Пролетна разходка с крем карамел, бишкоти и козунак

Цветница е!
 Един от най-хубавите и вдъхновяващи християнски празници! В началото на пролетта, зажаднели за слънце, топлина и синьо небе, отваряме сърцата си с надежда! След усойната и дълга зима, днешният слънчев пролетен ден бе истински подарък!
Затова с моята дъщеря загребахме от него с пълни шепи!
Миросани от свещеника в църквата, с повдигнато  настроение и върбови клонки се прибрахме у дома и решихме, че този ден трябва да бъде изживян сред природата." При дядо" каза дъщеря ми и се въоръжи с пакет котешка храна. (Тук е необходимо да уточня, че при дядо и живеят две интернирани от вкъщи  по здравословни причини домашни котки - първи дружки на моето момиче). Въоръжих се и аз с фотоапарат и поехме към горското местенце.
 Дори не се сетихме да си вземем сандвичи!

Пролетта бушуваше отвсякъде - зелена, пищна и завладяваща.

Не можехме да се нарадваме на първите пролетни цветя. Погълнаха ни цветове и ухания, забравени през зимата....!

Пристигнахме нетърпеливи за срещата с двете мили същества. Моето момиче ме забрави в мига, в който зърна своите приятелки.

Ето я и лудеещата с котки.

И докато малката госпожица раздаваше и получаваше милувки

майка и хукна да снима пеперуди,

 назидателно захвърлени  тежки зимни обувки

и  неуморни жужанки сред цъфналите плодни дръвчета.

Сред това изобилие от кипящ живот исках егоистично да запечатам неповторимостта на тази гледка за себе си!

Добрата новина за вас е, че има и рецепта. Нямаше как след приятната умора от разходката и полудневното гладуване да не завършим деня с нещо сладичко.

Ето го и него! Представям ви негово величество

Пролетен крем карамел с бишкоти и козунак

 

Необходими продукти:

200гр. сух козунак, нарязан на филии

100гр. бишкоти Савоярди

1-2 с.л. течен шоколад

6  яйца

800 мл. прясно мляко

4 с.л. захар за карамелизиране

3/4 ч.ч. захар

2 ванилии

6 ч.л. портокалов ликьор

1/2 к.ч. златни стафиди

1/2 к.ч. сушени червени боровинки

Начин на приготвяне:

Карамелизираме захарта, като я напръскваме с малко вода и обливаме стените на съд за печене с размери 25 на 12, дълбок 8 см.

Намазваме филиите козунак с течен шоколад и ги нареждаме на дъното на съда с шоколада надолу. Поръсваме с боровинки и стафиди. Отгоре нареждаме бишкотите, предварително сиропирани с портокалов ликьор, поръсваме отново със сушени плодове и завършваме реда с остатъците от козунак и бишкоти. 

Разбиваме яйцата със захарта, прибавяме млякото и 2-те ванилии.  С тази смес заливаме върху козунака и бишкотите на части до пълното поемане на течността. От това количество на мен ми остана смес за 1 стандартна купичка за крем карамел. Карамелизирах я и напълних с течността. Поставих големия и малкия съд в тава, налях вода, която покри3/4 от малката купичка и пекох сладкиша на водна баня около час на 140 градуса с вентилатор. След изпичането сладкишът се охлажда и престоява 40-50 мин. в хладилник, след което внимателно се обръща върху подходящ съд и се сервира на дебели резени. 

Умопомрачително вкусен е!

Идеята за рецептата е от сп. Кулинарен журнал

Първи опити в пеперудоснимането

  Зная, че дълго време посетилите на страничката "Фотография" си тръгваха от блога с излъгани очаквания. Извинявам се за това. Всъщност още умувам как да ви представя интереса си към фотографията и постигнатите от мен скромни успехи в тази област. Истината е, че много от нещата, които са ме завладявали и обсебвали, са ставали случайно. Много съм благодарна на моите родители, че ме научиха да се радвам, да откривам и да оценявам малките неща. Те ме правят щастлива, защото откриват пред мен непознати, чудни, пъстри, пълни с живот и хармония светове. Фотографията ми даде възможност да улавям крехки и удивителни моменти и детайли от  малкия свят на растенията, насекомите и животните.

  Подготвям ви с това леко психоаналитично встъпление за снимките, които ще ви покажа,  за да си обясните страстта ми към макрофотографията и най-вече към пеперудоснимането /лаская се да мисля, че този неологизъм е измислен от мен./ 
Та, като човек с чувствителна и поетична душа /филолог съм все пак/, винаги съм обичала тези красиви ефирни и пърхащи създания. Но никога не съм си давала сметка колко трудно и опасно понякога може да бъде увековечаването им, докато не реших да направя няколко индивидуални /голяма грешка/ фотопленера. 

 Никога не се доверявайте на пеперуда в непозната местност за маршрута, особено, ако сте я подгонили, за да я снимате. Това може да ви докара няколко не особено приятни неща - да се изгубите, да се овъргаляте юнашката в коприва, да стъпите върху лошо миришещо нещо и да се разочаровате дълбоко от себе си заради невъзможността да постигнете добър фокус. 

 Пеперудите се държат доста странно на фотосесия. Меко казано са доста шавливи. Нямат нищо общо с кротката сдържаност и английско възпитание на мъфините  например, които никога не мърдат от  мястото си и дори гледат фокуса в очите.

 За да ни ви доскучава от моите наивистични и в много отношения непоследователни изложения /излагания също е уместно като употреба/ ще показвам тук-там и снимкови доказателства. Това е една от първите ми снимки, която и до днес събужда ярки спомени за копривена прегръдка :

Запомнете добре това лице. Не се подвеждайте по красивите очи / и крила/ особено в непозната местност.