вторник, 7 юни 2011 г.

Капонада от патладжан

Днешната рецепта е една страхотна разядка. Тя е една моя вариация на сицилианската капонада (капоната?), която се приготвя с кедрови ядки, каперси, запържен лук и стафиди.
  Не се подвеждайте от гръмкото име, приземена и побългарена тя е нещо като кьопоолу и се приготвя страшно лесно и бързо. Ако сте от онези ентусиасти като мен, които обичат да си пекат хляба сами, ще бъдете напълно удовлетворени, когато намажете пресните току-що изпечени (или препечени) филийки дъхав домашен хляб с тази ароматна смес и си налеете чаша студена бира за още по-добро настроение.
Навих ли ви вече?
Да започваме тогава!


Необходими продукти:

1 голям патладжан
2-3 с.л. зехтин
4 изпечени и обелени червени чушки
6-7 зелени маслини
1 стрък пресен лук - ситно нарязан
1 главичка пресен чесън
3-4 с.л. нарязан магданоз
3 с.л. едро счукани и запечени орехови ядки
3 с.л. пресен лимонов сок
1 с.л. балсамов оцет
2 с.л. доматено пюре или настъргани и отцедени пресни домати
сол
черен пипер - прясно смлян

Измиваме патладжана и го надупчваме равномерно на места с дървено шишче. Намазваме го добре с малко зехтин или олио и го завиваме в алуминиево фолио. Поставяме го в тавичка в предварително загрята на 180-200 градуса фурна и печем около 45 мин. до омекване. Изваждаме го и го разрязваме на две половини, за да се охлади по-бързо. През това време нарязваме лука и магданоза, пресоваме чесъна, справяме се с чушките, ако са пресни или си ги набавяме от буркан, счукваме и препичаме орехите (може и в микровълнова).
Обелваме изстиналия патладжан, нарязваме на парчета и го смиламе едро в кухненския робот заедно с маслините и нарязаните на парчета чушки. Прехвърляме тази смес в по-дълбок съд и прибавяме зехтина, пресования чесън, лука, доматеното пюре, лимоновия сок, оцета, сол, черен пипер, магданоз. Объркваме много добре, за да се опознаят съставките и да се сприятелят, и накрая добавяме орехите.




Ако не разполагате с много време, можете да изпечете патладжана от вечерта и да го оставите в хладилник, а приготвянето на сместа да стане на следващия ден.
Голямото предимство на тази рецепта е, че почти всички съставки са в прясно състояние и това максимално запазва полезните вещества в тях. Второто и най-важно предимство е, че е много вкусна!


Наздраве!

събота, 28 май 2011 г.

Пълнени домати с булгур, мента и стафиди

 Днешната рецепта посвещавам на всички мои читатели, които са привърженици на вегетарианския начин на хранене или просто предпочитат по-леки и здравословни храни. Много вкусно, интересно и различно ястие, което допускам може да се хареса и на месоядните като гарнитура например или предястие:)
Подходяща е за деня с варива за тези, които са фенове на 90-дневната диета. Ако я спазвате стриктно, не добавяйте стафиди и лешници!


Необходими продукти за 4 порции:

4 едри домата с дръжките
100 гр. булгур или кус кус
малко парче пресен джинджифил, обелено и настъргано ситно
2 скилидки ситно накълцан чесън
50 гр. стафиди
50 натрошени лешници
10 листа мечи лук
3-4 стръка прясна мента
черен пипер, сол
300-350 мл. доматено пюре, овкусено с чесън, сол и половин връзка магзаноз
3-4 с.л. зехтин
кората на половин лимон и 2 с.л. лимонов сок


В малка тенджерка кипваме вода и прибавяме джинджифила, чесъна, булгура(леко сварен за 3-4 мин, това зависи от това дали е начукан едро и ли по-ситно - съответно по-ситният се вари за  по-кратко време) или кус куса, стафидите и зехтина. Отдръпваме от котлона и оставяме булгура (кус куса) да поеме течността. Ако течността е много, отцедете. Добавяме накълцаните на дребно мента и див чесън, сол, черен пипер на вкус, лешниците и лимоновия сок и лимоновата кора.
Измиваме доматите и отрязваме капачета откъм дръжките. Издълбаваме ги с помощта на нож и лъжичка и ги оцеждаме. Добре е доматите да не са много узрели и меки. Напълваме доматите, похлупваме с капачетата, омазняваме ги леко със зехтин и ги подреждаме в намазана със зехтин тавичка. Останалата плънка нареждаме около тях и заливаме с доматения сок. Печем в предварително загрята на 175 градуса с вентилатор фурна до омекване на доматите. Поднасяме ги студени.






