Светът на детството...
В него няма тревоги, няма грижи и мисъл за утре, няма срокове, графици и планиране. Поне в моето нямаше. И през лятото ухаеше на борова гора и зелена трева ...
Понякога завръщанията са болезнени, носталгични, изпълнени с тиха радост или отрезвяващи и разтърсващи.
Изпитах от всичко, когато тези дни се завърнах в къщата на баба и дядо. Но ще ви разкажа за носталгичното и изпълненото с тиха радост.
И аз съм градско дете. За мое огромно щастие не бях лишена от връзката със селото. Там прекарвах летните, а понякога и зимните ваканции, и за мен то винаги е било синоним на безгрижие. Такива са детските очи - виждат само онова, което искат.
С годините видях селото по друг начин, оцених неговите достойнства, простия и семпъл живот на хората там, силата и смисъла на взаимоотношенията и възприемането на света като едно голямо родословно дърво. Там хората се целуват истински по бузата и здраво се прегръщат, далеч от театралните целувки при среща по американски и европейски.
Там всеки е почти роднина с другия и по някакъв начин е част и от твоя живот.
Всяка една уличка, всяко кътче от бабината къща, събуждат спомени....
Баба и дядо отдавна ги няма. Светла им памет! Но образите им живеят в мен! И така ще бъде винаги!
Открих на странно място детското си столче, на което играех и мъкнех навсякъде.
Случайно или не, баща ми го е оставил високо на стрехата в двора, като знак, че детството е напуснало този дом.
Много неща намерих там, където ги помнех като дете - сякаш никога не са мърдали и времето е спряло за тях.
Дори котката изглеждаше по същия начин като онази, която имахме преди години.
Как връхлита аромата на детството!!!
Приижда на талази от градинските цветя,
от първите ягоди в градината, откъснати от дъщеря ми...
В разгара на пролетта животът тук кипи с пълна сила - суров и естествен. С удивление и радост гледах как косерите обгрижват и учат своите малки,
как врабците дремят безгрижно на слънце по жиците като нехранимайковци.
Усетих се като Малечка Палечка в зеления свят на хиляди дребни неща.
Прекрасно усещане!
Докато дъщеря ми се опитваше да гушне плашливото коте,
си спомних как играехме с макове и правехме принцеси с червени рокли от цветовете им. В нейното градско детство няма такива принцеси.
Време е да набера макове и да сваля столчето от стрехата!
В него няма тревоги, няма грижи и мисъл за утре, няма срокове, графици и планиране. Поне в моето нямаше. И през лятото ухаеше на борова гора и зелена трева ...
Понякога завръщанията са болезнени, носталгични, изпълнени с тиха радост или отрезвяващи и разтърсващи.
Изпитах от всичко, когато тези дни се завърнах в къщата на баба и дядо. Но ще ви разкажа за носталгичното и изпълненото с тиха радост.
И аз съм градско дете. За мое огромно щастие не бях лишена от връзката със селото. Там прекарвах летните, а понякога и зимните ваканции, и за мен то винаги е било синоним на безгрижие. Такива са детските очи - виждат само онова, което искат.
С годините видях селото по друг начин, оцених неговите достойнства, простия и семпъл живот на хората там, силата и смисъла на взаимоотношенията и възприемането на света като едно голямо родословно дърво. Там хората се целуват истински по бузата и здраво се прегръщат, далеч от театралните целувки при среща по американски и европейски.
Там всеки е почти роднина с другия и по някакъв начин е част и от твоя живот.
Всяка една уличка, всяко кътче от бабината къща, събуждат спомени....
Баба и дядо отдавна ги няма. Светла им памет! Но образите им живеят в мен! И така ще бъде винаги!
Открих на странно място детското си столче, на което играех и мъкнех навсякъде.
Случайно или не, баща ми го е оставил високо на стрехата в двора, като знак, че детството е напуснало този дом.
Много неща намерих там, където ги помнех като дете - сякаш никога не са мърдали и времето е спряло за тях.
