Случвало ли ви се е да вкусите от нещо и толкова да ви хареса, че да не можете да се спрете докато не изядете всичко. И да си отрежете после още едно парче. И така в този ред.... Да, много е лошо, знам. Нездравословно, признак на лакомия и изветряло възпитание. Срам! Особено, ако предварително сте наясно с броя на погълнатите калории! Ей с такъв един обект искам да ви запозная днес. Така де, да не съм сама в прегрешенията!
Мислех да пусна публикацията утре, за да имам възможност да направя прилични снимки на дневна светлина, но обектът просто изчезваше със скоростта на светлината, така че реших да рискувам с качеството на снимките.
Пресяваме и смесваме сухите съставки за шоколадовия слой - брашното, канелата, солта, бакпулвера, какаото. В друг съд разбиваме маслото, захарта, яйцата едно по едно и накрая ванилията . Прибавяме сухите съставки и разбъркваме добре до хомогенна смес, от която отделяме 3-4 с.л., които ще използваме за мраморния ефект.
С миксер или най-добре в кухненски робот разбиваме на крем съставките за тиквената смес.
Намасляваме и посипваме с брашно тортена форма с диаметър 23см. и изсипваме в нея готовата шоколадова смес. Върху нея изсипваме оранжевата смес и с помощта на лъжица изсипваме на няколко места остатъка от шоколадовата смес, която сме отделили предварително. С клечка за зъби разбъркваме до постигане на мраморна шарка и печем в предвалително заграта на 180 градуса фурна около 35минути.
Изваждаме сладкиша, охлаждаме 5 минути и внимателно отваряме формата и го прехвърляме в тортена чиния. Нарязваме на порции, когато е изстинал напълно.
Наслаждавайте се и се отдайте безсъвестно на прегрешението!
Пожелавам ви вкусна и умиротворяваща есен!
Благодаря за тази чудесна рецепта на Петрина! Посетете страхотния и блог - всичките и рецепти са невероятни!
Здравейте, приятели!
След доста дълго отсъствие се завръщам в родните блогърски среди с една семпла, но много вкусна рецепта, изключително актуална за есенния сезон.
Обичам есента, тя ме зарежда със спокойствие и ми носи усещане за хармония. Дори когато ми се струва, че съм я загубила завинаги.
Обичам ласкавите есенни лъчи на слънцето, примигващите под слънчевите милувки с оранжевите си клепки листа,
яркото пиршество от греещи топли цветове
смълчаните паркове, които само засилват усещането, че "иде време за горест"
спокойната меланхолия, която пропълзява във всяка моя клетка.
И не е случайно, че събрах сили и желание да се завърна на моето си местенце тук точно в сърцето на есента.
Вдъхнових се за тази рецепта от Танита, която пък я открила в друг чудесен блог. Аз я интерпретирах по мой вкус и потвърждавам, че резултатът е наистина много вкусен. Включването на червената ряпа в рецептата бе предизвикателство за мен, защото досега не бях използвала този зеленчук в рецепти, освен в есенна салата с моркови и зеле. Крайният резултат ни изненада много приятно - деликатен вкус и приятна консистенция.
Ето ги и необходимите продукти:
1 кг. картофи, обелени и нарязани на тънки шайби с дебелина 3-4 мм.
220 гр. червена ряпа, нарязана също на тънки шайби
1 оранжева или червена чушка на шайби
1 голяма глава лук, нарязан на шайби
50 гр едро настърган пармезан
70 гр едро настърган кашкавал
1ч.ч прясно мляко
1ч.ч. готварска сметан
12 малки листа салвия(градински чай)
сол, микс от пипери(черен, зелен и розов)
Намазваме с масло тавичка за печене с размери 23/30см и в нея редим зеленчуците керемидообразно със застъпване, като целта е да се откроят симетрично цветните редове с ряпата и чушката и зеленчуците да застанат почти изправени в тавичката. Между тях вмъкваме на места нарязаната ситно салвия и настъргания пармезан.
Кипваме млякото, сметаната, солта и пиперите до разтварянето на солта и заливаме подредените зеленчуци. Отгоре поръсваме с кашкавал. Печем 50 минути отначало на 200 градуса, после на 180.
Сервираме със студено бяло вино или бира.
Хубава, спокойна и хармонична есен пожелавам на всички!
Познавам Ванявиртуално от около две години и още с първите си публикации в бг мама, където всички я познаваме като Vanilla, привлече вниманието ми. Нейните снимки и рецепти са оригинални, стилни, изпипани в детайли и композиция. Направени са прецизно, професионално и красиво. Всъщност това е първото, с което тя ме впечатли – естетика и чисти кадри.
