вторник, 29 януари 2019 г.

Мини понички с извара

В този блог рецептите, които се приготвят с пържене, се броят на пръстите на едната ръка. Избягвам този начин на приготвяне на храната, поради здравословни проблеми. Но има рецепти, които дават най-добър резултат, когато са приготвени именно по този начин. И, ако те влизат в менюто ви един път месечно например, можете да си лягате вечер с чиста съвест. Та, хора, тази рецепта е една от тези. Признавам, че ми трябваше доста време, докато се реша да я направя, но в никакъв случай не съжалявам - нито,че я приготвих, нито, че изядох сама една дузина пухчета . В крайна сметка поговорката за прекаления светец не е измислена случайно. Първо ме грабна снимката на тези топченца в един руски блог. Затова и днес се опитах да направя нещо като закачка с руската девойка Оксана, снимала тези хубавини така изкусително. И тук по стар руски обичай един от главните герои е водката - хем за настроение на останалите компоненти, хем за автентичност, хем помага тестото да не поема толкова мазнина при пърженето. Мисля, че това е едно от големите достойнства на тази рецепта.


Необходими продукти за 3-4 порции (около 20бр.)

2 яйца
250г фино пасирана извара(аз използвам за тази цел извара на "Олимпус")
3с.л. захар
2 с.л. сметана(течна с масленост 30%)
1 с.л. водка
1 ч.ч. брашно
1 ч.л. сода за хляб
1/2ч. л. сол

олио за пържене

1 ванилия
кората на един портокал или лимон(по желание)



Начин на приготвяне:

Брашното се смесва със содата и солта. Изварата се пасира много добре заедно с яйцата, захарта и ванилията. Към тях се добавят сметаната и водката и накрая брашното като се бърка с лъжица в по-дълбока купа. В по-малка касерола се загрява достатъчно количество олио за пържене. Внимавайте - мазнината трябва да е добре загрята, но  не допускайте олиото да започне да пуши. От сместа с  намаслени ръце се оформят топчета с размер на орех и се пържат в сгорещената мазнина до тъмнозлатист цвят. Не правете топките по-големи, за да може тестото да се изпържи равномерно и да не остане тестяно в средата. Обръщат се равномерно и, когато са готови, се изваждат в съд върху домакинска хартия. Преди поднасяне се поръсват с пудра захар. Може да ги поднесете със сладко, айрян, но и без добавки са достатъчно ароматни, пухкави и вкусни.


Ако семейството ви е по-голямо, направете двойна доза! Добър апетит!

сряда, 16 януари 2019 г.

Самоводска гъбена чорба

  Споменавала съм и преди, че обичам рецептите с история. И тази е такава. Свързвам я със студентските ми години във Велико Търново по време на прехода, когато храната беше доста еднообразна, основните ни хранения бяха в студентския стол,  в който храната беше вкусна, любимата техника на готвачките беше запръжката и това ни остави дългосрочни гастритни белези. Но всичко беше точно, защото бяхме млади, ентусиазирани, любопитни за знания, изпълнени с мечти и обичахме да се разхождаме от университета до Стария град, където неизменно ни посрещаше вълшебният дух на Самоводската чаршия и панорамната гледка. Та в студените есенни и зимни дни там ни приютяваше една кръчмичка, в която беше топло и уютно, а гъбената чорба бе евтина, сгряваща и безумно вкусна. Какво повече може да иска един премръзнал и гладен студент! Признавам, че тогава въобще не ми е минавало да поискам рецептата, защото приготвянето на храна не ме вълнуваше много.  С годините обаче вкусовият спомен за тази чорбица започна настойчиво да ме преследва. Изпробвах няколко варианта по спомен и последният с добавка на булгур беше почти автентичен. Тогава обаче на гости ми дойде моята приятелка и състудентка Дани, която не бях виждала повече от 20г. Поводът за тази среща си е сюжет за малък разказ, но за него - друг път. Та на тази мила, сърдечна и чревоугодна среща си припомнихме отново за кръчмата на Самоводската чаршия и гъбената чорба. Дани обаче имаше други спомени от нея и беше сигурна, че автентичната чорба се приготвя с овесени ядки. И по-късно, когато тя вече беше отпътувала за Германия, а аз приготвих чорбата с овесени ядки , разбрах, че Дани е била права. Дани, благодаря ти за свежата памет! Обичам те и ти обещавам следващия път отново да се забавляваме така. Че и повече! И да знаеш, че още пазя онази снимка от розобера ! :)


Необходими продукти за  4-5 порции:

4-5 с.л. олио
1 глава стар лук
1 морков
резен целина от глава около 50г
6-7 гъби(бели или кралски печурки)
2с.л. сушени манатарки, накиснати предварително за 15мин. в топла вода
1/2 ч.ч.(250мл) пасирани домати (пресни или от буркан)
4-5 с.л. овесени ядки ( булгур или 3-4 с.л.ориз)
1 с.л. сол(равна)
1ч.л. сух риган
щипка лют червен пипер - аз добавям 1/2 чл. кайенски пипер
3с.л. нарязани листа от пресен или замразен девисил
30г. масло
черен пипер(по желание)

Начин на приготвяне:

Задушете в средна тенджера ситно нарязаните лук и морков в леко загрятото олио и 4-5 с.л. вода до омекване на зеленчуците. Добавете 1.8л. до 2 л. вода и след като заври добавете нарязаната на малки кубчета целина, обелените и нарязани на филийки гъби, солта, сухия риган, накиснатите сухи манатарки и лютия пипер.(Ако използвате ориз или булгур, прибавете ги на този етап). Варете на тих огън около 20 мин. Добавете овесените ядки и пасираните домати и варете още 5 мин. Отдръпнете супата от котлона, прибавете бучицата масло и разбъркайте. Оставете я така със затворен капак около 5 мин. Преди сервиране, поръсете с пресния девисил.

Добър апетит!

Моите забележки:
Ако приготвяте супата за деца, пропуснете лютия пипер.

Супата ще бъде вкусна и без сушените манатарки, но те определено правят вкусът по-богат и наситен.



Ако има четящи търновци тук и бивши студенти от времето между 1989-1992г, които са сгрявали стомах с въпросната чорба на въпросното място и знаят подробности за рецептата, моля да се свържат с мен, за да завършим това добро и благородно дело. Благодаря ви предварително! 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...