в такива случаи вече сме се разбрали, нали?:)


Странглолапрети! Първия път, когато се сблъсках с произнасянето на тази дума, изпитах стрес, въпреки чудесната италианска напевност и благозвучие. Доста се чудех какво би могло да бъде българското наименование, но освен за  варени спаначени топчета, за друго не се сетих. Тук стигнах до друг проблем - споменаването на топчета агресивно събуди у мен асоциация за супа топчета, която по никакъв начин пък нямаше роднински взаимоотношения с днешната рецепта. Реших в крайна сметка, че германо-австрийските кнедли са достатъчно популярни в днешната интернационална лексика, за да заместят тази огромна празнина в нашия език. Освен това се състоят само от две срички!:)

Необходими продукти за 4 порции:

300 гр. замразен спанак, размразен и добре отцеден от водата, най-добре зверски изстискан през цедка или 300гр пресен и попарен спанак, ситно накълцан

150гр. бяло сирене

1-2 с.л. пармезан

2 яйца

1-2 с.л. брашно, ако е необходимо

2 филии сух хляб без кората, накиснати в 150гр. топло прясно мляко, добре изстискани

2 с.л. ситно накълцан пресен магданоз

черен пипер

1 к.л. чесън на прах

За соса:

2 скилидки чесън

4 с.л. зехтин

400мл. доматено пюре

сол

1ч.л. сух риган

1ч.л. сух босилек

пресен босилек за поръсване и декорация

Смесваме всички продукти и омесваме добре до хомогенна смес. С намаслени ръце оформяме малки топчета с големината на орех и ги пускаме във вряща подсолена вода. Когато изплуват, ги изваждаме внимателно с решетеста лъжица и ги поставяме под капак в намаслен с масло съд.    През това време приготвяме соса като в зехтина за минутка запържваме бързо скилидката чесън, добавяме доматеното пюре, 1 ч.л сух риган, 1 ч.л. сух босилек, сол и черен пипер на вкус. Варим до леко сгъстяване, отдръпваме от котлона и добавяме пресована скилидка чесън. Поднасяме кнедлите с доматения сос, поръсени с пресен босилек.
Добра идея е във водата, в която са врели спаначените топчета, да сварите 300-400 гр. паста - фарфале, пенне или спагети и да ги поднесете заедно с кнедлите.
Наслаждавайте се на чудесния вкус!

    Тази вечер реших да се поровя малко в нета в търсене на етимологичните корени на странглолапретите. (Вече мога да го казвам дори и членувано. Сближаваме се.)
 Е, какво мислите се оказа? Че папата има пръст в тази работа, нали?
 Като всяко нещо в Италия и тези прости спаначени топчета горделиво заявиха легендарно потекло. В  превод странглолапрети (срещат се и като strozzapreti)  означава "задушаващи свещеника" или "удушвачи на свещеника". Едни източници твърдят, че задушавали заради продълговатата и странна форма на някои от тях във формата на  примка или усукано въже ; други,  че имало твърде много хляб в тях и това ги правело трудни за преглъщане; трети, че били толкова вкусни, че  свещениците ги гълтали  лакомо и често се задавяли с тях. Попаднах и на история, която твърди, че като крупен земевладелец католическата църква отдавала под наем земи на местните земеделци в Романя. Техните съпруги пък приготвяли паста, с която хранели свещениците. Самите те я нарекли така, заради високите такси, които църковните служители ги карали да плащат за наеманата земя.
 В свободен превод ще да се е доближавало до позитивното балканско пожелание - "дано се задавиш, дано".
Е, ние не се задавихме, но като се позамислих, установих, че в пълна сила съм приложила основния принцип на онова лакомо мече - колкото повече, толкова повече - нали се сещате - хем хляб, хем паста:))))

Голяма работа са тези италианци!Трябва да си купиш справочник, за да си запознат с всичките им  видове паста.

Връщам се да внеса малко пояснение. Днес с това име в някои райони на Италия наричат спаначените топчета (кнедли).