Капонада от патладжан

Днешната рецепта е една страхотна разядка. Тя е една моя вариация на сицилианската капонада (капоната?), която се приготвя с кедрови ядки, каперси, запържен лук и стафиди.
  Не се подвеждайте от гръмкото име, приземена и побългарена тя е нещо като кьопоолу и се приготвя страшно лесно и бързо. Ако сте от онези ентусиасти като мен, които обичат да си пекат хляба сами, ще бъдете напълно удовлетворени, когато намажете пресните току-що изпечени (или препечени) филийки дъхав домашен хляб с тази ароматна смес и си налеете чаша студена бира за още по-добро настроение.
Навих ли ви вече?
Да започваме тогава!

Необходими продукти:

1 голям патладжан
2-3 с.л. зехтин
4 изпечени и обелени червени чушки
6-7 зелени маслини
1 стрък пресен лук - ситно нарязан
1 главичка пресен чесън
3-4 с.л. нарязан магданоз
3 с.л. едро счукани и запечени орехови ядки
3 с.л. пресен лимонов сок
1 с.л. балсамов оцет
2 с.л. доматено пюре или настъргани и отцедени пресни домати
сол
черен пипер - прясно смлян

Измиваме патладжана и го надупчваме равномерно на места с дървено шишче. Намазваме го добре с малко зехтин или олио и го завиваме в алуминиево фолио. Поставяме го в тавичка в предварително загрята на 180-200 градуса фурна и печем около 45 мин. до омекване. Изваждаме го и го разрязваме на две половини, за да се охлади по-бързо. През това време нарязваме лука и магданоза, пресоваме чесъна, справяме се с чушките, ако са пресни или си ги набавяме от буркан, счукваме и препичаме орехите (може и в микровълнова).
Обелваме изстиналия патладжан, нарязваме на парчета и го смиламе едро в кухненския робот заедно с маслините и нарязаните на парчета чушки. Прехвърляме тази смес в по-дълбок съд и прибавяме зехтина, пресования чесън, лука, доматеното пюре, лимоновия сок, оцета, сол, черен пипер, магданоз. Объркваме много добре, за да се опознаят съставките и да се сприятелят, и накрая добавяме орехите.

Ако не разполагате с много време, можете да изпечете патладжана от вечерта и да го оставите в хладилник, а приготвянето на сместа да стане на следващия ден.
Голямото предимство на тази рецепта е, че почти всички съставки са в прясно състояние и това максимално запазва полезните вещества в тях. Второто и най-важно предимство е, че е много вкусна!

Наздраве!

Пълнени домати с булгур, мента и стафиди

 Днешната рецепта посвещавам на всички мои читатели, които са привърженици на вегетарианския начин на хранене или просто предпочитат по-леки и здравословни храни. Много вкусно, интересно и различно ястие, което допускам може да се хареса и на месоядните като гарнитура например или предястие:)
Подходяща е за деня с варива за тези, които са фенове на 90-дневната диета. Ако я спазвате стриктно, не добавяйте стафиди и лешници!

Необходими продукти за 4 порции:

4 едри домата с дръжките
100 гр. булгур или кус кус
малко парче пресен джинджифил, обелено и настъргано ситно
2 скилидки ситно накълцан чесън
50 гр. стафиди
50 натрошени лешници
10 листа мечи лук
3-4 стръка прясна мента
черен пипер, сол
300-350 мл. доматено пюре, овкусено с чесън, сол и половин връзка магзаноз
3-4 с.л. зехтин
кората на половин лимон и 2 с.л. лимонов сок

В малка тенджерка кипваме вода и прибавяме джинджифила, чесъна, булгура(леко сварен за 3-4 мин, това зависи от това дали е начукан едро и ли по-ситно - съответно по-ситният се вари за  по-кратко време) или кус куса, стафидите и зехтина. Отдръпваме от котлона и оставяме булгура (кус куса) да поеме течността. Ако течността е много, отцедете. Добавяме накълцаните на дребно мента и див чесън, сол, черен пипер на вкус, лешниците и лимоновия сок и лимоновата кора.
Измиваме доматите и отрязваме капачета откъм дръжките. Издълбаваме ги с помощта на нож и лъжичка и ги оцеждаме. Добре е доматите да не са много узрели и меки. Напълваме доматите, похлупваме с капачетата, омазняваме ги леко със зехтин и ги подреждаме в намазана със зехтин тавичка. Останалата плънка нареждаме около тях и заливаме с доматения сок. Печем в предварително загрята на 175 градуса с вентилатор фурна до омекване на доматите. Поднасяме ги студени.

