Великден отминава...
Въпреки желанието ми да напиша нещо хубаво, светло, да почета традицията и тук като покажа боядисаните яйца, козунаците и кифличките, просто не ми остана време.
Посрещах, изпращах гости, гравитирах около печката, давах кураж на машината за хляб, която имаше нужда от подкрепа, защото остана без дъх от месене, оформях, сплитах, намазвах, пекох и така по няколко пъти.
Гризеше ме мисълта, че в цялата тази суматоха в грижи за трапезата, ще загубя нишката към духовния смисъл на светлия празник. Но, когато погледнах хората около себе си и видях децата си, родителите ни и близките ни, събрани на едно място с радостно настроение и светлина в очите, разбрах, че смисълът не ни е убягнал, защото онова, което ни бе събрало в нашия дом, бе любовта.
Христос Воскресе! Нека бъдем по-добри! Пожелавам на всички здраве, светлина и мир!
И след празника да нагазим отново в делника, където винаги на преден план е отговорната мисия по изхранването на домашните любимци.
Днес ви предлагам една чудесна пролетна рецепта от италианската кухня. Ако я предложите само със сос, тя определено ще мине като предястие, но, ако добавите в чинията и малко паста, вие вече ще сте сервирали един вкусен обяд или вечеря.
(Ако прочетете тази публикация докрая ще разберете защо се усмихвам на това място.)
За бялото вино в такива случаи вече сме се разбрали, нали?:)
Странглолапрети! Първия път, когато се сблъсках с произнасянето на тази дума, изпитах стрес, въпреки чудесната италианска напевност и благозвучие. Доста се чудех какво би могло да бъде българското наименование, но освен за варени спаначени топчета, за друго не се сетих. Тук стигнах до друг проблем - споменаването на топчета агресивно събуди у мен асоциация за супа топчета, която по никакъв начин пък нямаше роднински взаимоотношения с днешната рецепта. Реших в крайна сметка, че германо-австрийските кнедли са достатъчно популярни в днешната интернационална лексика, за да заместят тази огромна празнина в нашия език. Освен това се състоят само от две срички!:)
Смесваме всички продукти и омесваме добре до хомогенна смес. С намаслени ръце оформяме малки топчета с големината на орех и ги пускаме във вряща подсолена вода. Когато изплуват, ги изваждаме внимателно с решетеста лъжица и ги поставяме под капак в намаслен с масло съд. През това време приготвяме соса като в зехтина за минутка запържваме бързо скилидката чесън, добавяме доматеното пюре, 1 ч.л сух риган, 1 ч.л. сух босилек, сол и черен пипер на вкус. Варим до леко сгъстяване, отдръпваме от котлона и добавяме пресована скилидка чесън. Поднасяме кнедлите с доматения сос, поръсени с пресен босилек.
Добра идея е във водата, в която са врели спаначените топчета, да сварите 300-400 гр. паста - фарфале, пенне или спагети и да ги поднесете заедно с кнедлите.
Наслаждавайте се на чудесния вкус!
Тази вечер реших да се поровя малко в нета в търсене на етимологичните корени на странглолапретите. (Вече мога да го казвам дори и членувано. Сближаваме се.)
Е, какво мислите се оказа? Че папата има пръст в тази работа, нали?
Като всяко нещо в Италия и тези прости спаначени топчета горделиво заявиха легендарно потекло. В превод странглолапрети (срещат се и като strozzapreti) означава "задушаващи свещеника" или "удушвачи на свещеника". Едни източници твърдят, че задушавали заради продълговатата и странна форма на някои от тях във формата на примка или усукано въже ; други, че имало твърде много хляб в тях и това ги правело трудни за преглъщане; трети, че били толкова вкусни, че свещениците ги гълтали лакомо и често се задавяли с тях. Попаднах и на история, която твърди, че като крупен земевладелец католическата църква отдавала под наем земи на местните земеделци в Романя. Техните съпруги пък приготвяли паста, с която хранели свещениците. Самите те я нарекли така, заради високите такси, които църковните служители ги карали да плащат за наеманата земя.
В свободен превод ще да се е доближавало до позитивното балканско пожелание - "дано се задавиш, дано".
Е, ние не се задавихме, но като се позамислих, установих, че в пълна сила съм приложила основния принцип на онова лакомо мече - колкото повече, толкова повече - нали се сещате - хем хляб, хем паста:))))
Голяма работа са тези италианци!Трябва да си купиш справочник, за да си запознат с всичките им видове паста.
Връщам се да внеса малко пояснение. Днес с това име в някои райони на Италия наричат спаначените топчета (кнедли).
Въпреки желанието ми да напиша нещо хубаво, светло, да почета традицията и тук като покажа боядисаните яйца, козунаците и кифличките, просто не ми остана време.
Посрещах, изпращах гости, гравитирах около печката, давах кураж на машината за хляб, която имаше нужда от подкрепа, защото остана без дъх от месене, оформях, сплитах, намазвах, пекох и така по няколко пъти.
