Бързи банички с мечи лук и моцарела

  И на мен като на Мина (благодаря ти, Мина,  за моралната подкрепа) ми се случи голяма беда - ремонт вкъщи. И още по-голяма - майстори! Бях подготвена за този етап от освежаването на семейното огнище. Настройвах се психически близо месец, планирах срокове на изпълнение, срокове на възможни неудобства, възможни временни убежища, тренирах даже техники на дишане за успокояване на нервите.
Нещата започнаха ведро и първия ден мина без проблеми. На втория ден забелязах леко пропукване на изградената психологическа позитивна бариера, а на третия ден вече успокоявах половинката и се опитвах да и внушавам светли мисли.
 На четвъртия ден половинката се опитваше да внушава светли мисли на мен.  И в двете посоки опитите  не бяха особено успешни.
Готвенето в тези условия се оказа почти мисия невъзможна. Скарата и грил-тиганът бяха и все още са най-използваните кухненски пособия. Времето бе много подходящо да си припомним вкуса на китайската храна и печените пилета на грил. Но за човек, който обича да готви, това си е истинско страдание. Както и за разглезените в това отношение домашни любимци. Затова се наложи да прибягна до няколко бързи импровизации, които да успокоят малко кулинарните потребности и страсти.
 Днес ви представям една от тези спасяващи рецепти по време на ремонт и горещо я препоръчвам на тези, на които им предстои такъв. Основните и предимства са, че се приготвя много бързо, търпи импровизации според наличните запаси в хладилника и е много вкусна.

Необходими продукти:

250гр. кори на сач
2 яйца
1/2 к.л. сода за хляб
250гр. кисело мляко
15-20 листа мечи лук
100гр. шунка, нарязана на кубчета
100 гр. кашкавал, нарязан на кубчета
1 голяма 125гр. топка моцарела, нарязана на шайби
олио и масло за намазване на корите.

Нарязваме корите според широчината на съда,  в който ще печете баничките. Аз пекох в тавичка с размери 30 на 20 и разрязах на квадрати с ширина 20 см. Понеже корите са кръгли, някои от изрязаните  няма да имат точно формата на квадрат или правоъгълник, но това не е толкова важно - завийте ги откъм кръговата страна. Намазваме добре корите с четчица от двете страни с приготвената смес от разтопено масло и олио. За това количество аз използвах   малка купичка за крем карамел - наполовина пълна с масло, наполовина с олио.
 Разбиваме яйцата с киселото мляко, в което предварително сме  прибавили содата. Добавяме към тях и ситно нарязания мечи лук. С тази смес намазваме корите, поръсваме с шунка и кашкавал и завиваме на рулца, които поставяме в тавичка върху хартия за печене. От това количество в тавичка с такъв размер излизат около 10 банички. Заливаме подредените банички с остатъка от млечната смес, подреждаме върху тях на места нарязаната на шайби моцарела и запичаме в силна фурна на около 200 градуса до порозовяване на краищата.
Насладете се на своето малко парче удоволствие в тежкия момент!:)

Зелен фасул с джинджифил и сусам

   Признавам си, че към днешната рецепта подходих малко скептично и с недоверие. Най-вече защото не можех да си представя комбинацията между зелен боб и джинджифил. Резултатът обаче ме изненада приятно и се надявам и вие да сте приятно изненадани, ако решите да я приготвите. Ще получите една вкусна и нетрадиционна салата или гарнитура към месно ястие.




Необходими продукти за 2-3 порции:


200-300гр. пресен зелен фасул или замразен (трябва да се размрази)
2-3 с.л. зехтин или сусамено олио
малко парче пресен или маринован джинджифил
1 пресована или смачкана скилидка чесън
2 с.л. сусам или микс от семена - ленено, сусамено, тиквено
2 с.л. оцет балсамико - бял
пресен джоджен или мента, сол



Зеленият фасул се поставя във вряща вода за 3-4 мин. Изважда се и се отцежда.  В по-дълбок тиган се запържват джинджифила и скилидката чесън, докато омекнат. Изваждат се и в същата мазнина се запържва бързо зеленият фасул за около 1-2 минути. Отдръпва се от огъня и се наръсва със семената, оцета и солта. Охлажда се леко и се поднася поръсен с пресните подправки.

Рецептата е приложима за всички, които са фенове на 90-дневната диета, които искат да разнообразят менюто си!