За рецептата се вдъхнових от тази публикация на GoodFood.

За нещата, които си отиват.... и се завръщат

Светът на детството...
 В него няма тревоги, няма грижи и мисъл за утре, няма срокове, графици и планиране. Поне в моето нямаше. И през лятото ухаеше на борова гора и зелена трева ...

Понякога завръщанията са болезнени, носталгични, изпълнени с тиха радост или отрезвяващи и разтърсващи.
Изпитах от всичко, когато тези дни се завърнах в къщата на баба и дядо. Но ще ви разкажа за носталгичното и изпълненото с тиха радост.
И аз съм градско дете. За мое огромно щастие не бях лишена от връзката със селото. Там прекарвах летните, а понякога и зимните ваканции, и за мен то винаги е било синоним на безгрижие. Такива са детските очи - виждат само онова, което искат.
 С годините видях селото по друг начин, оцених неговите достойнства, простия и семпъл живот на хората там, силата и смисъла на взаимоотношенията и възприемането на света като едно голямо родословно дърво. Там хората се целуват истински по бузата и здраво се прегръщат, далеч от  театралните целувки при среща по американски и европейски.
 Там всеки е почти роднина с другия и по някакъв начин е част и от твоя живот.

Всяка една уличка, всяко кътче от бабината къща, събуждат спомени....

Баба и дядо отдавна ги няма. Светла им памет! Но образите им живеят в мен! И така ще бъде винаги!

Открих на странно място детското си столче, на което играех и мъкнех навсякъде.

Случайно или не, баща ми го е оставил високо на стрехата в двора, като знак, че детството е напуснало този дом.
Много неща намерих там, където ги помнех като дете - сякаш никога не са мърдали и времето е спряло за тях.

Дори котката изглеждаше по същия начин като онази, която имахме преди години.
Как връхлита аромата на детството!!!
Приижда на талази от градинските цветя,

от първите ягоди в градината, откъснати от дъщеря ми...

В разгара на пролетта животът тук кипи с пълна сила - суров и естествен. С удивление и радост гледах как косерите обгрижват и учат своите малки,

как врабците дремят безгрижно на слънце по жиците като нехранимайковци.

 Усетих  се като Малечка Палечка в зеления свят на хиляди дребни неща.

Прекрасно усещане!
Докато дъщеря ми се опитваше да гушне плашливото коте,

си спомних как играехме с макове и правехме принцеси с червени рокли от цветовете им. В нейното градско детство няма такива принцеси.

Време е да набера макове и да сваля столчето от стрехата!

Сиропиран портокалов кекс

Аз бях малко болна. Но пък ми се случиха толкова хубави неща. Някои от тях ще ви разкажа по-късно. Днес ще споделя с вас едно от тях. 

В моята темичка в Любими на готварския форум на Бг.мама съм написала, че хубавите неща трябва да се споделят и размножават. Това е една от моите мисии в живота:) Днес размножих, образно казано, и споделям с вас тази чудесна рецепта на  Танита.
Подобно на нейната дъщеря и моят тийнейджър не обича в сладкишите стафиди, ядки и други добавки. Все човърка в парчето сладкиш и отделя настрани тези толкова вкусни за мен неща. Когато прочетох рецептата, бях убедена, че този сладкиш ще му допадне. И се залових при първа възможност за работа.

Ето и самата рецепта:


1 голям, измит много добре портокал
1 и 3/4 ч.ч брашно
1 ч.л бакпулвер
1/2 ч.л сода за хляб
1/4 ч.л сол
1/2 ч.ч(125г) меко масло
1/2 ч.ч +3с.л захар
2 яйца
1/2 ч.ч(120мл) прясно мляко

За сиропа:

1/4 ч.ч захар
1/2 ч.ч изцеден портокалов сок
3с.л масло


Спазих рецептата дословно. Единственото, което си позволих да променя, бе това , че добавих няколко капки сметанова ванилия. 
 Добър вариант е според мен сладкишът са се поднесе с разбита сметана, но аз нямах време, а и спестих някоя калория.:)

Благодаря на Танита за чудесната рецепта и горещо я препоръчвам на любителите на портокаловия вкус и сиропираните сладкиши!
Чудесен сладкиш е и за вечеря във въглехидратния ден на 90-дневната диета!

