Ябълков крем със сметана за възрастни

"Есента и виното са близки......"
                                 Павел Матев

Днес у дома ухае на есен, на сладко вино и на канела. Ухае на спомени, на детство и ябълки!
Обичам това ухание! То изпълва дома ми всеки път, когато приготвям вкусния десерт, с който ще ви запозная след малко!

Крем супа от тиква с песто от салвия

" Хей, иде вятър, иде..."
Спомняте ли си този рефрен от  песента на ФСБ?  Велика група! Страхотни и стойностни песни. Невероятни текстове. Особено на Калин Донков...
 И така носталгично настроена, на фона на тази убийствено яка песен, прекрачила прага на есента и потръпваща още от вчерашния вятър, искам да ви предложа една сгряваща есенна крем супа от тиква, която, уверявам ви, е и невероятно вкусна. Истинска храна за душата!

 Тази крем супа от тиква винаги правя в по-малки количества, защото у дома има заклети традиционалисти, които упорито отказват да приемат тиквата, освен в сладките и приложения. Тяхна си работа! Те губят!
Затова днешната рецепта е в количество,  достатъчно точно за 3 порции.

Необходими продукти:

300 гр. сварена и пюрирана тиква
1 морков
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1/4 - 1/2 к.л. индийско орехче
1/2 к.л. сух джинджифил
сол
3-4 с.л. зехтин
микс от пипери (черен, зелен, розов)
30 мл. готварска сметана
150 мл прясно мляко
200мл вода (зеленчуков или пилешки бульон)


За пестото от салвия:

30-35 листа от прясна салвия
40 гр леко запечени орехови ядки
50мл зехтин, може и повече
3 големи скилидки чесън
1-2 к.л. сол
30 гр пармезан, който обаче може да се пропусне, ако го настържете и запечете върху крутоните

Начин на приготвяне:

Задушаваме в зехтина с малко вода и бульон ситно нарязаните морков, лук и чесъна до омекване, като периодично прибавяме по малко течност, за да избегнем запържването. Когато зеленчуците омекнат, добавяме към тях тиквеното пюре, млякото, останалата вода (бульон), солта, подправките,  сметаната и пасираме.
Пасирането може да стане и с прехвърляне в кухненски робот.
Варим крем супата от тиква още 5-6 минути за спойка на съставките и пълно овкусяване.
През това време приготвяме с пасатор пестото от салвия, като смесваме всички продукти.
Поднасям супата от тиква  с пармезанови чеснови крутони, 1 ч.л. песто от салвия и малко сметана за украса.

Пригответе крутоните като нарежете две-три филии по-сух хляб на малки кубчета. В тавичка върху хартия за печене изсипете 3-4 с.л. зехтин, 1 к.л.  сух чесън, щипка риган или чубрица ималко настърган пармезан(може и без него).  Разбъркайте добре зехтина с подправките и прибавете кубчетата хляб. Отново разбъркайте добре, за да поемат равномерно от мазнината. Изпечете ги на 200градуса за съвсем кратко време в предварително загрята  фурна на програма с вентилатор или грил. Внимавайте, защото изгарят бързо, стават готови за 4-5 мин.. Разбъркайте поне един път.

У дома и малки, и големи спазват при тази крем супа правилото на доброто дете, което послушно си изяжда всичко!

Пестото от салвия е изключително подходящо и за картофена крем супа, както и за гарниране на различни видове паста! Може да го съхранявате до една седмица в хладилник или да го замразите за 6 месеца!




Надявам се рецептата за крем супа от тиква да се хареса и във вашите домове и да сгрява стомахчетата ви през студените есенни и зимни дни!

Мраморен шоколадово-тиквен брауниз

Случвало ли ви се е да вкусите от нещо и толкова да ви хареса, че да не можете да се спрете докато не изядете всичко. И да си отрежете после още едно парче. И така в този ред.... Да, много е лошо, знам. Нездравословно, признак на лакомия и изветряло възпитание. Срам! Особено, ако предварително сте наясно с броя на погълнатите калории! Ей с такъв един обект искам да ви запозная днес. Така де, да не съм сама в прегрешенията!
 Мислех да пусна публикацията утре, за да имам възможност да направя прилични снимки на дневна светлина, но обектът просто изчезваше със скоростта на светлината, така че реших да рискувам с качеството на снимките.

