За нещата, които си отиват.... и се завръщат

Светът на детството...
 В него няма тревоги, няма грижи и мисъл за утре, няма срокове, графици и планиране. Поне в моето нямаше. И през лятото ухаеше на борова гора и зелена трева ...

Понякога завръщанията са болезнени, носталгични, изпълнени с тиха радост или отрезвяващи и разтърсващи.
Изпитах от всичко, когато тези дни се завърнах в къщата на баба и дядо. Но ще ви разкажа за носталгичното и изпълненото с тиха радост.
И аз съм градско дете. За мое огромно щастие не бях лишена от връзката със селото. Там прекарвах летните, а понякога и зимните ваканции, и за мен то винаги е било синоним на безгрижие. Такива са детските очи - виждат само онова, което искат.
 С годините видях селото по друг начин, оцених неговите достойнства, простия и семпъл живот на хората там, силата и смисъла на взаимоотношенията и възприемането на света като едно голямо родословно дърво. Там хората се целуват истински по бузата и здраво се прегръщат, далеч от  театралните целувки при среща по американски и европейски.
 Там всеки е почти роднина с другия и по някакъв начин е част и от твоя живот.

Всяка една уличка, всяко кътче от бабината къща, събуждат спомени....

Баба и дядо отдавна ги няма. Светла им памет! Но образите им живеят в мен! И така ще бъде винаги!

Открих на странно място детското си столче, на което играех и мъкнех навсякъде.

Случайно или не, баща ми го е оставил високо на стрехата в двора, като знак, че детството е напуснало този дом.
Много неща намерих там, където ги помнех като дете - сякаш никога не са мърдали и времето е спряло за тях.

Дори котката изглеждаше по същия начин като онази, която имахме преди години.
Как връхлита аромата на детството!!!
Приижда на талази от градинските цветя,

от първите ягоди в градината, откъснати от дъщеря ми...

В разгара на пролетта животът тук кипи с пълна сила - суров и естествен. С удивление и радост гледах как косерите обгрижват и учат своите малки,

как врабците дремят безгрижно на слънце по жиците като нехранимайковци.

 Усетих  се като Малечка Палечка в зеления свят на хиляди дребни неща.

Прекрасно усещане!
Докато дъщеря ми се опитваше да гушне плашливото коте,

си спомних как играехме с макове и правехме принцеси с червени рокли от цветовете им. В нейното градско детство няма такива принцеси.

Време е да набера макове и да сваля столчето от стрехата!

Сиропиран портокалов кекс

Аз бях малко болна. Но пък ми се случиха толкова хубави неща. Някои от тях ще ви разкажа по-късно. Днес ще споделя с вас едно от тях. 

В моята темичка в Любими на готварския форум на Бг.мама съм написала, че хубавите неща трябва да се споделят и размножават. Това е една от моите мисии в живота:) Днес размножих, образно казано, и споделям с вас тази чудесна рецепта на  Танита.
Подобно на нейната дъщеря и моят тийнейджър не обича в сладкишите стафиди, ядки и други добавки. Все човърка в парчето сладкиш и отделя настрани тези толкова вкусни за мен неща. Когато прочетох рецептата, бях убедена, че този сладкиш ще му допадне. И се залових при първа възможност за работа.

Ето и самата рецепта:


1 голям, измит много добре портокал
1 и 3/4 ч.ч брашно
1 ч.л бакпулвер
1/2 ч.л сода за хляб
1/4 ч.л сол
1/2 ч.ч(125г) меко масло
1/2 ч.ч +3с.л захар
2 яйца
1/2 ч.ч(120мл) прясно мляко

За сиропа:

1/4 ч.ч захар
1/2 ч.ч изцеден портокалов сок
3с.л масло


Спазих рецептата дословно. Единственото, което си позволих да променя, бе това , че добавих няколко капки сметанова ванилия. 
 Добър вариант е според мен сладкишът са се поднесе с разбита сметана, но аз нямах време, а и спестих някоя калория.:)

Благодаря на Танита за чудесната рецепта и горещо я препоръчвам на любителите на портокаловия вкус и сиропираните сладкиши!
Чудесен сладкиш е и за вечеря във въглехидратния ден на 90-дневната диета!

