Крем брюле

 Знам, че няма да изненадам никого с тази рецепта, но всеки уважаващ себе си кулинарен блогър поне веднъж е приготвял този прекрасен класически десерт . След това е повтарял това упражнение многократно и съответно е включил това вълшебство в листата с блог рецепти.. В достойнствата на този френски десерт няма да ви убеждавам, но фактът, че се приготвя изключително лесно, не е за подценяване. Така че, моля на вашето внимание - класическият крем брюле.

Необходими продукти за 6 порции:

6 жълтъка
500мл животинска неподсладена сметана
100г захар
1 шушулка ванилия или 2 прахчета ванилия
няколко лъжици кафява захар, за карамелизиране

Начин на приготвяне: 
 С нож изстържете семенцата от шушулката ванилия и ги прибавете към сметаната. Загрейте на по-слаба степен на котлона, но без сметаната да завира. Отдръпнете. Разбийте с миксер жълтъците със захарта и ванилията (ако ползвате ванилия на прах) до побеляване. Прибавете към жълтъчната смес на тънка струйка ароматизираната сметана като разбивате с миксер. В подходящи купички разлейте равномерно готовата смес. Може да я прецедите преди това. Поставете купичките в тава с вода, която заема 1/3 от височината им. Печете на 165 градуса около 30-35 мин.  Проверете за готовност с леко разклащане - центърът трябва да не е много стегнат. Извадете и охладете напълно - най-добре в хладилник. Поръсете всяка купичка с около 1с.л. кафява захар и карамелизирайте с горелка или запечете в силна фурна на горен реотан. Охладете и поднесете.

Е, не ви остава нищо друго освен да чукнете с лъжичката карамеловата коричка и  да се насладите  на нежната текстура и чудесния вкус. Добър апетит!

Пъстърва с кореноплодни на фурна

Започвам с уточнението, че това е начинът, по който най-често приготвям рибата вкъщи. Комбинацията между нежната консистенция на рибата, сладостта на кореноплодните и леко киселата нотка от виното и лимона е чудесна. Вместо пъстърва можете да използвате лаврак и дори паламуд. Може да приготвите рецептата с по-малки риби като индивидуална порция за всеки или да напълните и изпечете една по-голяма риба. Изборът е ваш!

Необходими продукти за 3порции:

3 пъстърви по около 250г.
3 моркова
1 пащърнак
2 резена целина от глава, около 40-50г.
3-4 чери доматчета (може и без тях)
3-4 с.л зехтин
30г масло
150мл бяло вино
150мл вода
сол
1с.л. сух копър
1 лимон
бял пипер
1/2 ч.л сух риган
пресен копър за поръсване

Пълнен паламуд

Начин на приготвяне:

Застиламе тавичка с хартия за печене и сипваме в нея зехтина. Почистваме и нарязваме на малки пръчици морковите, целината, пащърнака (може да добавите и една свежа малка тиквичка, нарязана по същия начин). Посоляваме, добавяме сухия копър, малко бял пипер и разбъркваме добре. Подреждаме почистените рибки върху зеленчуците и ги обтриваме отвън и отвътре с бял пипер и малко сол. В коремната кухина на всяка рибка поставяме резен обелен лимон и част от нарязаните и овкусени зеленчуци. Ако имате чери доматчета, сега е моментът да добавите и тях, като ги нарежете на половинки. Слагаме по резен лимон върху всяка риба, а върху резена - по парченце масло. Наливаме в тавата внимателно виното и водата, загръщаме краищата на хартията и завиваме с алуминиево фолио. Печем 20-25 мин в предварително загрята на 200 градуса фурна. След това намаляме градусите на 180 и печем още 20 мин. Махаме фолиото, отвиваме хартията и запичаме рибата на горен реотан докато придобие приятен загар, а течността се поизпари. Поръсваме с пресен копър и поднасяме с картофено пюре или с гарнитура по избор, макар че приготвените по този начин кореноплодни в тавичкат,а са чудесна гарнитура.
Бялото вино, добре изстудено, е задължително!

Моите забележки:
Към зеленчуците може да добавите и малка свежа тиквичка, нарязана по същия начин - на пръчици!

Кекс със сурова тиква и шоколад

  Това е поредната рецепта в богатата ми колекция от ястия и десерти , приготвени с тиква. Изпитана, вкусна, лесна, с едно основно предимство - тиквата не се обработва предварително чрез печене, задушаване или варене, а се прибавя в тестото сурова.