Когато получих поканата и за гостуване, ми стана много приятно. Почувствах се специална, после - леко притеснена. Преминах и през етап на съмнения относно времето и резултата. Да бъда гост в този естетичен и красив блогза мен е привилегия.
Ваня, благодаря за доверието и за това, че ме покани за свой гост в навечерието на този така светъл празник!
Докато приготвях моите сладкишчета, се забавлявах истински. Искрено се надявам и вие да усетите това и да ви заредят с празнично настроение.
Идеята ми бе да наблегна преди всичко на настроението, свързан с този прекрасен празник. Избрах да направя тези минитортички като за основа използвах чудесната рецепта на Абра. Реших те да приютят върху себе си няколко великденски персонажа.
40 кокос 40 г. масло * 40 г. пудра захар 1 чаена лъжичка. кокосово ликьор
2 с.л. подсладено кондензирано мляко
За покритието:
1 ½ бял шоколад(аз използвах Милка)
20-30 мл олио
2 капки жълта сладкарска боя
цветни кокосови стърготини за поръсване
Покритието трябваше да е от фондан, но не разполагах с такъв. Оттук започна веселата част.
Покрих заека и кокошката с бял шоколад и всичко вървеше добре до момента, в който пилетата ми се сториха много бледи и прибавих течна жълта боя към стопения шоколад, която го пресече, и моите пиленца вместо гладки и стилизирани, каквито бяха замислени, станаха малко небрежни и разрошени.
Другото неудобство от липсата на фондан бе това, че върху стопения бял шоколад се рисува трудно и цветният гел не се закрепя добре. В резултат на това външният вид на заека и кокошката започна да събужда съмнения за дълбоки китайски корени.
Дъщеря ми обаче ги намери за очарователен и ме насърчи.
Начин на приготвяне: Яйцата се разделят. Жълтъците, маслото, портокаловата кора се разбъркват до кремообразна смес. Добавят се останалите 50гр също настърган на ренде марципан. Белтъците се разбиват на сняг с останалото количество (50гр.) от захарта. Добавя се нишестето и внимателно разбърква. Двете смеси се разбъркват с дървена лъжица до хомогенизиране. Портокалът се измива, подсушава и кората му се настъргва на ситно ренде, а сокът му се изтисква. Портокаловият сок (около 75мл) се завира за 1/2мин. с 50гр от захарта. 50гр от марципан се настъргва на ситно ренде и добавя към портокаловия сок, също портокаловия ликьор – добре разбърква до хомогенна смес.
Фурната се включва на програма „грил”. Аз използвах форма за мъфини. Отворчетата се намазват хубаво с меко масло и брашно. Сипва се 1с. л от тестената смес, заглажда се и запича на средна скара за около 8-10мин. докато сместа покафенее и започне да се отделя от стените – тогава се изважда. Върху тестото се сипва и разнася равномерно 1с. л от портокаловия сироп. Върху него отново 1с. л от тестото. Отново се запича до златистокафяво, вади се и се слага портокалов сироп и отново тесто. И така, в този ред, докато смесите свършат. Формата се вади, охлажда се и с помощта на клечка за зъби тортичките внимателно се отлепят и обръщат. Вече са готови за декориране.
От изброените по-горе продукти оформяме главичките на животинките като топчета. Поставяме ги на хартия за печене и заливаме с белия шоколад. Заливаме и тортичките със стопен бял шоколад, разбъркан с олио, посипваме с цветни кокосови стърготини и отгоре поставяме главичките-топчета. Оставете в хладилник поне един час преди поднасяне.
Рецептата за минитортичките ще намерите и при Ваня!
Ваня, мили приятели, пожелавам ви весели великденски празници!
От доста време в главата ми отлежават прилично количество рецепти, които чакат да се избистри визията и презентацията им. Затова днешната постъпи доста нахално спрямо тях и излезе с едни гърди напред. Първо е с най-малък стаж в семейството, а веднага влезе под кожите на всички, особено на кексоунищожаващите чудовища от мъжки род. Второ няма - първото е достатъчно!
Каквото и да казвам за нея, факт е, че за една седмица я правих два пъти, което си е истинско постижение, имайки предвид факта, че рядко повтарям едни и същи рецепти. Така че малката нахалница влиза веднага в графа "любими" и се надявам да стане любима и на вашите семейства.
Интересното на тази рецепта е, че пълнежът се пече заедно с тестото, а не се поставя в кексчето чрез издълбаване след изпичане.
