Угризения, награди и рецепта за спаначени крокети

Какво заглавие на публикация измислих, а?! Но колкото и нелогично и странно да звучи, се надявам да съм достатъчно последователна в изложението на мислите си, за да стане разбираемо.
Първо - за угризенията.... Да, имам такива! Погледнах хронологията на публикациите си в блога за последните два месеца и ме хвана срам - по една на месец. Срам! На всичкото отгоре  едни добри хора са ми дали награди в този период на сериозна липса.
Първо искам сърдечно да благодаря на  Moni за великодушното й и щедро сърце и желанието да сподели с мен тази чудесна награда.
Благодаря  за добрите и топли думи, които намира за мен, когато идва в моя блог. Приемам я с радост и съм щастлива, че ме е добавила в списъка на своите приятели в кухнята.
Много приятно ме изненада и Таня с една награда, която ми е много симпатична заради посланието, което носи - факлоносец на огъня на усмивката. Когато започнах този блог се надявах публикациите ми освен полезни, да са  интересни и забавни и да събуждат добро настроение и усмивки. Тази награда ме кара да вярвам, че съм успяла. Благодаря ти, Таня!
Моля от днес нататък да се отнасяте с по-голям респект и уважение към мен - факлоносеца!
Благодаря и на всички останали мои приятели, които минават през моето местенце и споделят мнения, че събудиха угризения у мен и ме поразмърдаха малко, за да поема своите отговорности на трудолюбив и съвестен блогър.
И ето я най-сетне и рецептата, която трябваше на публикувам още в края на юни, но поради обективни и субективни причини ще се появи на бял свят днес.

Спаначени крокети със сусам

Необходими продукти:

500 гр. пресен спанак /или пакетче замразен спанак - размразен и добре отцеден/
250 гр. извара
1 стрък пресен лук или малка глава стар лук
2 яйца
1 пълна с.л. заквасена сметана
12 листа мента
сол, черен пипер
6 с.л. пармезан
галета за овалване , смесена с 4-5 с.л. сусам

Начин на приготвяне:

Задушаваме нарязания дребно лук в зехтин и малко вода и добавяме спанака с малко сол. Разбъркваме до омекването на спанака и изпаряването на течността. Охлаждаме. Ако използвате размразен спанак, го изстискайте добре. Преместваме върху дъска и нарязваме ситно лучено-спаначената смес. Прехвърляме я в в подходящ съд и прибавяме яйцата, изварата, ментата, сол, черен пипер, пармезан и няколко лъжици галета - сместа не трябва да е много мека и лепкава. Омесваме добре. С мокри или намазнени ръце оформяме кръгли топчета с големина на едър орех, които овалваме в галетата и сусама. Готовите топчета изпържваме в горещо олио, като обръщаме и внимаваме да не прегорят.

Крокетите могат да бъдат изпечени и на фурна върху пекарска хартия за по-здравословно. В такъв случай ги залейте леко със струйка зехтин или олио или поставете по малко парченце масло върху тях. Можете да ги сервирате както топли, така и студени - еднакво вкусни са. Аз ги предложих с млечно-чеснов ментов сос. Надявам се, че пиете бира и бяло вино!?

Добър апетит!

Летни спомени и рецепта с вкус на лято

След дългото ми лятно отсъствие от блога - знаете как е - море,

един страхотен джулай морнинг,

 плажна романтика,

  (ще ми се да вярвам, че са следи от нашата романтична младеж, а не от почиващи влюбени скандинавски пенсионери, макар че и това е хубаво),

 служебни пътувания и проточил се в безкрайност ремонт(без снимка) се завръщам в блогърските редици отпочинала и кулинарно вдъхновена. И минавам направо към рецептата - изключително семпла и вкусна.