Дори котката изглеждаше по същия начин като онази, която имахме преди години.
Как връхлита аромата на детството!!!
Приижда на талази от градинските цветя,
от първите ягоди в градината, откъснати от дъщеря ми...
В разгара на пролетта животът тук кипи с пълна сила - суров и естествен. С удивление и радост гледах как косерите обгрижват и учат своите малки,
как врабците дремят безгрижно на слънце по жиците като нехранимайковци.
Усетих се като Малечка Палечка в зеления свят на хиляди дребни неща.
Прекрасно усещане!
Докато дъщеря ми се опитваше да гушне плашливото коте,
си спомних как играехме с макове и правехме принцеси с червени рокли от цветовете им. В нейното градско детство няма такива принцеси.
Време е да набера макове и да сваля столчето от стрехата!
Мдаа, днешните госпожици не могат да правят макови принцеси. А понякога дори си мислят, че ние сме се родили едни такива... големи, родители :)И не могат да оценят спокойствието на селото. Тъпо им е :) без компютри.
ОтговорИзтриванеМного хубави мигове си запечатала, Гуинет! А това столче :))) и връзката с билките... до болка позната гледка :)))
Много трогателна публикация, Гуинет!! Просълзи ме! И събуди забравени спомени и емоции от моето детство!!
ОтговорИзтриванеА снимките са прекрасни! Но си признавам, че онези 2-те :)) с многото зейнали птичета са ми абсолютно любими!!!
Страхотен пост, Гуинет, наистина ме развълнува и разчувства! А невероятните снимки го правят още по-силен!
ОтговорИзтриванеТолкова е истинско и красиво :
ОтговорИзтриванеи маковете и маргаритките и пеперудите и този сладък котанчо :)
Хубаво местенце и прекрасни спомени!
Поздрави!
За голямо мое съжаление чак сега попадам в твоя прекрасен кулинарен свят.
ОтговорИзтриванеАдмирации, но не знам за кое по-напред-кулинарните умения, креативността,презентационните умения,снимките...Прекрасно и вкусно!
Веднага и без съмнение Food For The Soul заема мястото си сред любимите ми блогове,които следя с удоволствие!
А тази публикация ме разчувства толкова много и навя толкова спомени...
С пожелание за хубав ден!
Прекрасни снимки! Благодаря за емоцията която сподели и която ми предаде! Слънчеви усмивки от мен
ОтговорИзтриванеГуинет, аз пък, като едно селско чАдо, все още болезнено изживявам раздялата си със селото, с онова сякаш спряло безвремие, с песента на щурците нощем, с блажено мъркащите котараци, отъркващи се в краката ти, с вечерните раздумки на пейката на съседската къща, с коравите, загрубели ръце на бабите от махалата, подаващи на нас, дечурлигата, първите узрели череши през оградата...благодаря ти за прекрасната приказка, която точно днес ми стопли душата!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти,Гуинет!Умееш да разказваш и да снимаш!Страхотен разказ,а и какво съвпадение-в началото на месеца,на връщане от кратката ни почивка в Балкана и ние минахме да видя къщата,където баба отдавна я няма,а дядо от 1 година.Играех там почти всяко лято.Къщата все още е необитаема,но през прозореца се виждат разни вещи,оставени от него,все едно,че още е там или че ей сега ще се покаже от някъде.
ОтговорИзтриванеХареса ми разказът ти,в унисон е с тези мои скорошни визити и мисли,свързани с тях!
Сърдечни поздрави!
И аз съм селско чедо, но тоооолкова отдавна не съм правила човечета от макови пъпки... Благодаря ти, Гуинет, че ме върна към позабравените детски спомени! Още утре ще набера макове и ще покажа на моите деца каква вълшебница е майка им... :) Много красиви снимки и споделени чувства!