За пълнежа:
2/3 ч.ч фъстъчено масло - 180 гр.
50гр. меко масло
1/2 ч.ч пудра захар
1-2 капки ванилия
Уточнение:
Погледнете добре състава на закупеното от вас фъстъчено масло. Понякога то съдържа захар и рецептата е пригодена именно за такова. Аз използвах фъстъчено масло на "Пами". Ако избраното от вас фъстъчено масло не съдържа захар, добавете още пудра захар според вашия вкус.
За декориращия крем:
300гр. маскарпоне
2 капки ванилия
3 с.л. пудра захар
2-3 с.л. от сместа на пълнежа
Начин на приготвяне:
Пригответе пълнежа като смесите добре всички съставка. Поставете сместа за 10 минути във фризера и после с намаслени ръце оформете 18 топчета с големина малко по-голяма от едър лешник. Сложете ги отново за 10 мин. във фризера.
Разбийте яйцата със захарта, добавете олиото, сметаната и накрая ванилията. Отделно пресейте и смесете добре сухите съставки. Добавете течната към сухата смес и разбъркайте добре.
Пригответе формите за мъфини и поставете хартиените капсулки. На дъното на всяка от тях сипете по 1 с.л. от кексовата смес. Извадете топчетата от фризера и заредете 12бр. Останалите приберете във фризера до следващото зареждане. Покрийте с още 1 с.л. топчетата и печете в предварително загрята на 175 градуса с обдухване фурна около 18 мин.
Извадете и оставете да се охладят. През това време подгответе втората партида. Изпечете и нея.
Пригответе крема за шприцоване като смесите маскарпонето и пудрата захар, а след това внимателно добавите фъстъчената смес, която трябва да е на стайна температура.
Овкусете с ванилията и украсете изстиналите кексчета.
От това количество при мен излязоха 18 стандартни мъфина като изпекох и 16 мини кексчета с размер на шоколадов бонбон, които използвах за декорация като тази по-долу.
Ако имате малки помощници, включете ги в декорацията - изключително забавно е.
Насладете се на това малко фъстъчено-какаово бижу с чаша кафе.
В последно време оформянето на тесто ме увлича все повече и повече. Следкозуначните ми упражнения тези дни реших да изпробвам и една друга техника за оформяне на тесто, която преди време видях при Мина, а преди няколко дни едно момиче от бг.мама също напомни за нея. Тестото може да бъде както солено, така и сладко, а резултатът е доста впечатляващ и приятен за окото.
Аз използвах за база любимото ми бирено тесто и реших да го комбинирам с кашкавал и шарена сол.
Необходими продукти за тестото:
500 гр. брашно
300 мл. бира - най-добре изветряла
2 3/4 с.л. мед
2 с.л. зехтин
1 1/2 ч.л. сол
1 3/4 суха мая(около 10-12гр)
За намазване:
50гр. меко масло или зехтин
шарена сол за поръсване
ситно настърган кашкавал или сирене
1 разбит белтък
ким, мак, сусам
Тестото замесвам машината за хляб, като бирата трябва да е на стайна температура, а медът да е разтворен в нея.
След първото втасване оформям тестото на фитил, който разделям на четири равни части. Всяка част разделям на четири-пет топчета, като докато работя с първата, останалите покривам под свежо фолио, за да не хванат коричка.
Всяка малка топчица разточвам с ръце до форма на елипса.
Намазвам с масло, нарязвам надлъжно с помощта на нож за пица и поръсвам със шарена сол.
След това ръся ситно настъргания кашкавал(или сирене) и започвам да навивам странично откъм горния десен ъгъл. ( Ако работите с лява ръка по-удобно ще ви е да започнете от горния ляв).
Навивайки, усуквам с лявата ръка откъм горната ненарязана част докато получа набразден фитил.
Завивам го на охлюв и го слагам в тавичка върху хартия за печене. Така процедирам и с всички останали топчета тесто.
Оставям тавата с кашкавалките да втаса на 40 градуса във фурната, докато удвоят обема си. Това отнема около 30 мин. След това намазвам с леко разбит белтък, поръсвам със семена (мак, ким, сусам) и слагам да се пекат на 180 градуса до зачервяване.
Изваждам ги и ги покривам с плътна памучна кърпа, за да се задушат и станат мекички. Може преди това да ги напръскате с малко вода.
Кашкавалките са меки, пухкави, въздушни и ароматни. Изчезват буквално за секунди!
Великден наближава и аз като един съвестен и отговорен кулинар започнах моитекозуначени упражнения.
