Калцоне с гъби, спанак и мариновани домати

Понеже проглуших ушите на половината кулинарни блогъри, че съм на 90-дневната диета (един вид да бъдат по-милостиви с представянето на вкусните си ястия си и да поцъкат съжалително над моята самопричинена участ) днес отново ви предсавям диетична рецепта, при това без месо, на която децета ви със сигурност много ще се зарадват на Коледа.
 Моля месоядните с трайна нетолерантност към вегетарианската кухня да напуснат и да затворят вратата.
Сега като останахме насаме свои хора, ще ви кажа, че тези, които излязоха, изгубиха много. Но да не ги мислим - тъкмо ще остане повече за нас.
 Та, драги съратници, откакто реших да се подложа на тази диета по-скоро от инат, отколкото от необходимост, въображението ми започна да работи доста по-добре. Импровизирах, пробвах с налични продукти и любими съставки, за да постигна едно здравословно и балансирано хранене.
Днешната рецепта определено не заслужава толкова дълъг увод, още повече, че е съвсем лесна и достъпна, но явно диетата се отразява и на моята общителност. Та да не си играя повече с времето и търпението ви, ето я и нея.

Братя и сестри, ето и продуктите:

250гр. готово тесто (можете да си го приготвите и сами)
4 с.л. зехтин за задушаване на зеленчуците и 1с.л. за намазване
1/2 глава стар лук,
4 пресни печурки
3 топчета замразен спанак
2-3 парчета мариновани домати, обелени и нарязани на малки парченца
1 голяма скилидка чесън
4-5 с.л. бяло вино
2 с.л. пресен магданоз
1 ч.л. пресен розмарин
сол, черен пипер на вкус

Приготвяне:

В малко тиганче с незалепващо покритие слагаме зехтина, лука и гъбите и леко разбъркваме няколко пъти. Прибавяме спанака и чесъна, нарязан ситно, и отново разбъркваме. Заливаме с
бялото вино и оставяме зеленчуците да се задушават. Когато лукът омекне, прибавяме маринованите домати, магданоза и розмарина, сол и пипер и леко охлаждаме сместа.  Плънката не трябва да има течност.
С намаслени ръце оформяме 4 топки от тестото и ги разточваме като за мекици, но не много тънко. С помощта на с.л. слагаме в единия край или в средата пълнеж и захлупваме като правим борд     с прищипване     от тестото с пръсти, за да не изтече плънката.
При самото оформяне сме омазнили питките, затова ги слагаме в горещ грил тиган и хубаво изпичаме от всички възможни страни, без да ги притискате.
Изваждаме питките и леко ги намазваме със зехтин. Поднасяме топли със салата - най-добре зелена.
Да ви е сладко.

От останалото тесто може да приготвите нещо за домашните ви любимци, които не споделят отдадеността ви към здравословното хранене, като им приготвите различен пълнеж - шунка, кашкавал, луканка или сварено пилешко. Така всички продукти ще се оползотворят и около вас ще се възцарят мир и любов!
Днес не ми е позволено да ви кажа наздраве!

Спаначени кошнички с рикота, печени домати и розмарин

Използвах времето покрай празничните дни за кулинарни експерименти. Понеже съм голям любител на спанака и маринованите печени домати, и, когато влизам у дома, усещам уханието на посаденото от мен храстче розмарин, и, защото още не съм се сбогувала с лятото, реших да направя нещо като последна лятна рецепта. Получи се много вкусно, ароматно и сочно предястие, което много искам да споделя с вас!