Качамак с розмарин и риган на фурна

Това ястие се приготвя много бързо, ухае чудесно и е страшно вкусно. Мисля, че тези, които обичат по-леките и семпли храни, ще го оценят подобаващо. А пък може и някои месоядни да се престрашат:) Сигурна съм, че няма да останат разочаровани!

Необходими продукти:

2-3 с.л. зехтин

250 гр. смес за качамак, аз използвах тази 

250 гр. кисело мляко
100 мл. течна готварска сметана
1 стрък пресен лук
2 с.л. магданоз
2 стръка розмарин
1 ч.л. сух риган
сол
черен пипер
100 гр. бяло сирене
100 гр. кашкавал
1 бучка масло
1 с.л. зехтин
1 к.л. сода бикарбонат

 Намазваме тавичка с размер 22-24см. със зехтин.
В подходящ съд смесваме царевичната смес, сметаната и киселото мляко, в което сме прибавили содата. Добавяме и магданоза, дребно нарязаният лук, розмаринът,  солта и черния пипер. Изсипваме така приготвената смес в съда за печене и отгоре натрошаваме  сиренето, посипваме с кашкавал, нарязан на кубчета и на места слагаме парченца масло. Поръсваме с риган и печем в предварително загрята на 180 градуса фурна около 15 минути до зачервяване.

Добър апетит!


Източник: тук

Зелено ризото с аспержи и пармезан

Въпреки ценния състав на аспержите и тяхната сочност, лично на мен ми се струват доста безвкусни и неутрални. Направо да си го кажем - безхарактерни. Но аз не се отказвам от опитите да ги включа в менюто на моето семейство под една или друга форма. Днешната рецепта е чудесно съчетание между пролетните подправки, които виреят на нашите географски ширини, и неповторимия вкус на италианската кухня. Резултатът е различно, вкусно и засищащо ястие! Дано ви хареса и на вас!

Необходими продукти за  2 порции:

10 стръка аспержи
50 гр. масло и 3 с. л. зехтин
1 ч.ч. едър ориз
3-4 стръка пресен лук
15-20 листа мечи лук
1/2 ч.ч. настърган пармезан
1ч.ч. бяло вино, 2 1/2 ч.ч. бульон от варенето на аспержите
сол, черен пипер
2 яйца

Аспержите се сваряват за 3-4 минути в тенджера с вода без сол и се охлаждат напълно под течаща студена вода. Течността, в която са врели, се запазва. Отрязват се връхчета с дължина около 5-6 см и се отделят настрана. Останалата част от стъблата се нарязват на дребни кубчета.
Лукът се нарязва наситно, оризът се почиства и измива много добре.
В широк тиган се слагат маслото и зехтинът и в тях се задушава нарязаният лук. Когато лукът омекне се прибавя оризът и леко се запържва до прозрачност. Започваме с прибавяне на течностите - виното и водата от аспержите. Прибавяйте на малки части, докато оризът ги попие и след това отново. Продължаваме до пълното поемане на течността от ориза. Преди прибавянето на последната доза течност, сложете в тигана кубчетата нарязани аспержи. Прибавете пармезана, разбъркайте, посолете на вкус, сложете черен пипер и добавете накълцаният мечи лук.
В остатъка от течността, в която сте сварили аспержите добавете сол и 2 с.л. оцет и чукнете 2 яйца. Варете ги около 3-4-5 мин. докато се забулят, но жълтъкат остане полутечен. Извадете ги и леко охладете. В плитки широки чини разпределете ризотото, аранжирайте със стръковете аспержи и в средата сложете леко срязаното яйце, докато жълтъкът леко потече.

Сервирайте с изстудено бяло вино.
Добър апетит!