Качамак с розмарин и риган на фурна

Това ястие се приготвя много бързо, ухае чудесно и е страшно вкусно. Мисля, че тези, които обичат по-леките и семпли храни, ще го оценят подобаващо. А пък може и някои месоядни да се престрашат:) Сигурна съм, че няма да останат разочаровани!

Необходими продукти:

2-3 с.л. зехтин

250 гр. смес за качамак, аз използвах тази 

250 гр. кисело мляко
100 мл. течна готварска сметана
1 стрък пресен лук
2 с.л. магданоз
2 стръка розмарин
1 ч.л. сух риган
сол
черен пипер
100 гр. бяло сирене
100 гр. кашкавал
1 бучка масло
1 с.л. зехтин
1 к.л. сода бикарбонат

 Намазваме тавичка с размер 22-24см. със зехтин.
В подходящ съд смесваме царевичната смес, сметаната и киселото мляко, в което сме прибавили содата. Добавяме и магданоза, дребно нарязаният лук, розмаринът,  солта и черния пипер. Изсипваме така приготвената смес в съда за печене и отгоре натрошаваме  сиренето, посипваме с кашкавал, нарязан на кубчета и на места слагаме парченца масло. Поръсваме с риган и печем в предварително загрята на 180 градуса фурна около 15 минути до зачервяване.

Добър апетит!


Източник: тук

Зелено ризото с аспержи и пармезан

Въпреки ценния състав на аспержите и тяхната сочност, лично на мен ми се струват доста безвкусни и неутрални. Направо да си го кажем - безхарактерни. Но аз не се отказвам от опитите да ги включа в менюто на моето семейство под една или друга форма. Днешната рецепта е чудесно съчетание между пролетните подправки, които виреят на нашите географски ширини, и неповторимия вкус на италианската кухня. Резултатът е различно, вкусно и засищащо ястие! Дано ви хареса и на вас!

Необходими продукти за  2 порции:

10 стръка аспержи
50 гр. масло и 3 с. л. зехтин
1 ч.ч. едър ориз
3-4 стръка пресен лук
15-20 листа мечи лук
1/2 ч.ч. настърган пармезан
1ч.ч. бяло вино, 2 1/2 ч.ч. бульон от варенето на аспержите
сол, черен пипер
2 яйца

Аспержите се сваряват за 3-4 минути в тенджера с вода без сол и се охлаждат напълно под течаща студена вода. Течността, в която са врели, се запазва. Отрязват се връхчета с дължина около 5-6 см и се отделят настрана. Останалата част от стъблата се нарязват на дребни кубчета.
Лукът се нарязва наситно, оризът се почиства и измива много добре.
В широк тиган се слагат маслото и зехтинът и в тях се задушава нарязаният лук. Когато лукът омекне се прибавя оризът и леко се запържва до прозрачност. Започваме с прибавяне на течностите - виното и водата от аспержите. Прибавяйте на малки части, докато оризът ги попие и след това отново. Продължаваме до пълното поемане на течността от ориза. Преди прибавянето на последната доза течност, сложете в тигана кубчетата нарязани аспержи. Прибавете пармезана, разбъркайте, посолете на вкус, сложете черен пипер и добавете накълцаният мечи лук.
В остатъка от течността, в която сте сварили аспержите добавете сол и 2 с.л. оцет и чукнете 2 яйца. Варете ги около 3-4-5 мин. докато се забулят, но жълтъкат остане полутечен. Извадете ги и леко охладете. В плитки широки чини разпределете ризотото, аранжирайте със стръковете аспержи и в средата сложете леко срязаното яйце, докато жълтъкът леко потече.

Сервирайте с изстудено бяло вино.
Добър апетит!

Базовата рецепта е тук