четвъртък, 26 май 2011 г.

За нещата, които си отиват.... и се завръщат

Светът на детството...
 В него няма тревоги, няма грижи и мисъл за утре, няма срокове, графици и планиране. Поне в моето нямаше. И през лятото ухаеше на борова гора и зелена трева ...


Понякога завръщанията са болезнени, носталгични, изпълнени с тиха радост или отрезвяващи и разтърсващи.
Изпитах от всичко, когато тези дни се завърнах в къщата на баба и дядо. Но ще ви разкажа за носталгичното и изпълненото с тиха радост.
И аз съм градско дете. За мое огромно щастие не бях лишена от връзката със селото. Там прекарвах летните, а понякога и зимните ваканции, и за мен то винаги е било синоним на безгрижие. Такива са детските очи - виждат само онова, което искат.
 С годините видях селото по друг начин, оцених неговите достойнства, простия и семпъл живот на хората там, силата и смисъла на взаимоотношенията и възприемането на света като едно голямо родословно дърво. Там хората се целуват истински по бузата и здраво се прегръщат, далеч от  театралните целувки при среща по американски и европейски.
 Там всеки е почти роднина с другия и по някакъв начин е част и от твоя живот.

Всяка една уличка, всяко кътче от бабината къща, събуждат спомени....



Баба и дядо отдавна ги няма. Светла им памет! Но образите им живеят в мен! И така ще бъде винаги!


Открих на странно място детското си столче, на което играех и мъкнех навсякъде.


Случайно или не, баща ми го е оставил високо на стрехата в двора, като знак, че детството е напуснало този дом.
Много неща намерих там, където ги помнех като дете - сякаш никога не са мърдали и времето е спряло за тях.



Дори котката изглеждаше по същия начин като онази, която имахме преди години.
Как връхлита аромата на детството!!!
Приижда на талази от градинските цветя,










от първите ягоди в градината, откъснати от дъщеря ми...



В разгара на пролетта животът тук кипи с пълна сила - суров и естествен. С удивление и радост гледах как косерите обгрижват и учат своите малки,



как врабците дремят безгрижно на слънце по жиците като нехранимайковци.








 Усетих  се като Малечка Палечка в зеления свят на хиляди дребни неща.







Прекрасно усещане!
Докато дъщеря ми се опитваше да гушне плашливото коте,


си спомних как играехме с макове и правехме принцеси с червени рокли от цветовете им. В нейното градско детство няма такива принцеси.



Време е да набера макове и да сваля столчето от стрехата!

23 коментара:

  1. Мдаа, днешните госпожици не могат да правят макови принцеси. А понякога дори си мислят, че ние сме се родили едни такива... големи, родители :)И не могат да оценят спокойствието на селото. Тъпо им е :) без компютри.
    Много хубави мигове си запечатала, Гуинет! А това столче :))) и връзката с билките... до болка позната гледка :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Много трогателна публикация, Гуинет!! Просълзи ме! И събуди забравени спомени и емоции от моето детство!!


    А снимките са прекрасни! Но си признавам, че онези 2-те :)) с многото зейнали птичета са ми абсолютно любими!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотен пост, Гуинет, наистина ме развълнува и разчувства! А невероятните снимки го правят още по-силен!

    ОтговорИзтриване
  4. Толкова е истинско и красиво :
    и маковете и маргаритките и пеперудите и този сладък котанчо :)
    Хубаво местенце и прекрасни спомени!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. За голямо мое съжаление чак сега попадам в твоя прекрасен кулинарен свят.
    Адмирации, но не знам за кое по-напред-кулинарните умения, креативността,презентационните умения,снимките...Прекрасно и вкусно!
    Веднага и без съмнение Food For The Soul заема мястото си сред любимите ми блогове,които следя с удоволствие!
    А тази публикация ме разчувства толкова много и навя толкова спомени...
    С пожелание за хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  6. Прекрасни снимки! Благодаря за емоцията която сподели и която ми предаде! Слънчеви усмивки от мен

    ОтговорИзтриване
  7. Гуинет, аз пък, като едно селско чАдо, все още болезнено изживявам раздялата си със селото, с онова сякаш спряло безвремие, с песента на щурците нощем, с блажено мъркащите котараци, отъркващи се в краката ти, с вечерните раздумки на пейката на съседската къща, с коравите, загрубели ръце на бабите от махалата, подаващи на нас, дечурлигата, първите узрели череши през оградата...благодаря ти за прекрасната приказка, която точно днес ми стопли душата!

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря ти,Гуинет!Умееш да разказваш и да снимаш!Страхотен разказ,а и какво съвпадение-в началото на месеца,на връщане от кратката ни почивка в Балкана и ние минахме да видя къщата,където баба отдавна я няма,а дядо от 1 година.Играех там почти всяко лято.Къщата все още е необитаема,но през прозореца се виждат разни вещи,оставени от него,все едно,че още е там или че ей сега ще се покаже от някъде.
    Хареса ми разказът ти,в унисон е с тези мои скорошни визити и мисли,свързани с тях!