Миналата година попаднах на този начин на сплитане в един италиански кулинарен форум и доста ме заинтригува. Още тогава правих козунак в тази форма, но той така и не доживя да позира - бе изяден бързо и безмилостно.
Странно е, че наименованието е руска плитка, защото не го срещнах в никой от руските сайтове. Но може би не съм се заровила достатъчно дълбоко там. Както и да е - важното е, че резултатът е впечатляващ и интересен и затова реших да го споделя и с вас.
Аз промених малко количеството на продуктите според нашия вкус, защото козунакът от оригиналната рецепта ми дойде малко по-сух и твърд.
Състав:
200 мл топло мляко 100 грама меко масло 2 големи яйца 600 гр бяло брашно 130грама захар 1 чаена лъжичка сол
7-10 грама суха мая
1 ванилия
настърганата кора от един лимон или портокал
За плънката:
1 с.л. какао
кафява захар според вкуса
1/2 ч.ч ситно нарязани озахарени плодове и стафиди
30 гр. меко масло
(може сами да изберете плънка по избор - макова, с какао и захар, или с начупен шоколад)
30-50мл. прясно мляко за намазване на козунаците преди и след изпичане
Всички съставки замесих в машината за хляб в изброената последователност на продуктите.
При мен на програма "тесто" времето за втасване не е достатъчно, така че след това сложих тестото за още час във фурната на 40 градуса така, както си е в кошничката на хлебопекарната.
Когато тестото запълни кошницата ( удвои обема си) се изважда и се оформя в една по-голяма или в две по малки форми за печене. Аз направих така - разделих го на две. В едната форма (по-голямата) в размери 35/11 см оформих "руската плитка" с 2/3 от тестото, а в кръглата с диаметър 18см. сплетох другия козунак.
Начинът на сплитане и оформяне на "руската плитка" нагледно може да видите ето тук,
като съвсем не са необходими две жени в кухнята за това.
С тестото се работи лесно. След оформяне на козунаците следва второ втасване до удвояване на обема - при мен отне около час и половина. Втасалите козунаци се намазват с прясно мляко, поръсват се по желание с кристална захар и се пекат на 175 градуса до готовност заедно.
След изваждане от фурната, ако сте ги намазали само с прясно мляко, ги намажете отново и ги покрийте с чиста кърпа. Преди поднасяне може да поръсите с пудра захар.
Мога да споделя, че това е един от най-вкусните козунаци, които съм правила , при който се получават страхотни конци.
Понеже получих въпроси относно втасването и оформянето на тестото, ще дам още няколко уточнения:
По принцип в машините за хляб първо се слагат течните продукти, а над тях сухите. Затова в топлото мляко слагам маслото да се достопи, разбивам яйцата, които трябва да са на стайна температура, за да не се пресекат от топлината на млякото и всичко заедно изсипвам в кошницата. Отгоре пресявам брашното и в едното ъгълче слагам солта, в другото - захарта, а по средата - маята, защото тя не трябва да има допир до тях. На този етап можете да сложите лимоновата кора и ванилията, макар че моята машина след определено време дава сигнал за прибавяне на добавки. Машината я ползвам на програма тесто - т.е. само омесване и втасване.(предпочитам да ги пека в друг съд, защото от машината излизат като калъпи). При мен програмата е 1час и 50мин, като 20мин. затопля продуктите. Понеже на козунаците им е необходимо повече време да втасат, програмата тесто при мен като необходимо време за това не ми е достатъчна. Затова, след края на програмата "тесто" изваждам кошницата с тестото и я слагам във фурната да довтаса. Това обаче зависи много и от маята. Най-лесно се познава от обема на тестото - ако е удвоило обема си - вече е готово за оформяне. Тогава се изважда от кошницата и се оформя - разточва се, слага се плънка и се сплита. Така оформените козунаци се слагат във формите за печене и трябва да втасат втори път - пак до удвояване на обема. Около час и половина. Може и повече. Когато удвоят обема втори път, се намазват с прясно мляко (може и жълтък с олио) и се пекат в предварително загрята на 175 градуса фурна. И да не е предварително загрята, пак ще станат.
Ако сплитането на козунака по този начин ви се вижда сложно и решите да го направите така, както ви е по-лесно и решите да не слагате сладка плънка, може да добавите още 20 г захар към основното тесто за баланс на сладостта.
Успех на всички!
Тези козунаци се изяждат бързо. Особено, ако са правени преди Великден. Но по празника може да остане някое друго парче козунак. В такъв случай ви предлагам да се възползвате от рецептата ми за крем карамел с бишкоти и козунак!