За шоколадовия слой:

3/4 ч.чаша меко масло на стайна температура

1 ч.чаша захар

2 яйца

1/2 ч.чаша брашно
1 ч.л. ванилия
1/2 ч.лъжица канела
1/4 ч.лъжица сол
1/3 ч.лъжица бакпулвер
1/2 ч.чаша какао

За тиквената смес:

1 яйце
1/2 ч.ч. кафява захар

170гр. обикновено крема сирене

2 препълнени с.л. брашно,
2/3 ч.чаша сварена пюрирана тиква
1 ч.л.  ванилия
1/4 ч.л.  канела

Начин на приготвяне:

Пресяваме и смесваме сухите съставки за шоколадовия слой - брашното, канелата, солта, бакпулвера, какаото. В друг съд разбиваме маслото, захарта, яйцата едно по едно и накрая ванилията . Прибавяме сухите съставки и разбъркваме добре до хомогенна смес, от която отделяме 3-4 с.л., които ще използваме за мраморния ефект.

С миксер или най-добре в кухненски робот разбиваме на крем съставките за тиквената смес.

Намасляваме и посипваме с брашно тортена форма с диаметър 23см. и изсипваме в нея готовата шоколадова смес. Върху нея изсипваме оранжевата смес и с помощта на лъжица изсипваме на няколко места остатъка от шоколадовата смес, която сме отделили предварително. С клечка за зъби разбъркваме до постигане на мраморна шарка и печем в предвалително заграта на 180 градуса фурна около 35минути.

Изваждаме сладкиша, охлаждаме 5 минути и внимателно отваряме формата и го прехвърляме в тортена чиния. Нарязваме на порции, когато е изстинал напълно.

Наслаждавайте се и се отдайте безсъвестно на прегрешението!

Пожелавам ви вкусна и умиротворяваща есен!

Благодаря за тази чудесна рецепта на Петрина! Посетете страхотния и блог - всичките и рецепти са невероятни!

Гратен с картофи, червена ряпа и пармезан

Здравейте, приятели!
След доста дълго отсъствие се завръщам в родните блогърски среди с една семпла, но много вкусна рецепта, изключително актуална за есенния сезон.
Обичам есента, тя ме зарежда със спокойствие и ми носи усещане за хармония. Дори когато ми се струва, че съм я загубила завинаги.

Обичам ласкавите есенни лъчи на слънцето, примигващите под слънчевите милувки с оранжевите си клепки листа,

яркото пиршество от греещи топли цветове

смълчаните паркове, които само засилват усещането, че "иде време за горест"

 спокойната меланхолия, която пропълзява във всяка моя клетка.
 И не е случайно, че събрах сили и желание да се завърна на моето си местенце тук точно в сърцето на есента.
Вдъхнових се за тази рецепта от Танита, която пък я открила в друг чудесен блог. Аз я интерпретирах по мой вкус и потвърждавам, че резултатът е наистина много вкусен. Включването на червената ряпа в рецептата бе предизвикателство за мен, защото досега не бях използвала този зеленчук в рецепти, освен в есенна салата с моркови и зеле. Крайният резултат ни изненада много приятно - деликатен  вкус и  приятна консистенция.

 

Ето ги и необходимите продукти:

 

 

1 кг. картофи, обелени и нарязани на тънки шайби с дебелина 3-4 мм.

220 гр. червена ряпа, нарязана също на тънки шайби

1 оранжева или червена чушка на шайби

1 голяма глава лук, нарязан на шайби

50 гр едро настърган пармезан

70 гр едро настърган кашкавал

1ч.ч прясно мляко

1ч.ч. готварска сметан

12 малки листа салвия(градински чай)

сол, микс от пипери(черен, зелен и розов)

 

Намазваме с масло тавичка за печене с размери  23/30см и в нея редим зеленчуците керемидообразно със застъпване, като целта е да се откроят симетрично цветните редове с ряпата и чушката и зеленчуците да застанат почти изправени в тавичката. Между тях вмъкваме на места нарязаната ситно салвия и настъргания пармезан.

Кипваме млякото, сметаната, солта и пиперите до разтварянето на солта и заливаме подредените зеленчуци. Отгоре поръсваме с кашкавал. Печем 50 минути отначало на 200 градуса, после на 180.

 

 

 

Сервираме със студено бяло вино или бира.

Хубава, спокойна и хармонична есен пожелавам на всички!