    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. И аз съм селско чедо, но тоооолкова отдавна не съм правила човечета от макови пъпки... Благодаря ти, Гуинет, че ме върна към позабравените детски спомени! Още утре ще набера макове и ще покажа на моите деца каква вълшебница е майка им... :) Много красиви снимки и споделени чувства!

    ОтговорИзтриване
  10. Мили приятели, благодаря ви много за съпричастността. Да, няма го вече светът на нашето детство, децата ни се забавляват по друг начин. Но, като си помисля, ето че и ние вече търсим и намираме сродни души в такива виртуални места като моето. Без дори да сме се виждали, без дори да се познаваме. Толкова хубаво ми стана, че намерихте време и добра дума да споделите и съпреживеете моите спомени и емоции. Радвам се, че съм успяла да ви върна в чистия и светъл свят на детството! Дори с цената на мъничко тъга. Подарявам ви по една макова пъпка, а пък вие си знаете.....:)
    Пепчо, Мина, Мони, Дани, Левент, Лина, Мариета, Еликсир, Анонимен, хубав и усмихнат ден пожелавам на всички!

    ОтговорИзтриване
  11. Гуинет, благодаря ти. Толко хубаво си предала чувствата, които те вълнуват, че ме зарази и аз се върнах назад във времето. За съжаление аз съм градско чедо. И никога не съм имала село. Колко много завиждах на децата, че през ваканциите отиваха НА СЕЛО ПРИ БАБА И ДЯДО. А аз в града...беше ми много, много тъжно. Сега, като чета, виждам какво съм пропуснала, защото никога не съм подозирала колко много красота, тишина и спокойствие има на село.
    А сигурно има и още много други неща, за които си струва човек да си спомни....
    Снимките ти са прекрасни. Благодаря ти, че публикува тези съкровени за теб спомени, за да можем да прочетем и им се радваме заедно с теб.
    Слънчев и усмихнат ден, Гуинет.
    Нора

    ОтговорИзтриване
  12. Анонимен,благодаря!
    Нора, благодаря за споделеното!Свързани със селото или не, детството крие много светли спомени. Сигурна съм, че и ти имаш такива!Добре дошла си винаги тук! Хубава и слънчева неделя!

    ОтговорИзтриване
  13. Здравей , Гуинет!
    Твой фен съм в един кулинарен форум.....и по пътечката , по пътечката, та тук.И точно навреме , че щях да изпусна тази публикация.
    Вълнуващ разказ , уникални снимки, въздействие на сетивата по един много приятен начин.
    Чудесна си!!!

    ОтговорИзтриване
  14. Здравей, Вили! Май взаимно сме си фенове, защото ти си един от моите любими автори в Снимка.бг. Радвам се, че нещата ми ти харесват и винаги си добре дошла тук, за да ги споделяме заедно! Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  15. Анонимен7 юни 2011 г., 9:42

    Това е част и от моето детство. Но днес моята дъщеря няма село, където да преживее подобни моменти.

    ОтговорИзтриване
  16. Анонимен, малко е тъжно това - големият град е скъперник на такива мигове. Но детството винаги намира начин за своите слънчеви спомени!

    ОтговорИзтриване
  17. Здравей и от мен!
    Прекрасен репортаж и още по-прекрасни снимки, успяла си да уловиш времето в обектива, а точно това е един от смисълите на фотографията,а също и да направиш така, че вкусът да премине през обектива, направо в небцето на читателя. Трудно се постига, нали?
    Приятелски поздрави!

    ОтговорИзтриване
  18. Жани, така е, права си! Благодаря ти за тези думи!Поздрави и винаги си добре дошла тук!

    ОтговорИзтриване
  19. Гуинет, публикацията е трогателна и красива с носталгичен поглед към детството. Успя да ме върнеш към отминалото безгрижие и летните ваканции на село.
    Поздрави за целия блог!

    ОтговорИзтриване
  20. Или, добре дошла при мен. Радвам се че си ми на гости и че споделяш емоциите ми. Поздрави и на теб, хубав ден и спорна седмица!

    ОтговорИзтриване
  21. Страхотно !!!
    Толкова се развълнувах !! Усмихвам се и едновременно с това трия, издаващи тъгата ми сълзи! Докоснахте сърцето ми.
    Съжалявам, че чак сега попадам на този прекрасен блог, но със сигурност той ще се превърне в едно от най - любимите ми и уютни кътчета във виртуалното пространство !!

    ОтговорИзтриване
  22. Емона, благодаря! Усетих вълнението ви и се надявам сълзите да са били щастливо-носталгични!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...