Панирани домати в сухо картофено пюре

Продуктите са според броя на участниците на масата:
При нас за трима използвах
3 месести (най-добре домашни) домата
1 ч.л. сух босилек
около 100 гр. по-твърдо сирене, нарязано на парчета с дебелина около 0.5 см
3 яйца, разбити много добре
брашно за паниране
250-300 гр. сухо картофено пюре на люспи
олио за пържене

С помощта на малко ножче почистваме измитите домати от твърдата част към дръжката и нарязваме на шайби с дебелина около 3 до 5 мм. Подсушаваме ги много добре с домакинска хартия и ги овалваме в брашно. Върху една шайбичка домат поставяме парче сирене и захлупваме с другата шайба като сандвич. Потапяме в яйцето, в което сме добавили сухия босилек, в брашно и после пак в яйце. Може да си спестите повторната процедура, но аз реших да се застраховам от пръскане. Накрая овалваме в сухото картофено пюре и изпържваме в добре сгорещено олио. Изваждаме и оцеждаме върху хартия. Вкусни са както топли, така и студени. Задължително поднасяме с изстудено узо или ракия! Наздраве!

Капонада от патладжан

Днешната рецепта е една страхотна разядка. Тя е една моя вариация на сицилианската капонада (капоната?), която се приготвя с кедрови ядки, каперси, запържен лук и стафиди.
  Не се подвеждайте от гръмкото име, приземена и побългарена тя е нещо като кьопоолу и се приготвя страшно лесно и бързо. Ако сте от онези ентусиасти като мен, които обичат да си пекат хляба сами, ще бъдете напълно удовлетворени, когато намажете пресните току-що изпечени (или препечени) филийки дъхав домашен хляб с тази ароматна смес и си налеете чаша студена бира за още по-добро настроение.
Навих ли ви вече?
Да започваме тогава!

Необходими продукти:

1 голям патладжан
2-3 с.л. зехтин
4 изпечени и обелени червени чушки
6-7 зелени маслини
1 стрък пресен лук - ситно нарязан
1 главичка пресен чесън
3-4 с.л. нарязан магданоз
3 с.л. едро счукани и запечени орехови ядки
3 с.л. пресен лимонов сок
1 с.л. балсамов оцет
2 с.л. доматено пюре или настъргани и отцедени пресни домати
сол
черен пипер - прясно смлян

Измиваме патладжана и го надупчваме равномерно на места с дървено шишче. Намазваме го добре с малко зехтин или олио и го завиваме в алуминиево фолио. Поставяме го в тавичка в предварително загрята на 180-200 градуса фурна и печем около 45 мин. до омекване. Изваждаме го и го разрязваме на две половини, за да се охлади по-бързо. През това време нарязваме лука и магданоза, пресоваме чесъна, справяме се с чушките, ако са пресни или си ги набавяме от буркан, счукваме и препичаме орехите (може и в микровълнова).
Обелваме изстиналия патладжан, нарязваме на парчета и го смиламе едро в кухненския робот заедно с маслините и нарязаните на парчета чушки. Прехвърляме тази смес в по-дълбок съд и прибавяме зехтина, пресования чесън, лука, доматеното пюре, лимоновия сок, оцета, сол, черен пипер, магданоз. Объркваме много добре, за да се опознаят съставките и да се сприятелят, и накрая добавяме орехите.

Ако не разполагате с много време, можете да изпечете патладжана от вечерта и да го оставите в хладилник, а приготвянето на сместа да стане на следващия ден.
Голямото предимство на тази рецепта е, че почти всички съставки са в прясно състояние и това максимално запазва полезните вещества в тях. Второто и най-важно предимство е, че е много вкусна!

Наздраве!

Пълнени домати с булгур, мента и стафиди

 Днешната рецепта посвещавам на всички мои читатели, които са привърженици на вегетарианския начин на хранене или просто предпочитат по-леки и здравословни храни. Много вкусно, интересно и различно ястие, което допускам може да се хареса и на месоядните като гарнитура например или предястие:)
Подходяща е за деня с варива за тези, които са фенове на 90-дневната диета. Ако я спазвате стриктно, не добавяйте стафиди и лешници!