ОтговорИзтриванеМили приятели, благодаря ви много за съпричастността. Да, няма го вече светът на нашето детство, децата ни се забавляват по друг начин. Но, като си помисля, ето че и ние вече търсим и намираме сродни души в такива виртуални места като моето. Без дори да сме се виждали, без дори да се познаваме. Толкова хубаво ми стана, че намерихте време и добра дума да споделите и съпреживеете моите спомени и емоции. Радвам се, че съм успяла да ви върна в чистия и светъл свят на детството! Дори с цената на мъничко тъга. Подарявам ви по една макова пъпка, а пък вие си знаете.....:)
ОтговорИзтриванеПепчо, Мина, Мони, Дани, Левент, Лина, Мариета, Еликсир, Анонимен, хубав и усмихнат ден пожелавам на всички!
super
ОтговорИзтриванеГуинет, благодаря ти. Толко хубаво си предала чувствата, които те вълнуват, че ме зарази и аз се върнах назад във времето. За съжаление аз съм градско чедо. И никога не съм имала село. Колко много завиждах на децата, че през ваканциите отиваха НА СЕЛО ПРИ БАБА И ДЯДО. А аз в града...беше ми много, много тъжно. Сега, като чета, виждам какво съм пропуснала, защото никога не съм подозирала колко много красота, тишина и спокойствие има на село.
ОтговорИзтриванеА сигурно има и още много други неща, за които си струва човек да си спомни....
Снимките ти са прекрасни. Благодаря ти, че публикува тези съкровени за теб спомени, за да можем да прочетем и им се радваме заедно с теб.
Слънчев и усмихнат ден, Гуинет.
Нора
Анонимен,благодаря!
ОтговорИзтриванеНора, благодаря за споделеното!Свързани със селото или не, детството крие много светли спомени. Сигурна съм, че и ти имаш такива!Добре дошла си винаги тук! Хубава и слънчева неделя!
Здравей , Гуинет!
ОтговорИзтриванеТвой фен съм в един кулинарен форум.....и по пътечката , по пътечката, та тук.И точно навреме , че щях да изпусна тази публикация.
Вълнуващ разказ , уникални снимки, въздействие на сетивата по един много приятен начин.
Чудесна си!!!
Здравей, Вили! Май взаимно сме си фенове, защото ти си един от моите любими автори в Снимка.бг. Радвам се, че нещата ми ти харесват и винаги си добре дошла тук, за да ги споделяме заедно! Благодаря ти!
ОтговорИзтриванеТова е част и от моето детство. Но днес моята дъщеря няма село, където да преживее подобни моменти.
ОтговорИзтриванеАнонимен, малко е тъжно това - големият град е скъперник на такива мигове. Но детството винаги намира начин за своите слънчеви спомени!
ОтговорИзтриванеЗдравей и от мен!
ОтговорИзтриванеПрекрасен репортаж и още по-прекрасни снимки, успяла си да уловиш времето в обектива, а точно това е един от смисълите на фотографията,а също и да направиш така, че вкусът да премине през обектива, направо в небцето на читателя. Трудно се постига, нали?
Приятелски поздрави!
Жани, така е, права си! Благодаря ти за тези думи!Поздрави и винаги си добре дошла тук!
ОтговорИзтриванеГуинет, публикацията е трогателна и красива с носталгичен поглед към детството. Успя да ме върнеш към отминалото безгрижие и летните ваканции на село.
ОтговорИзтриванеПоздрави за целия блог!
Или, добре дошла при мен. Радвам се че си ми на гости и че споделяш емоциите ми. Поздрави и на теб, хубав ден и спорна седмица!
ОтговорИзтриванеСтрахотно !!!
ОтговорИзтриванеТолкова се развълнувах !! Усмихвам се и едновременно с това трия, издаващи тъгата ми сълзи! Докоснахте сърцето ми.
Съжалявам, че чак сега попадам на този прекрасен блог, но със сигурност той ще се превърне в едно от най - любимите ми и уютни кътчета във виртуалното пространство !!
Емона, благодаря! Усетих вълнението ви и се надявам сълзите да са били щастливо-носталгични!
ОтговорИзтриване