За рецептата се вдъхнових от тази публикация на GoodFood.

четвъртък, 26 май 2011 г.

За нещата, които си отиват.... и се завръщат

Светът на детството...
 В него няма тревоги, няма грижи и мисъл за утре, няма срокове, графици и планиране. Поне в моето нямаше. И през лятото ухаеше на борова гора и зелена трева ...


Понякога завръщанията са болезнени, носталгични, изпълнени с тиха радост или отрезвяващи и разтърсващи.
Изпитах от всичко, когато тези дни се завърнах в къщата на баба и дядо. Но ще ви разкажа за носталгичното и изпълненото с тиха радост.
И аз съм градско дете. За мое огромно щастие не бях лишена от връзката със селото. Там прекарвах летните, а понякога и зимните ваканции, и за мен то винаги е било синоним на безгрижие. Такива са детските очи - виждат само онова, което искат.
 С годините видях селото по друг начин, оцених неговите достойнства, простия и семпъл живот на хората там, силата и смисъла на взаимоотношенията и възприемането на света като едно голямо родословно дърво. Там хората се целуват истински по бузата и здраво се прегръщат, далеч от  театралните целувки при среща по американски и европейски.
 Там всеки е почти роднина с другия и по някакъв начин е част и от твоя живот.

Всяка една уличка, всяко кътче от бабината къща, събуждат спомени....



Баба и дядо отдавна ги няма. Светла им памет! Но образите им живеят в мен! И така ще бъде винаги!


Открих на странно място детското си столче, на което играех и мъкнех навсякъде.


Случайно или не, баща ми го е оставил високо на стрехата в двора, като знак, че детството е напуснало този дом.
Много неща намерих там, където ги помнех като дете - сякаш никога не са мърдали и времето е спряло за тях.



Дори котката изглеждаше по същия начин като онази, която имахме преди години.
Как връхлита аромата на детството!!!
Приижда на талази от градинските цветя,










от първите ягоди в градината, откъснати от дъщеря ми...



В разгара на пролетта животът тук кипи с пълна сила - суров и естествен. С удивление и радост гледах как косерите обгрижват и учат своите малки,



как врабците дремят безгрижно на слънце по жиците като нехранимайковци.








 Усетих  се като Малечка Палечка в зеления свят на хиляди дребни неща.







Прекрасно усещане!
Докато дъщеря ми се опитваше да гушне плашливото коте,


си спомних как играехме с макове и правехме принцеси с червени рокли от цветовете им. В нейното градско детство няма такива принцеси.



Време е да набера макове и да сваля столчето от стрехата!

сряда, 18 май 2011 г.

Сиропиран портокалов кекс

Аз бях малко болна. Но пък ми се случиха толкова хубави неща. Някои от тях ще ви разкажа по-късно. Днес ще споделя с вас едно от тях. 




В моята темичка в Любими на готварския форум на Бг.мама съм написала, че хубавите неща трябва да се споделят и размножават. Това е една от моите мисии в живота:) Днес размножих, образно казано, и споделям с вас тази чудесна рецепта на  Танита.
Подобно на нейната дъщеря и моят тийнейджър не обича в сладкишите стафиди, ядки и други добавки. Все човърка в парчето сладкиш и отделя настрани тези толкова вкусни за мен неща. Когато прочетох рецептата, бях убедена, че този сладкиш ще му допадне. И се залових при първа възможност за работа.


Ето и самата рецепта:


1 голям, измит много добре портокал
1 и 3/4 ч.ч брашно
1 ч.л бакпулвер
1/2 ч.л сода за хляб
1/4 ч.л сол
1/2 ч.ч(125г) меко масло
1/2 ч.ч +3с.л захар
2 яйца
1/2 ч.ч(120мл) прясно мляко

За сиропа:


1/4 ч.ч захар
1/2 ч.ч изцеден портокалов сок
3с.л масло



Спазих рецептата дословно. Единственото, което си позволих да променя, бе това , че добавих няколко капки сметанова ванилия. 
 Добър вариант е според мен сладкишът са се поднесе с разбита сметана, но аз нямах време, а и спестих някоя калория.:)






Благодаря на Танита за чудесната рецепта и горещо я препоръчвам на любителите на портокаловия вкус и сиропираните сладкиши!
Чудесен сладкиш е и за вечеря във въглехидратния ден на 90-дневната диета!