Базовата рецепта е на GoodFood

Спаначена пита с кашкавал и пресен джоджен

Тази рецепта на  сп. Меню съм правила многократно, защото съм голям фен на спанака и близките му роднини. Пробвала съм различни варианти и продукти, докато стигна точно до тези, които ще ви предложа днес. Резултатът наистина си заслужава - ароматно, сочно и вкусно печиво, подходящо за следобедна закуска или вечеря.

Необходими продукти:

200 - 250 гр. точени кори на сач

(аз използвах препечени на сач кори на Битас )
50 гр. масло + 50 мл. олио
4 яйца
2 с.л. заквасена сметана
100 гр. сирене
100 гр. кашкавал + още 50гр. на малки парченца за поръсване на питата
от 350 до 500 гр- пресен спанак
1 голяма глава стар лук, нарязан на полумесеци, 3 с.л. зехтин
1 връзка пресен джоджен

Приготовление:
Намасляваме добре разкопчаваща се тортена форма с диаметър 26 см.
Разгъваме корите и ги намазваме обилно  със смес от маслото и олиото.  Поставяме ги на дъното на формата, като голяма част от корите трябва да висят навън и втория ред да допълва празните места на първия - както на тези в тавата, така и на висящите отвън.
В широк тиган загряваме 3 с.л. зехтин и задушаваме резените лук. Прибавяме почистения и нарязан на едро спанак и задушаваме до омекване. Изсипваме го в цедка или сито, за да се отцеди излишната вода. Оставяме да изстине. През това време разбиваме яйцата със сметаната, настъргваме сиренето и кашкавала на едро и ги смесваме с яйцата и нарязания джоджен. Изсипваме тази смес в тавичката и правим борд от висящите кори, като ги подгъваме навътре. Намазваме краищата на корите (борда) с мазнина и част от млечната плънка, поставяме останалия кашкавал на няколко места върху сместа и печем в загрята фурна на 180 градуса (с вентилатор) около 25 минути - до получаване на златист цвят. Изваждате и намазвате с четка с вода запечените кори. Покрийте с чиста кърпа за около 20 минути и сервирайте.
Добър апетит!

 Питата може да направите и с обикновени фини кори - на Белла например. Последния път сложих 3 яйца и 2-3 белтъка, останали от великденското готвене - получи се много пухкаво печиво!

Странглолапрети или спаначени кнедли с доматен сос

Великден отминава... 
 Въпреки желанието ми да напиша нещо хубаво, светло, да почета традицията и тук като покажа боядисаните яйца, козунаците и кифличките, просто не ми остана време. 
 Посрещах, изпращах гости, гравитирах около печката, давах кураж на машината за хляб, която имаше нужда от подкрепа, защото остана без дъх от месене, оформях, сплитах, намазвах, пекох и така по няколко пъти. 
 Гризеше ме мисълта, че в цялата тази суматоха в грижи за трапезата, ще загубя нишката към духовния смисъл на  светлия празник. Но, когато погледнах хората около себе си и видях децата си, родителите ни и близките ни, събрани на едно място с радостно настроение и светлина в очите, разбрах, че смисълът не ни е убягнал, защото онова, което ни бе събрало в нашия дом, бе любовта. 

Христос Воскресе! Нека бъдем по-добри! Пожелавам на всички здраве, светлина и мир!

И след празника да нагазим отново в делника, където винаги на преден план е отговорната мисия по изхранването на домашните любимци.
 Днес ви предлагам една чудесна пролетна рецепта от италианската кухня. Ако я предложите само със сос, тя определено ще мине като предястие, но, ако добавите в чинията и малко паста, вие вече ще сте сервирали един вкусен обяд или вечеря.(Ако прочетете тази публикация докрая ще разберете защо се усмихвам на това място.) 
 За бялото вино в такива случаи вече сме се разбрали, нали?:)


Странглолапрети! Първия път, когато се сблъсках с произнасянето на тази дума, изпитах стрес, въпреки чудесната италианска напевност и благозвучие. Доста се чудех какво би могло да бъде българското наименование, но освен за  варени спаначени топчета, за друго не се сетих. Тук стигнах до друг проблем - споменаването на топчета агресивно събуди у мен асоциация за супа топчета, която по никакъв начин пък нямаше роднински взаимоотношения с днешната рецепта. Реших в крайна сметка, че германо-австрийските кнедли са достатъчно популярни в днешната интернационална лексика, за да заместят тази огромна празнина в нашия език. Освен това се състоят само от две срички!:)