Гризеше ме мисълта, че в цялата тази суматоха в грижи за трапезата, ще загубя нишката към духовния смисъл на светлия празник. Но, когато погледнах хората около себе си и видях децата си, родителите ни и близките ни, събрани на едно място с радостно настроение и светлина в очите, разбрах, че смисълът не ни е убягнал, защото онова, което ни бе събрало в нашия дом, бе любовта.
Христос Воскресе! Нека бъдем по-добри! Пожелавам на всички здраве, светлина и мир!
И след празника да нагазим отново в делника, където винаги на преден план е отговорната мисия по изхранването на домашните любимци.
Днес ви предлагам една чудесна пролетна рецепта от италианската кухня. Ако я предложите само със сос, тя определено ще мине като предястие, но, ако добавите в чинията и малко паста, вие вече ще сте сервирали един вкусен обяд или вечеря.
(Ако прочетете тази публикация докрая ще разберете защо се усмихвам на това място.) За бялото вино в такива случаи вече сме се разбрали, нали?:)
Странглолапрети! Първия път, когато се сблъсках с произнасянето на тази дума, изпитах стрес, въпреки чудесната италианска напевност и благозвучие. Доста се чудех какво би могло да бъде българското наименование, но освен за варени спаначени топчета, за друго не се сетих. Тук стигнах до друг проблем - споменаването на топчета агресивно събуди у мен асоциация за супа топчета, която по никакъв начин пък нямаше роднински взаимоотношения с днешната рецепта. Реших в крайна сметка, че германо-австрийските кнедли са достатъчно популярни в днешната интернационална лексика, за да заместят тази огромна празнина в нашия език. Освен това се състоят само от две срички!:)
Необходими продукти за 4 порции:
300 гр. замразен спанак, размразен и добре отцеден от водата, най-добре зверски изстискан през цедка или 300гр пресен и попарен спанак, ситно накълцан
150гр. бяло сирене
1-2 с.л. пармезан
2 яйца
1-2 с.л. брашно, ако е необходимо
2 филии сух хляб без кората, накиснати в 150гр. топло прясно мляко, добре изстискани
2 с.л. ситно накълцан пресен магданоз
черен пипер
1 к.л. чесън на прах
За соса:
2 скилидки чесън
4 с.л. зехтин
400мл. доматено пюре
сол
1ч.л. сух риган
1ч.л. сух босилек
пресен босилек за поръсване и декорация
Смесваме всички продукти и омесваме добре до хомогенна смес. С намаслени ръце оформяме малки топчета с големината на орех и ги пускаме във вряща подсолена вода. Когато изплуват, ги изваждаме внимателно с решетеста лъжица и ги поставяме под капак в намаслен с масло съд. През това време приготвяме соса като в зехтина за минутка запържваме бързо скилидката чесън, добавяме доматеното пюре, 1 ч.л сух риган, 1 ч.л. сух босилек, сол и черен пипер на вкус. Варим до леко сгъстяване, отдръпваме от котлона и добавяме пресована скилидка чесън. Поднасяме кнедлите с доматения сос, поръсени с пресен босилек.
Добра идея е във водата, в която са врели спаначените топчета, да сварите 300-400 гр. паста - фарфале, пенне или спагети и да ги поднесете заедно с кнедлите.
Наслаждавайте се на чудесния вкус!
Тази вечер реших да се поровя малко в нета в търсене на етимологичните корени на странглолапретите. (Вече мога да го казвам дори и членувано. Сближаваме се.)
Е, какво мислите се оказа? Че папата има пръст в тази работа, нали?
Като всяко нещо в Италия и тези прости спаначени топчета горделиво заявиха легендарно потекло. В превод странглолапрети (срещат се и като strozzapreti) означава "задушаващи свещеника" или "удушвачи на свещеника". Едни източници твърдят, че задушавали заради продълговатата и странна форма на някои от тях във формата на примка или усукано въже ; други, че имало твърде много хляб в тях и това ги правело трудни за преглъщане; трети, че били толкова вкусни, че свещениците ги гълтали лакомо и често се задавяли с тях. Попаднах и на история, която твърди, че като крупен земевладелец католическата църква отдавала под наем земи на местните земеделци в Романя. Техните съпруги пък приготвяли паста, с която хранели свещениците. Самите те я нарекли така, заради високите такси, които църковните служители ги карали да плащат за наеманата земя.
В свободен превод ще да се е доближавало до позитивното балканско пожелание - "дано се задавиш, дано".
Е, ние не се задавихме, но като се позамислих, установих, че в пълна сила съм приложила основния принцип на онова лакомо мече - колкото повече, толкова повече - нали се сещате - хем хляб, хем паста:))))
Голяма работа са тези италианци!Трябва да си купиш справочник, за да си запознат с всичките им видове паста.
Връщам се да внеса малко пояснение. Днес с това име в някои райони на Италия наричат спаначените топчета (кнедли).