Необходими продукти:

3 яйца
230г кафява захар
140мл олио
330 г типово брашно
300 г настъргана сурова тиква (около 2ч.ч.)
10г бакпулвер
1/4 ч.л. сода за хляб
щипка сол
1 ванилия
1/2 ч.л. канела
1/4 к.л. индийско орехче
1/2 ч.ч. едро нарязани орехи
1/2 ч.ч. шоколадови капки (60г)

масло за намазване на формата
пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:

Обелете, почистете и настържете тиквата. Пресейте брашното заедно с набухвателите, солта, канелата, индийското орехче и ванилията. В дълбок съд разбийте с миксер яйцата със захарта, добавете олиото и половината от брашното. Оттук миксерът няма да ви трябва - използвайте шпатула или дървена лъжица. Добавете тиквата, разбъркайте добре и прибавете останалата половина от брашното. Накрая сложете орехите и шоколадовите капки и отново смесете добре на ръка. Ще получите сравнително гъста смес. Не се притеснявайте, така трябва да изглежда. Намаслете формата за кекс добре с масло и напудрете с малко брашно.  Внимателно с голяма лъжица сипете сместа на части във формата. Изпечете кекса в предварително загрята на 175-180  градуса фурна около 45-50 мин (може и повече, зависи от фурната). Не отваряйте фурната през първите 25 мин., за да се запази температурата и да не спадне тестото. Проверете с дървено шишче за готовност като го забодете в кексовото тесто - по него не трябва да залепва нищо. Когато кексът е готов,  го извадете от фурната и го оставете да почине във формата около 6-7 мин. След това го обърнете върху решетка и го оставете да изстине напълно.
  Преди поднасяне може да поръсите с пудра захар или да го залеете със струйки разтопен шоколад. Добър апетит!

Моите забележки:

Може да приготвите кекса  с бяло брашно, както и с бяла захар. В този случай намалете количеството на захарта до 200г.. Кексът ще се получи ароматен и ако добавите готова смес от типичните подправки за меденки, или, ако към споменатите по-горе подправки, добавите и 1/2 ч.л. сух джинджифил. Може да замените орехите с бадеми или лешници.

Бисквити с шоколад и орехи

  Тези бисквити са новите "най-любими" на моя син. Често съм го изпращала и продължавам да го изпращам с кутия овесени бисквитки с ленено семе, шоколадов кекс или  кекс Сникърс, с които да подслажда нелекия си професионален спортен живот.  В последно време дори ми се обажда за рецептите, които да раздава  на съотборниците си, те пък съответно на майките, съпругите или приятелките си. Така е, хубавите неща трябва да се споделят.
 Благодаря и на Пепи, че сподели тази рецепта с нас.

Необходими продукти за около 40бр.

1 яйце
110г меко масло
1ч.ч. захар
100г извара(аз предпочитам фината извара на Олимпус)
2ч.ч. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1/2ч.л. сода за хляб
1/2 ч.ч. едро нарязани орехи
100г шоколадови капки или нарязан черен шоколад
1 ванилия
настърганата кора на 1 портокал

1ч.ч. = 250мл.

Начин на приготвяне:

Аз разбивам яйцето заедно със захарта до пяна в каната на робота. Прибавям изварата и маслото и отново разбивам. Накрай добавям към тази смес ванилията и портокаловата кора. Отделно в друг по-дълбок съд пресявам брашното с бакпулвера и содата, разбърквам много добре  и добавям към сухата смес течната. Накрая прибавям шоколадовите капки и орехите. Разбърквам с лъжица или силиконова шпатула докато се получи еднородно меко тесто. С намаслени ръце оформям топченца колкото орех и подреждам на разстояние върху застланите с хартия за печене две тави на фурната. Притискам ги леко, поръсвам с едро нарязани орехи, пак притискам и пека на 180 градуса около 15 мин, докато крайчетата се зачервят леко. Изваждат се и се охлаждат върху решетка. Чудесни са с чаша кафе или чай.

Моите забележки:

Ако тестото е прекалено лепкаво и меко и не позволява оформяне на топче, добавете още малко брашно. Може да използвате и други ядки - бадеми, фъстъци, лешници, шам фъстък.
Вместо портокалова, може да добавите лимонова кора или да замените бялата захар с кафява. Дори леко да препечете бисквитките, резултатът също ще е добър - просто ще бъдат по-хрупкави.

Добър апетит!

Мини понички с извара

В този блог рецептите, които се приготвят с пържене, се броят на пръстите на едната ръка. Избягвам този начин на приготвяне на храната, поради здравословни проблеми. Но има рецепти, които дават най-добър резултат, когато са приготвени именно по този начин. И, ако те влизат в менюто ви един път месечно например, можете да си лягате вечер с чиста съвест. Та, хора, тази рецепта е една от тези. Признавам, че ми трябваше доста време, докато се реша да я направя, но в никакъв случай не съжалявам - нито,че я приготвих, нито, че изядох сама една дузина пухчета . В крайна сметка поговорката за прекаления светец не е измислена случайно. Първо ме грабна снимката на тези топченца в един руски блог. Затова и днес се опитах да направя нещо като закачка с руската девойка Оксана, снимала тези хубавини така изкусително. И тук по стар руски обичай един от главните герои е водката - хем за настроение на останалите компоненти, хем за автентичност, хем помага тестото да не поема толкова мазнина при пърженето. Мисля, че това е едно от големите достойнства на тази рецепта.

Необходими продукти за 3-4 порции (около 20бр.)