Необходими продукти за 4 порции:

300 гр. замразен спанак, размразен и добре отцеден от водата, най-добре зверски изстискан през цедка или 300гр пресен и попарен спанак, ситно накълцан

150гр. бяло сирене

1-2 с.л. пармезан

2 яйца

1-2 с.л. брашно, ако е необходимо

2 филии сух хляб без кората, накиснати в 150гр. топло прясно мляко, добре изстискани

2 с.л. ситно накълцан пресен магданоз

черен пипер

1 к.л. чесън на прах

За соса:

2 скилидки чесън

4 с.л. зехтин

400мл. доматено пюре

сол

1ч.л. сух риган

1ч.л. сух босилек

пресен босилек за поръсване и декорация

Смесваме всички продукти и омесваме добре до хомогенна смес. С намаслени ръце оформяме малки топчета с големината на орех и ги пускаме във вряща подсолена вода. Когато изплуват, ги изваждаме внимателно с решетеста лъжица и ги поставяме под капак в намаслен с масло съд.    През това време приготвяме соса като в зехтина за минутка запържваме бързо скилидката чесън, добавяме доматеното пюре, 1 ч.л сух риган, 1 ч.л. сух босилек, сол и черен пипер на вкус. Варим до леко сгъстяване, отдръпваме от котлона и добавяме пресована скилидка чесън. Поднасяме кнедлите с доматения сос, поръсени с пресен босилек.
Добра идея е във водата, в която са врели спаначените топчета, да сварите 300-400 гр. паста - фарфале, пенне или спагети и да ги поднесете заедно с кнедлите.
Наслаждавайте се на чудесния вкус!

    Тази вечер реших да се поровя малко в нета в търсене на етимологичните корени на странглолапретите. (Вече мога да го казвам дори и членувано. Сближаваме се.)
 Е, какво мислите се оказа? Че папата има пръст в тази работа, нали?
 Като всяко нещо в Италия и тези прости спаначени топчета горделиво заявиха легендарно потекло. В  превод странглолапрети (срещат се и като strozzapreti)  означава "задушаващи свещеника" или "удушвачи на свещеника". Едни източници твърдят, че задушавали заради продълговатата и странна форма на някои от тях във формата на  примка или усукано въже ; други,  че имало твърде много хляб в тях и това ги правело трудни за преглъщане; трети, че били толкова вкусни, че  свещениците ги гълтали  лакомо и често се задавяли с тях. Попаднах и на история, която твърди, че като крупен земевладелец католическата църква отдавала под наем земи на местните земеделци в Романя. Техните съпруги пък приготвяли паста, с която хранели свещениците. Самите те я нарекли така, заради високите такси, които църковните служители ги карали да плащат за наеманата земя.
 В свободен превод ще да се е доближавало до позитивното балканско пожелание - "дано се задавиш, дано".
Е, ние не се задавихме, но като се позамислих, установих, че в пълна сила съм приложила основния принцип на онова лакомо мече - колкото повече, толкова повече - нали се сещате - хем хляб, хем паста:))))

Голяма работа са тези италианци!Трябва да си купиш справочник, за да си запознат с всичките им  видове паста.

Връщам се да внеса малко пояснение. Днес с това име в някои райони на Италия наричат спаначените топчета (кнедли).

Соленки от парено тесто със сирена

Великден приближава! Усеща се по намигването на слънцето днес, по аромата на козунак, който се носи в готварските форуми, по пърхащата от нетърпение да боядисва яйца Дея, която усърдно тренира от няколко дни.
И мен ме обзема този трепет. Усещам го. Особено осезателно тази сутрин, когато станах с твърдото намерение да направя козунак. Но така се случи, че направих ..... соленки. И не съжалявам - изчезнаха със скоростта на светлината - вкусни, хрупкави, ароматни. Особено в компанията на чаша студен айрян. Добре, че успях да ги снимам.