Необходими продукти за 4 порции:

4 едри домата с дръжките
100 гр. булгур или кус кус
малко парче пресен джинджифил, обелено и настъргано ситно
2 скилидки ситно накълцан чесън
50 гр. стафиди
50 натрошени лешници
10 листа мечи лук
3-4 стръка прясна мента
черен пипер, сол
300-350 мл. доматено пюре, овкусено с чесън, сол и половин връзка магзаноз
3-4 с.л. зехтин
кората на половин лимон и 2 с.л. лимонов сок

В малка тенджерка кипваме вода и прибавяме джинджифила, чесъна, булгура(леко сварен за 3-4 мин, това зависи от това дали е начукан едро и ли по-ситно - съответно по-ситният се вари за  по-кратко време) или кус куса, стафидите и зехтина. Отдръпваме от котлона и оставяме булгура (кус куса) да поеме течността. Ако течността е много, отцедете. Добавяме накълцаните на дребно мента и див чесън, сол, черен пипер на вкус, лешниците и лимоновия сок и лимоновата кора.
Измиваме доматите и отрязваме капачета откъм дръжките. Издълбаваме ги с помощта на нож и лъжичка и ги оцеждаме. Добре е доматите да не са много узрели и меки. Напълваме доматите, похлупваме с капачетата, омазняваме ги леко със зехтин и ги подреждаме в намазана със зехтин тавичка. Останалата плънка нареждаме около тях и заливаме с доматения сок. Печем в предварително загрята на 175 градуса с вентилатор фурна до омекване на доматите. Поднасяме ги студени.

За рецептата се вдъхнових от тази публикация на GoodFood.

За нещата, които си отиват.... и се завръщат

Светът на детството...
 В него няма тревоги, няма грижи и мисъл за утре, няма срокове, графици и планиране. Поне в моето нямаше. И през лятото ухаеше на борова гора и зелена трева ...

Понякога завръщанията са болезнени, носталгични, изпълнени с тиха радост или отрезвяващи и разтърсващи.
Изпитах от всичко, когато тези дни се завърнах в къщата на баба и дядо. Но ще ви разкажа за носталгичното и изпълненото с тиха радост.
И аз съм градско дете. За мое огромно щастие не бях лишена от връзката със селото. Там прекарвах летните, а понякога и зимните ваканции, и за мен то винаги е било синоним на безгрижие. Такива са детските очи - виждат само онова, което искат.
 С годините видях селото по друг начин, оцених неговите достойнства, простия и семпъл живот на хората там, силата и смисъла на взаимоотношенията и възприемането на света като едно голямо родословно дърво. Там хората се целуват истински по бузата и здраво се прегръщат, далеч от  театралните целувки при среща по американски и европейски.
 Там всеки е почти роднина с другия и по някакъв начин е част и от твоя живот.

Всяка една уличка, всяко кътче от бабината къща, събуждат спомени....

Баба и дядо отдавна ги няма. Светла им памет! Но образите им живеят в мен! И така ще бъде винаги!

Открих на странно място детското си столче, на което играех и мъкнех навсякъде.

Случайно или не, баща ми го е оставил високо на стрехата в двора, като знак, че детството е напуснало този дом.
Много неща намерих там, където ги помнех като дете - сякаш никога не са мърдали и времето е спряло за тях.

Дори котката изглеждаше по същия начин като онази, която имахме преди години.
Как връхлита аромата на детството!!!
Приижда на талази от градинските цветя,

от първите ягоди в градината, откъснати от дъщеря ми...

В разгара на пролетта животът тук кипи с пълна сила - суров и естествен. С удивление и радост гледах как косерите обгрижват и учат своите малки,

как врабците дремят безгрижно на слънце по жиците като нехранимайковци.

 Усетих  се като Малечка Палечка в зеления свят на хиляди дребни неща.

Прекрасно усещане!
Докато дъщеря ми се опитваше да гушне плашливото коте,

си спомних как играехме с макове и правехме принцеси с червени рокли от цветовете им. В нейното градско детство няма такива принцеси.

Време е да набера макове и да сваля столчето от стрехата!