Необходими продукти:

2 кори за баница, тип"печени на сач", нарязани на квадрати 10/10см. за 12 броя, т.е. общо 24 единични квадрата

За пълнежа:

8-10 топчета размразен и добре изстискан спанак
1 кутия рикота - 250гр.
1 яйце
 2 с.л. заквасена сметана
5-6 парчета мариновани печени домати, около 1 малко детско бурканче за пюре(ако сте ги консервирали)
1 с.л. пресен ситно нарязан розмарин
1 скилидка чесън или 2 с.л. пресен лук
черен пипер, сол на вкус, зехтин за намазване на корите

50 гр. кашкавал за запичане и 12 бр. чери доматчета за украса (може и без тях)

Начин на приготвяне:

Намазваме всяко едно от квадратните парчета кори със зехтин(може и олио) с помощта на четка и ги налагаме две по две - трябва да се получат общо 12 слепени броя. Поставяме ги внимателно във форми за мъфини докато придобият форма на малки кошнички. Ако има много стърчащи краища-изрежете ги с ножица. Оставете ги настрана и пригответе пълнежа като разбиете яйцето с рикотата и сметаната. Нарежете доматите на малки парченца и заедно със спанака и пресования чесън ги добавете към млечната смес. Поръсете с черен пипер, сол и розмарин. Разбъркайте внимателно и с помощта на супена лъжица напълнете кошничките на 2/3 от вместимостта им.
Поставете в предварително загрята фурна 160 градуса с обдухване и печете 25 мин. По желание след 25 минута, извадете, поръсете с малко настърган кашкавал и поставете по едно чери доматче върху всяка кошничка. Върнете във фурната и печете още 5-7 минути докато кашкавалът леко се зачерви.
Бон апети!

Ако в семейството ви има такива, които не обичат спанак, можете да направите опит да ги излъжете да опитат и по ето този начин.

 Тази последната снимка е по идея на съпруга ми!
Забавлявайте се и се наслаждавайте заедно!
Бон апети!

Угризения, награди и рецепта за спаначени крокети

Какво заглавие на публикация измислих, а?! Но колкото и нелогично и странно да звучи, се надявам да съм достатъчно последователна в изложението на мислите си, за да стане разбираемо.
Първо - за угризенията.... Да, имам такива! Погледнах хронологията на публикациите си в блога за последните два месеца и ме хвана срам - по една на месец. Срам! На всичкото отгоре  едни добри хора са ми дали награди в този период на сериозна липса.
Първо искам сърдечно да благодаря на  Moni за великодушното й и щедро сърце и желанието да сподели с мен тази чудесна награда.
Благодаря  за добрите и топли думи, които намира за мен, когато идва в моя блог. Приемам я с радост и съм щастлива, че ме е добавила в списъка на своите приятели в кухнята.
Много приятно ме изненада и Таня с една награда, която ми е много симпатична заради посланието, което носи - факлоносец на огъня на усмивката. Когато започнах този блог се надявах публикациите ми освен полезни, да са  интересни и забавни и да събуждат добро настроение и усмивки. Тази награда ме кара да вярвам, че съм успяла. Благодаря ти, Таня!
Моля от днес нататък да се отнасяте с по-голям респект и уважение към мен - факлоносеца!
Благодаря и на всички останали мои приятели, които минават през моето местенце и споделят мнения, че събудиха угризения у мен и ме поразмърдаха малко, за да поема своите отговорности на трудолюбив и съвестен блогър.
И ето я най-сетне и рецептата, която трябваше на публикувам още в края на юни, но поради обективни и субективни причини ще се появи на бял свят днес.

Спаначени крокети със сусам

Необходими продукти:

500 гр. пресен спанак /или пакетче замразен спанак - размразен и добре отцеден/
250 гр. извара
1 стрък пресен лук или малка глава стар лук
2 яйца
1 пълна с.л. заквасена сметана
12 листа мента
сол, черен пипер
6 с.л. пармезан
галета за овалване , смесена с 4-5 с.л. сусам

Начин на приготвяне:

Задушаваме нарязания дребно лук в зехтин и малко вода и добавяме спанака с малко сол. Разбъркваме до омекването на спанака и изпаряването на течността. Охлаждаме. Ако използвате размразен спанак, го изстискайте добре. Преместваме върху дъска и нарязваме ситно лучено-спаначената смес. Прехвърляме я в в подходящ съд и прибавяме яйцата, изварата, ментата, сол, черен пипер, пармезан и няколко лъжици галета - сместа не трябва да е много мека и лепкава. Омесваме добре. С мокри или намазнени ръце оформяме кръгли топчета с големина на едър орех, които овалваме в галетата и сусама. Готовите топчета изпържваме в горещо олио, като обръщаме и внимаваме да не прегорят.