Необходими продукти за количество от 15 бр.:


100мл. вода
80 гр. краве масло
150 гр. брашно
2 яйца
150 гр. сирене ( смес от бяло саламурено, кашкавал, пармезан)
щипка шарена сол за аромат


Кипваме водата с маслото и прибавяме пресятото брашно наведнъж. Бъркаме енергично с дървена лъжица до получаване на лепкава еднородна смес. Прибавяме сиренето и продължаваме да бъркаме. Отдръпваме тенджерата от котлона и охлаждаме леко. Прибавяме яйцата едно по едно и с ръка или с миксер (с бъркалки за тесто) омесваме хубаво тестото до еднородна лепкава смес.
Оформяме еднакви топчета по-големи от орех с намаслени ръце или, овалвайки с брашно. Подреждаме ги в тава, покрита с хартия за печене, и слагаме в загрята на 160 градуса фурна (с вентилатор). Печем до порозовяване. Поднасяме топли с кисело мляко, айрян или бира:)!


В оригиналната рецепта има и сол, аз препоръчвам да не слагате, защото сирената са достатъчно солени.


Източник: Edith`s kitchen

Пролетна разходка с крем карамел, бишкоти и козунак

Цветница е!
 Един от най-хубавите и вдъхновяващи християнски празници! В началото на пролетта, зажаднели за слънце, топлина и синьо небе, отваряме сърцата си с надежда! След усойната и дълга зима, днешният слънчев пролетен ден бе истински подарък!
Затова с моята дъщеря загребахме от него с пълни шепи!
Миросани от свещеника в църквата, с повдигнато  настроение и върбови клонки се прибрахме у дома и решихме, че този ден трябва да бъде изживян сред природата." При дядо" каза дъщеря ми и се въоръжи с пакет котешка храна. (Тук е необходимо да уточня, че при дядо и живеят две интернирани от вкъщи  по здравословни причини домашни котки - първи дружки на моето момиче). Въоръжих се и аз с фотоапарат и поехме към горското местенце.
 Дори не се сетихме да си вземем сандвичи!

Пролетта бушуваше отвсякъде - зелена, пищна и завладяваща.

Не можехме да се нарадваме на първите пролетни цветя. Погълнаха ни цветове и ухания, забравени през зимата....!

Пристигнахме нетърпеливи за срещата с двете мили същества. Моето момиче ме забрави в мига, в който зърна своите приятелки.

Ето я и лудеещата с котки.

И докато малката госпожица раздаваше и получаваше милувки

майка и хукна да снима пеперуди,

 назидателно захвърлени  тежки зимни обувки

и  неуморни жужанки сред цъфналите плодни дръвчета.

Сред това изобилие от кипящ живот исках егоистично да запечатам неповторимостта на тази гледка за себе си!

Добрата новина за вас е, че има и рецепта. Нямаше как след приятната умора от разходката и полудневното гладуване да не завършим деня с нещо сладичко.

Ето го и него! Представям ви негово величество

Пролетен крем карамел с бишкоти и козунак

 

Необходими продукти:

200гр. сух козунак, нарязан на филии

100гр. бишкоти Савоярди

1-2 с.л. течен шоколад

6  яйца

800 мл. прясно мляко

4 с.л. захар за карамелизиране

3/4 ч.ч. захар

2 ванилии

6 ч.л. портокалов ликьор

1/2 к.ч. златни стафиди

1/2 к.ч. сушени червени боровинки

Начин на приготвяне:

Карамелизираме захарта, като я напръскваме с малко вода и обливаме стените на съд за печене с размери 25 на 12, дълбок 8 см.

Намазваме филиите козунак с течен шоколад и ги нареждаме на дъното на съда с шоколада надолу. Поръсваме с боровинки и стафиди. Отгоре нареждаме бишкотите, предварително сиропирани с портокалов ликьор, поръсваме отново със сушени плодове и завършваме реда с остатъците от козунак и бишкоти. 

Разбиваме яйцата със захарта, прибавяме млякото и 2-те ванилии.  С тази смес заливаме върху козунака и бишкотите на части до пълното поемане на течността. От това количество на мен ми остана смес за 1 стандартна купичка за крем карамел. Карамелизирах я и напълних с течността. Поставих големия и малкия съд в тава, налях вода, която покри3/4 от малката купичка и пекох сладкиша на водна баня около час на 140 градуса с вентилатор. След изпичането сладкишът се охлажда и престоява 40-50 мин. в хладилник, след което внимателно се обръща върху подходящ съд и се сервира на дебели резени. 

Умопомрачително вкусен е!

Идеята за рецептата е от сп. Кулинарен журнал