неделя, 15 май 2011 г.

Качамак с розмарин и риган на фурна

Това ястие се приготвя много бързо, ухае чудесно и е страшно вкусно. Мисля, че тези, които обичат по-леките и семпли храни, ще го оценят подобаващо. А пък може и някои месоядни да се престрашат:) Сигурна съм, че няма да останат разочаровани!





Необходими продукти:

2-3 с.л. зехтин
250 гр. смес за качамак, аз използвах тази 

250 гр. кисело мляко
100 мл. течна готварска сметана

1 стрък пресен лук
2 с.л. магданоз
2 стръка розмарин
1 ч.л. сух риган
сол
черен пипер
100 гр. бяло сирене

100 гр. кашкавал
1 бучка масло
1 с.л. зехтин
1 к.л. сода бикарбонат









 Намазваме тавичка с размер 22-24см. със зехтин.
В подходящ съд смесваме царевичната смес, сметаната и киселото мляко, в което сме прибавили содата. Добавяме и магданоза, дребно нарязаният лук, розмаринът,  солта и черния пипер. Изсипваме така приготвената смес в съда за печене и отгоре натрошаваме  сиренето, посипваме с кашкавал, нарязан на кубчета и на места слагаме парченца масло. Поръсваме с риган и печем в предварително загрята на 180 градуса фурна около 15 минути до зачервяване.




Добър апетит!


Източник: тук

събота, 14 май 2011 г.

Зелено ризото с аспержи и пармезан

Въпреки ценния състав на аспержите и тяхната сочност, лично на мен ми се струват доста безвкусни и неутрални. Направо да си го кажем - безхарактерни. Но аз не се отказвам от опитите да ги включа в менюто на моето семейство под една или друга форма. Днешната рецепта е чудесно съчетание между пролетните подправки, които виреят на нашите географски ширини, и неповторимия вкус на италианската кухня. Резултатът е различно, вкусно и засищащо ястие! Дано ви хареса и на вас!


Необходими продукти за  2 порции:

10 стръка аспержи
50 гр. масло и 3 с. л. зехтин
1 ч.ч. едър ориз
3-4 стръка пресен лук
15-20 листа мечи лук
1/2 ч.ч. настърган пармезан
1ч.ч. бяло вино, 2 1/2 ч.ч. бульон от варенето на аспержите
сол, черен пипер
2 яйца

Аспержите се сваряват за 3-4 минути в тенджера с вода без сол и се охлаждат напълно под течаща студена вода. Течността, в която са врели, се запазва. Отрязват се връхчета с дължина около 5-6 см и се отделят настрана. Останалата част от стъблата се нарязват на дребни кубчета.
Лукът се нарязва наситно, оризът се почиства и измива много добре.
В широк тиган се слагат маслото и зехтинът и в тях се задушава нарязаният лук. Когато лукът омекне се прибавя оризът и леко се запържва до прозрачност. Започваме с прибавяне на течностите - виното и водата от аспержите. Прибавяйте на малки части, докато оризът ги попие и след това отново. Продължаваме до пълното поемане на течността от ориза. Преди прибавянето на последната доза течност, сложете в тигана кубчетата нарязани аспержи. Прибавете пармезана, разбъркайте, посолете на вкус, сложете черен пипер и добавете накълцаният мечи лук.
В остатъка от течността, в която сте сварили аспержите добавете сол и 2 с.л. оцет и чукнете 2 яйца. Варете ги около 3-4-5 мин. докато се забулят, но жълтъкат остане полутечен. Извадете ги и леко охладете. В плитки широки чини разпределете ризотото, аранжирайте със стръковете аспержи и в средата сложете леко срязаното яйце, докато жълтъкът леко потече.


Сервирайте с изстудено бяло вино.
Добър апетит!


Базовата рецепта е тук


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...