2 яйца
250г фино пасирана извара(аз използвам за тази цел извара на "Олимпус")
3с.л. захар
2 с.л. сметана(течна с масленост 30%)
1 с.л. водка
1 ч.ч. брашно
1 ч.л. сода за хляб
1/2ч. л. сол

олио за пържене

1 ванилия
кората на един портокал или лимон(по желание)

Начин на приготвяне:

Брашното се смесва със содата и солта. Изварата се пасира много добре заедно с яйцата, захарта и ванилията. Към тях се добавят сметаната и водката и накрая брашното като се бърка с лъжица в по-дълбока купа. В по-малка касерола се загрява достатъчно количество олио за пържене. Внимавайте - мазнината трябва да е добре загрята, но  не допускайте олиото да започне да пуши. От сместа с  намаслени ръце се оформят топчета с размер на орех и се пържат в сгорещената мазнина до тъмнозлатист цвят. Не правете топките по-големи, за да може тестото да се изпържи равномерно и да не остане тестяно в средата. Обръщат се равномерно и, когато са готови, се изваждат в съд върху домакинска хартия. Преди поднасяне се поръсват с пудра захар. Може да ги поднесете със сладко, айрян, но и без добавки са достатъчно ароматни, пухкави и вкусни.

Ако семейството ви е по-голямо, направете двойна доза! Добър апетит!

Самоводска гъбена чорба

  Споменавала съм и преди, че обичам рецептите с история. И тази е такава. Свързвам я със студентските ми години във Велико Търново по време на прехода, когато храната беше доста еднообразна, основните ни хранения бяха в студентския стол,  в който храната беше вкусна, любимата техника на готвачките беше запръжката и това ни остави дългосрочни гастритни белези. Но всичко беше точно, защото бяхме млади, ентусиазирани, любопитни за знания, изпълнени с мечти и обичахме да се разхождаме от университета до Стария град, където неизменно ни посрещаше вълшебният дух на Самоводската чаршия и панорамната гледка. Та в студените есенни и зимни дни там ни приютяваше една кръчмичка, в която беше топло и уютно, а гъбената чорба бе евтина, сгряваща и безумно вкусна. Какво повече може да иска един премръзнал и гладен студент! Признавам, че тогава въобще не ми е минавало да поискам рецептата, защото приготвянето на храна не ме вълнуваше много.  С годините обаче вкусовият спомен за тази чорбица започна настойчиво да ме преследва. Изпробвах няколко варианта по спомен и последният с добавка на булгур беше почти автентичен. Тогава обаче на гости ми дойде моята приятелка и състудентка Дани, която не бях виждала повече от 20г. Поводът за тази среща си е сюжет за малък разказ, но за него - друг път. Та на тази мила, сърдечна и чревоугодна среща си припомнихме отново за кръчмата на Самоводската чаршия и гъбената чорба. Дани обаче имаше други спомени от нея и беше сигурна, че автентичната чорба се приготвя с овесени ядки. И по-късно, когато тя вече беше отпътувала за Германия, а аз приготвих чорбата с овесени ядки , разбрах, че Дани е била права. Дани, благодаря ти за свежата памет! Обичам те и ти обещавам следващия път отново да се забавляваме така. Че и повече! И да знаеш, че още пазя онази снимка от розобера ! :)

Необходими продукти за  4-5 порции:

4-5 с.л. олио
1 глава стар лук
1 морков
резен целина от глава около 50г
6-7 гъби(бели или кралски печурки)
2с.л. сушени манатарки, накиснати предварително за 15мин. в топла вода
1/2 ч.ч.(250мл) пасирани домати (пресни или от буркан)
4-5 с.л. овесени ядки ( булгур или 3-4 с.л.ориз)
1 с.л. сол(равна)
1ч.л. сух риган
щипка лют червен пипер - аз добавям 1/2 чл. кайенски пипер
3с.л. нарязани листа от пресен или замразен девисил
30г. масло
черен пипер(по желание)

Начин на приготвяне:

Задушете в средна тенджера ситно нарязаните лук и морков в леко загрятото олио и 4-5 с.л. вода до омекване на зеленчуците. Добавете 1.8л. до 2 л. вода и след като заври добавете нарязаната на малки кубчета целина, обелените и нарязани на филийки гъби, солта, сухия риган, накиснатите сухи манатарки и лютия пипер.(Ако използвате ориз или булгур, прибавете ги на този етап). Варете на тих огън около 20 мин. Добавете овесените ядки и пасираните домати и варете още 5 мин. Отдръпнете супата от котлона, прибавете бучицата масло и разбъркайте. Оставете я така със затворен капак около 5 мин. Преди сервиране, поръсете с пресния девисил.

Добър апетит!

Моите забележки:
Ако приготвяте супата за деца, пропуснете лютия пипер.

Супата ще бъде вкусна и без сушените манатарки, но те определено правят вкусът по-богат и наситен.

Ако има четящи търновци тук и бивши студенти от времето между 1989-1992г, които са сгрявали стомах с въпросната чорба на въпросното място и знаят подробности за рецептата, моля да се свържат с мен, за да завършим това добро и благородно дело. Благодаря ви предварително!