Базовата рецепта е тук

Бързи банички с мечи лук и моцарела

  И на мен като на Мина (благодаря ти, Мина,  за моралната подкрепа) ми се случи голяма беда - ремонт вкъщи. И още по-голяма - майстори! Бях подготвена за този етап от освежаването на семейното огнище. Настройвах се психически близо месец, планирах срокове на изпълнение, срокове на възможни неудобства, възможни временни убежища, тренирах даже техники на дишане за успокояване на нервите.
Нещата започнаха ведро и първия ден мина без проблеми. На втория ден забелязах леко пропукване на изградената психологическа позитивна бариера, а на третия ден вече успокоявах половинката и се опитвах да и внушавам светли мисли.
 На четвъртия ден половинката се опитваше да внушава светли мисли на мен.  И в двете посоки опитите  не бяха особено успешни.
Готвенето в тези условия се оказа почти мисия невъзможна. Скарата и грил-тиганът бяха и все още са най-използваните кухненски пособия. Времето бе много подходящо да си припомним вкуса на китайската храна и печените пилета на грил. Но за човек, който обича да готви, това си е истинско страдание. Както и за разглезените в това отношение домашни любимци. Затова се наложи да прибягна до няколко бързи импровизации, които да успокоят малко кулинарните потребности и страсти.
 Днес ви представям една от тези спасяващи рецепти по време на ремонт и горещо я препоръчвам на тези, на които им предстои такъв. Основните и предимства са, че се приготвя много бързо, търпи импровизации според наличните запаси в хладилника и е много вкусна.

Необходими продукти:

250гр. кори на сач
2 яйца
1/2 к.л. сода за хляб
250гр. кисело мляко
15-20 листа мечи лук
100гр. шунка, нарязана на кубчета
100 гр. кашкавал, нарязан на кубчета
1 голяма 125гр. топка моцарела, нарязана на шайби
олио и масло за намазване на корите.

Нарязваме корите според широчината на съда,  в който ще печете баничките. Аз пекох в тавичка с размери 30 на 20 и разрязах на квадрати с ширина 20 см. Понеже корите са кръгли, някои от изрязаните  няма да имат точно формата на квадрат или правоъгълник, но това не е толкова важно - завийте ги откъм кръговата страна. Намазваме добре корите с четчица от двете страни с приготвената смес от разтопено масло и олио. За това количество аз използвах   малка купичка за крем карамел - наполовина пълна с масло, наполовина с олио.
 Разбиваме яйцата с киселото мляко, в което предварително сме  прибавили содата. Добавяме към тях и ситно нарязания мечи лук. С тази смес намазваме корите, поръсваме с шунка и кашкавал и завиваме на рулца, които поставяме в тавичка върху хартия за печене. От това количество в тавичка с такъв размер излизат около 10 банички. Заливаме подредените банички с остатъка от млечната смес, подреждаме върху тях на места нарязаната на шайби моцарела и запичаме в силна фурна на около 200 градуса до порозовяване на краищата.
Насладете се на своето малко парче удоволствие в тежкия момент!:)

Зелен фасул с джинджифил и сусам

   Признавам си, че към днешната рецепта подходих малко скептично и с недоверие. Най-вече защото не можех да си представя комбинацията между зелен боб и джинджифил. Резултатът обаче ме изненада приятно и се надявам и вие да сте приятно изненадани, ако решите да я приготвите. Ще получите една вкусна и нетрадиционна салата или гарнитура към месно ястие.




Необходими продукти за 2-3 порции:


200-300гр. пресен зелен фасул или замразен (трябва да се размрази)
2-3 с.л. зехтин или сусамено олио
малко парче пресен или маринован джинджифил
1 пресована или смачкана скилидка чесън
2 с.л. сусам или микс от семена - ленено, сусамено, тиквено
2 с.л. оцет балсамико - бял
пресен джоджен или мента, сол



Зеленият фасул се поставя във вряща вода за 3-4 мин. Изважда се и се отцежда.  В по-дълбок тиган се запържват джинджифила и скилидката чесън, докато омекнат. Изваждат се и в същата мазнина се запържва бързо зеленият фасул за около 1-2 минути. Отдръпва се от огъня и се наръсва със семената, оцета и солта. Охлажда се леко и се поднася поръсен с пресните подправки.

Рецептата е приложима за всички, които са фенове на 90-дневната диета, които искат да разнообразят менюто си!





Базовата рецепта е на GoodFood