Крокетите могат да бъдат изпечени и на фурна върху пекарска хартия за по-здравословно. В такъв случай ги залейте леко със струйка зехтин или олио или поставете по малко парченце масло върху тях. Можете да ги сервирате както топли, така и студени - еднакво вкусни са. Аз ги предложих с млечно-чеснов ментов сос. Надявам се, че пиете бира и бяло вино!?

Добър апетит!

Спаначена пита с кашкавал и пресен джоджен

Тази рецепта на  сп. Меню съм правила многократно, защото съм голям фен на спанака и близките му роднини. Пробвала съм различни варианти и продукти, докато стигна точно до тези, които ще ви предложа днес. Резултатът наистина си заслужава - ароматно, сочно и вкусно печиво, подходящо за следобедна закуска или вечеря.

Необходими продукти:

200 - 250 гр. точени кори на сач

(аз използвах препечени на сач кори на Битас )
50 гр. масло + 50 мл. олио
4 яйца
2 с.л. заквасена сметана
100 гр. сирене
100 гр. кашкавал + още 50гр. на малки парченца за поръсване на питата
от 350 до 500 гр- пресен спанак
1 голяма глава стар лук, нарязан на полумесеци, 3 с.л. зехтин
1 връзка пресен джоджен

Приготовление:
Намасляваме добре разкопчаваща се тортена форма с диаметър 26 см.
Разгъваме корите и ги намазваме обилно  със смес от маслото и олиото.  Поставяме ги на дъното на формата, като голяма част от корите трябва да висят навън и втория ред да допълва празните места на първия - както на тези в тавата, така и на висящите отвън.
В широк тиган загряваме 3 с.л. зехтин и задушаваме резените лук. Прибавяме почистения и нарязан на едро спанак и задушаваме до омекване. Изсипваме го в цедка или сито, за да се отцеди излишната вода. Оставяме да изстине. През това време разбиваме яйцата със сметаната, настъргваме сиренето и кашкавала на едро и ги смесваме с яйцата и нарязания джоджен. Изсипваме тази смес в тавичката и правим борд от висящите кори, като ги подгъваме навътре. Намазваме краищата на корите (борда) с мазнина и част от млечната плънка, поставяме останалия кашкавал на няколко места върху сместа и печем в загрята фурна на 180 градуса (с вентилатор) около 25 минути - до получаване на златист цвят. Изваждате и намазвате с четка с вода запечените кори. Покрийте с чиста кърпа за около 20 минути и сервирайте.
Добър апетит!

 Питата може да направите и с обикновени фини кори - на Белла например. Последния път сложих 3 яйца и 2-3 белтъка, останали от великденското готвене - получи се много пухкаво печиво!

Странглолапрети или спаначени кнедли с доматен сос

Великден отминава... 
 Въпреки желанието ми да напиша нещо хубаво, светло, да почета традицията и тук като покажа боядисаните яйца, козунаците и кифличките, просто не ми остана време. 
 Посрещах, изпращах гости, гравитирах около печката, давах кураж на машината за хляб, която имаше нужда от подкрепа, защото остана без дъх от месене, оформях, сплитах, намазвах, пекох и така по няколко пъти. 
 Гризеше ме мисълта, че в цялата тази суматоха в грижи за трапезата, ще загубя нишката към духовния смисъл на  светлия празник. Но, когато погледнах хората около себе си и видях децата си, родителите ни и близките ни, събрани на едно място с радостно настроение и светлина в очите, разбрах, че смисълът не ни е убягнал, защото онова, което ни бе събрало в нашия дом, бе любовта. 

Христос Воскресе! Нека бъдем по-добри! Пожелавам на всички здраве, светлина и мир!