 

На гости при Ваня от Culinary with me с великденски минитортички

Познавам Ваня виртуално от около две години и още с първите си публикации в бг мама, където всички я познаваме като Vanilla,  привлече вниманието ми. Нейните снимки и рецепти са оригинални, стилни, изпипани в детайли и композиция. Направени са прецизно, професионално и красиво. Всъщност това е първото, с което тя ме впечатли – естетика и чисти кадри.

Когато получих поканата  и за гостуване,  ми стана много приятно. Почувствах се специална, после - леко притеснена. Преминах и през етап на съмнения относно времето и резултата. Да бъда гост в този естетичен и красив блог за мен е привилегия.

Ваня, благодаря за доверието и за това, че ме покани за свой гост в навечерието на този така светъл празник! 

Докато приготвях моите сладкишчета, се забавлявах истински. Искрено се надявам и вие да усетите това и да ви заредят с празнично настроение.

 Идеята ми бе да наблегна преди всичко на настроението, свързан с този прекрасен празник. Избрах да направя тези минитортички като за основа използвах чудесната рецепта на Абра. Реших те да приютят върху себе си няколко великденски персонажа.

Необходими продукти:

1 портокал
100гр захар
100гр бадемов марципан (сурова маса)
1с.л. портокалов ликьор
3 яйца
50гр пшеничено нишесте
50гр меко масло

За животинките:

40 кокос
40 г. масло *
40 г. пудра захар
1 чаена лъжичка. кокосово ликьор

2 с.л. подсладено кондензирано мляко

За покритието:

1 ½ бял шоколад(аз използвах Милка)

20-30 мл олио

2 капки жълта  сладкарска боя

цветни кокосови стърготини за поръсване

Покритието трябваше да е от фондан, но не разполагах с такъв. Оттук започна веселата част.

Покрих заека и кокошката с бял шоколад и всичко вървеше добре до момента, в който пилетата ми се сториха много бледи и прибавих течна жълта боя към стопения шоколад, която го пресече, и  моите пиленца вместо гладки и стилизирани, каквито бяха замислени, станаха малко небрежни и разрошени.

Другото неудобство от липсата на фондан бе това, че върху стопения бял шоколад се рисува трудно и цветният гел не се закрепя добре. В резултат на това външният вид на заека и кокошката  започна да събужда съмнения за дълбоки китайски корени.

 Дъщеря ми обаче ги намери за очарователен и ме насърчи.

Начин на приготвяне:
Яйцата се разделят. Жълтъците, маслото, портокаловата кора се разбъркват до кремообразна смес. Добавят се останалите 50гр също настърган на ренде марципан. Белтъците се разбиват на сняг с останалото количество (50гр.) от захарта. Добавя се нишестето и внимателно разбърква. Двете смеси се разбъркват с дървена лъжица до хомогенизиране.
Портокалът се измива, подсушава и кората му се настъргва на ситно ренде, а сокът му се изтисква. Портокаловият сок (около 75мл) се завира за 1/2мин. с 50гр от захарта. 50гр от марципан се настъргва на ситно ренде и добавя към портокаловия сок, също портокаловия ликьор – добре разбърква до хомогенна смес.

Фурната се включва на програма „грил”. Аз използвах форма за мъфини. Отворчетата се намазват хубаво с меко масло и брашно. Сипва се 1с. л от тестената смес, заглажда се и запича на средна скара за около 8-10мин. докато сместа покафенее и започне да се отделя от стените – тогава се изважда. Върху тестото се сипва и разнася равномерно 1с. л от портокаловия сироп. Върху него отново 1с. л от тестото. Отново се запича до златистокафяво, вади се и се слага портокалов сироп и отново тесто. И така, в този ред, докато смесите свършат. Формата се вади, охлажда се и с помощта на клечка за зъби тортичките внимателно се отлепят и обръщат. Вече са готови за декориране.

От изброените по-горе продукти оформяме главичките на животинките като топчета. Поставяме ги на хартия за печене и заливаме с белия шоколад. Заливаме и тортичките със стопен бял шоколад, разбъркан с олио, посипваме с цветни кокосови стърготини и отгоре поставяме главичките-топчета. Оставете в хладилник поне един час преди поднасяне.

Рецептата за минитортичките ще намерите и при Ваня!

Ваня, мили приятели, пожелавам ви весели великденски празници!