сряда, 16 януари 2019 г.

Самоводска гъбена чорба

  Споменавала съм и преди, че обичам рецептите с история. И тази е такава. Свързвам я със студентските ми години във Велико Търново по време на прехода, когато храната беше доста еднообразна, основните ни хранения бяха в студентския стол,  в който храната беше вкусна, любимата техника на готвачките беше запръжката и това ни остави дългосрочни гастритни белези. Но всичко беше точно, защото бяхме млади, ентусиазирани, любопитни за знания, изпълнени с мечти и обичахме да се разхождаме от университета до Стария град, където неизменно ни посрещаше вълшебният дух на Самоводската чаршия и панорамната гледка. Та в студените есенни и зимни дни там ни приютяваше една кръчмичка, в която беше топло и уютно, а гъбената чорба бе евтина, сгряваща и безумно вкусна. Какво повече може да иска един премръзнал и гладен студент! Признавам, че тогава въобще не ми е минавало да поискам рецептата, защото приготвянето на храна не ме вълнуваше много.  С годините обаче вкусовият спомен за тази чорбица започна настойчиво да ме преследва. Изпробвах няколко варианта по спомен и последният с добавка на булгур беше почти автентичен. Тогава обаче на гости ми дойде моята приятелка и състудентка Дани, която не бях виждала повече от 20г. Поводът за тази среща си е сюжет за малък разказ, но за него - друг път. Та на тази мила, сърдечна и чревоугодна среща си припомнихме отново за кръчмата на Самоводската чаршия и гъбената чорба. Дани обаче имаше други спомени от нея и беше сигурна, че автентичната чорба се приготвя с овесени ядки. И по-късно, когато тя вече беше отпътувала за Германия, а аз приготвих чорбата с овесени ядки , разбрах, че Дани е била права. Дани, благодаря ти за свежата памет! Обичам те и ти обещавам следващия път отново да се забавляваме така. Че и повече! И да знаеш, че още пазя онази снимка от розобера ! :)


Необходими продукти за  4-5 порции:

4-5 с.л. олио
1 глава стар лук
1 морков
резен целина от глава около 50г
6-7 гъби(бели или кралски печурки)
2с.л. сушени манатарки, накиснати предварително за 15мин. в топла вода
1/2 ч.ч.(250мл) пасирани домати (пресни или от буркан)
4-5 с.л. овесени ядки ( булгур или 3-4 с.л.ориз)
1 с.л. сол(равна)
1ч.л. сух риган
щипка лют червен пипер - аз добавям 1/2 чл. кайенски пипер
3с.л. нарязани листа от пресен или замразен девисил
30г. масло
черен пипер(по желание)

Начин на приготвяне:

Задушете в средна тенджера ситно нарязаните лук и морков в леко загрятото олио и 4-5 с.л. вода до омекване на зеленчуците. Добавете 1.8л. до 2 л. вода и след като заври добавете нарязаната на малки кубчета целина, обелените и нарязани на филийки гъби, солта, сухия риган, накиснатите сухи манатарки и лютия пипер.(Ако използвате ориз или булгур, прибавете ги на този етап). Варете на тих огън около 20 мин. Добавете овесените ядки и пасираните домати и варете още 5 мин. Отдръпнете супата от котлона, прибавете бучицата масло и разбъркайте. Оставете я така със затворен капак около 5 мин. Преди сервиране, поръсете с пресния девисил.

Добър апетит!

Моите забележки:
Ако приготвяте супата за деца, пропуснете лютия пипер.

Супата ще бъде вкусна и без сушените манатарки, но те определено правят вкусът по-богат и наситен.



Ако има четящи търновци тук и бивши студенти от времето между 1989-1992г, които са сгрявали стомах с въпросната чорба на въпросното място и знаят подробности за рецептата, моля да се свържат с мен, за да завършим това добро и благородно дело. Благодаря ви предварително! 

3 коментара:

  1. Нелка, обичам гъбени супички и съм пробвала много варианти, на този също няма да му се размине:) Чудесно е да се срещнеш със стар приятел и да се отдадете на мили спомени...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, Веси! Есента отново идва и е време да се сгреем с гореща чорбица и топъл спомен!

      Изтриване
  2. От 1984 до 1989 г. - нямам идея дали са били същите собственици тогава, но категорично имаше мащерка. Питах за подправките, е... Казаха ми само :"13 са." Не ми се връзват овесените ядки, честно, поне за този посочен период. И аз я издирвам от години! Това е най - вкусната гъбена чорба, която съм яла! Бистра, с невероятен аромат, вероятно тайната е в подправките. Гъбите си бяха обикновени печурки.

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...