И след празника да нагазим отново в делника, където винаги на преден план е отговорната мисия по изхранването на домашните любимци.
 Днес ви предлагам една чудесна пролетна рецепта от италианската кухня. Ако я предложите само със сос, тя определено ще мине като предястие, но, ако добавите в чинията и малко паста, вие вече ще сте сервирали един вкусен обяд или вечеря.(Ако прочетете тази публикация докрая ще разберете защо се усмихвам на това място.) 
 За бялото вино в такива случаи вече сме се разбрали, нали?:)


Странглолапрети! Първия път, когато се сблъсках с произнасянето на тази дума, изпитах стрес, въпреки чудесната италианска напевност и благозвучие. Доста се чудех какво би могло да бъде българското наименование, но освен за  варени спаначени топчета, за друго не се сетих. Тук стигнах до друг проблем - споменаването на топчета агресивно събуди у мен асоциация за супа топчета, която по никакъв начин пък нямаше роднински взаимоотношения с днешната рецепта. Реших в крайна сметка, че германо-австрийските кнедли са достатъчно популярни в днешната интернационална лексика, за да заместят тази огромна празнина в нашия език. Освен това се състоят само от две срички!:)

Необходими продукти за 4 порции:

300 гр. замразен спанак, размразен и добре отцеден от водата, най-добре зверски изстискан през цедка или 300гр пресен и попарен спанак, ситно накълцан

150гр. бяло сирене

1-2 с.л. пармезан

2 яйца

1-2 с.л. брашно, ако е необходимо

2 филии сух хляб без кората, накиснати в 150гр. топло прясно мляко, добре изстискани

2 с.л. ситно накълцан пресен магданоз

черен пипер

1 к.л. чесън на прах

За соса:

2 скилидки чесън

4 с.л. зехтин

400мл. доматено пюре

сол

1ч.л. сух риган

1ч.л. сух босилек

пресен босилек за поръсване и декорация

Смесваме всички продукти и омесваме добре до хомогенна смес. С намаслени ръце оформяме малки топчета с големината на орех и ги пускаме във вряща подсолена вода. Когато изплуват, ги изваждаме внимателно с решетеста лъжица и ги поставяме под капак в намаслен с масло съд.    През това време приготвяме соса като в зехтина за минутка запържваме бързо скилидката чесън, добавяме доматеното пюре, 1 ч.л сух риган, 1 ч.л. сух босилек, сол и черен пипер на вкус. Варим до леко сгъстяване, отдръпваме от котлона и добавяме пресована скилидка чесън. Поднасяме кнедлите с доматения сос, поръсени с пресен босилек.
Добра идея е във водата, в която са врели спаначените топчета, да сварите 300-400 гр. паста - фарфале, пенне или спагети и да ги поднесете заедно с кнедлите.
Наслаждавайте се на чудесния вкус!

    Тази вечер реших да се поровя малко в нета в търсене на етимологичните корени на странглолапретите. (Вече мога да го казвам дори и членувано. Сближаваме се.)
 Е, какво мислите се оказа? Че папата има пръст в тази работа, нали?
 Като всяко нещо в Италия и тези прости спаначени топчета горделиво заявиха легендарно потекло. В  превод странглолапрети (срещат се и като strozzapreti)  означава "задушаващи свещеника" или "удушвачи на свещеника". Едни източници твърдят, че задушавали заради продълговатата и странна форма на някои от тях във формата на  примка или усукано въже ; други,  че имало твърде много хляб в тях и това ги правело трудни за преглъщане; трети, че били толкова вкусни, че  свещениците ги гълтали  лакомо и често се задавяли с тях. Попаднах и на история, която твърди, че като крупен земевладелец католическата църква отдавала под наем земи на местните земеделци в Романя. Техните съпруги пък приготвяли паста, с която хранели свещениците. Самите те я нарекли така, заради високите такси, които църковните служители ги карали да плащат за наеманата земя.
 В свободен превод ще да се е доближавало до позитивното балканско пожелание - "дано се задавиш, дано".
Е, ние не се задавихме, но като се позамислих, установих, че в пълна сила съм приложила основния принцип на онова лакомо мече - колкото повече, толкова повече - нали се сещате - хем хляб, хем паста:))))

Голяма работа са тези италианци!Трябва да си купиш справочник, за да си запознат с всичките им  видове паста.

Връщам се да внеса малко пояснение. Днес с това име в някои райони на Италия наричат спаначените топчета (кнедли).