Мини понички с извара

В този блог рецептите, които се приготвят с пържене, се броят на пръстите на едната ръка. Избягвам този начин на приготвяне на храната, поради здравословни проблеми. Но има рецепти, които дават най-добър резултат, когато са приготвени именно по този начин. И, ако те влизат в менюто ви един път месечно например, можете да си лягате вечер с чиста съвест. Та, хора, тази рецепта е една от тези. Признавам, че ми трябваше доста време, докато се реша да я направя, но в никакъв случай не съжалявам - нито,че я приготвих, нито, че изядох сама една дузина пухчета . В крайна сметка поговорката за прекаления светец не е измислена случайно. Първо ме грабна снимката на тези топченца в един руски блог. Затова и днес се опитах да направя нещо като закачка с руската девойка Оксана, снимала тези хубавини така изкусително. И тук по стар руски обичай един от главните герои е водката - хем за настроение на останалите компоненти, хем за автентичност, хем помага тестото да не поема толкова мазнина при пърженето. Мисля, че това е едно от големите достойнства на тази рецепта.

Необходими продукти за 3-4 порции (около 20бр.)

2 яйца
250г фино пасирана извара(аз използвам за тази цел извара на "Олимпус")
3с.л. захар
2 с.л. сметана(течна с масленост 30%)
1 с.л. водка
1 ч.ч. брашно
1 ч.л. сода за хляб
1/2ч. л. сол

олио за пържене

1 ванилия
кората на един портокал или лимон(по желание)

Начин на приготвяне:

Брашното се смесва със содата и солта. Изварата се пасира много добре заедно с яйцата, захарта и ванилията. Към тях се добавят сметаната и водката и накрая брашното като се бърка с лъжица в по-дълбока купа. В по-малка касерола се загрява достатъчно количество олио за пържене. Внимавайте - мазнината трябва да е добре загрята, но  не допускайте олиото да започне да пуши. От сместа с  намаслени ръце се оформят топчета с размер на орех и се пържат в сгорещената мазнина до тъмнозлатист цвят. Не правете топките по-големи, за да може тестото да се изпържи равномерно и да не остане тестяно в средата. Обръщат се равномерно и, когато са готови, се изваждат в съд върху домакинска хартия. Преди поднасяне се поръсват с пудра захар. Може да ги поднесете със сладко, айрян, но и без добавки са достатъчно ароматни, пухкави и вкусни.

Ако семейството ви е по-голямо, направете двойна доза! Добър апетит!

Самоводска гъбена чорба

  Споменавала съм и преди, че обичам рецептите с история. И тази е такава. Свързвам я със студентските ми години във Велико Търново по време на прехода, когато храната беше доста еднообразна, основните ни хранения бяха в студентския стол,  в който храната беше вкусна, любимата техника на готвачките беше запръжката и това ни остави дългосрочни гастритни белези. Но всичко беше точно, защото бяхме млади, ентусиазирани, любопитни за знания, изпълнени с мечти и обичахме да се разхождаме от университета до Стария град, където неизменно ни посрещаше вълшебният дух на Самоводската чаршия и панорамната гледка. Та в студените есенни и зимни дни там ни приютяваше една кръчмичка, в която беше топло и уютно, а гъбената чорба бе евтина, сгряваща и безумно вкусна. Какво повече може да иска един премръзнал и гладен студент! Признавам, че тогава въобще не ми е минавало да поискам рецептата, защото приготвянето на храна не ме вълнуваше много.  С годините обаче вкусовият спомен за тази чорбица започна настойчиво да ме преследва. Изпробвах няколко варианта по спомен и последният с добавка на булгур беше почти автентичен. Тогава обаче на гости ми дойде моята приятелка и състудентка Дани, която не бях виждала повече от 20г. Поводът за тази среща си е сюжет за малък разказ, но за него - друг път. Та на тази мила, сърдечна и чревоугодна среща си припомнихме отново за кръчмата на Самоводската чаршия и гъбената чорба. Дани обаче имаше други спомени от нея и беше сигурна, че автентичната чорба се приготвя с овесени ядки. И по-късно, когато тя вече беше отпътувала за Германия, а аз приготвих чорбата с овесени ядки , разбрах, че Дани е била права. Дани, благодаря ти за свежата памет! Обичам те и ти обещавам следващия път отново да се забавляваме така. Че и повече! И да знаеш, че още пазя онази снимка от розобера ! :)

Необходими продукти за  4-5 порции:

4-5 с.л. олио
1 глава стар лук
1 морков
резен целина от глава около 50г
6-7 гъби(бели или кралски печурки)
2с.л. сушени манатарки, накиснати предварително за 15мин. в топла вода
1/2 ч.ч.(250мл) пасирани домати (пресни или от буркан)
4-5 с.л. овесени ядки ( булгур или 3-4 с.л.ориз)
1 с.л. сол(равна)
1ч.л. сух риган
щипка лют червен пипер - аз добавям 1/2 чл. кайенски пипер
3с.л. нарязани листа от пресен или замразен девисил
30г. масло
черен пипер(по желание)

Начин на приготвяне:

Задушете в средна тенджера ситно нарязаните лук и морков в леко загрятото олио и 4-5 с.л. вода до омекване на зеленчуците. Добавете 1.8л. до 2 л. вода и след като заври добавете нарязаната на малки кубчета целина, обелените и нарязани на филийки гъби, солта, сухия риган, накиснатите сухи манатарки и лютия пипер.(Ако използвате ориз или булгур, прибавете ги на този етап). Варете на тих огън около 20 мин. Добавете овесените ядки и пасираните домати и варете още 5 мин. Отдръпнете супата от котлона, прибавете бучицата масло и разбъркайте. Оставете я така със затворен капак около 5 мин. Преди сервиране, поръсете с пресния девисил.

Добър апетит!

Моите забележки:
Ако приготвяте супата за деца, пропуснете лютия пипер.

Супата ще бъде вкусна и без сушените манатарки, но те определено правят вкусът по-богат и наситен.

Ако има четящи търновци тук и бивши студенти от времето между 1989-1992г, които са сгрявали стомах с въпросната чорба на въпросното място и знаят подробности за рецептата, моля да се свържат с мен, за да завършим това добро и благородно дело. Благодаря ви предварително! 

Закуски с готово тесто

 Готовото тесто е добра алтернатива, когато нямате много време, а искате да приготвите нещо бързо и вкусно. Необходимото условие е да попаднете на хубаво готово тесто. Разбира се, тези от вас, които имат резерви към купените полуфабрикати, могат да си приготвят тестото сами, използвайки любимата си рецепта за тесто. Моят безспорен фаворит в това отношение е тестото за пиде - една от най-популярните рецепти в блога ми.

 И така, купили сте хубаво готово тесто и ви трябва добра рецепта - аз съм вашият човек. И предложенията ми всъщност са две - за мини гъбени пайове с бекон и вити банички с масло и крема сирене.

Необходими продукти за 4 порции:

1 пак. готово тесто, оставено поне 1/2 час на стайна температура

Плънка за гъбените пайове:

3 с.л. олио

30 г масло

1 глава лук

5 скилидки чесън

1 малък морков

40 - 50г бекон
6-7 гъби

1 домат, отцеден и почистен от семките 

2 стръка пресен лук

2 щипки риган, черен пипер

3 с.л. олио

30 г масло

2 с.л. крема сирене

80г кашкавал

Плънка за витите банички:

40 г меко масло

1 пак крема сирене 

100 г. натрошено бяло саламурено сирене

1 жълтък+1с.л. олио за намазване

сусам за поръсване

Начин на приготвяне:

Разделете тестото на 8 еднакви топки  - от тях ще приготвите 4 мини пая и 4 вити банички.

За пайовете:

Задушете лука, моркова, чесъна и гъбите в мазнината с малко вода до омекване. Прибавете нарязания на кубчета домат и бекона. Овкусете с черен пипер, риган и накрая добавете крема сиренето до стопяването му. Охладете и добавете нарязания зелен лук.

С пръсти издърпайте тестото на всяка топка докато получите равномерен по дебелина кръг с диаметър около 20см. В средата на 4-те кръга поставете охладена гъбена плънка, а около нея подредете в кръг пръчици кашкавал. 

Трябва да изглежда така:

 С пръсти защипете на няколко места тестото до образуването на плик с отвор по средата. Набрашнете готовите пайчета отстрани с брашно и ги подредете в тавичка, покрита с хартия за печене. Поставете за 20-25 мин в затоплена на 40 градуса фурна да втасат. Изпечете на 180 градуса за около 20-25мин.

За баничките:

Процедирайте с тестото по същия начин като намажете с меко масло цялата тестяна кора и поръсите равномерно с крема сирене и натрошено саламурено сирене. Завийте рулце от всяка кора, усучете го леко и завийте на охлюв. Пренесете суровите банички в тавичка, покрита в хартия за печене и ги оставете да втасат като пайовете. Преди да ги изпечете намажете всяка баничка с разбит с олио жълтък и поръсете със сусам. Печете на същата температура за същото време.

Покрийте изпечените закуски с честа кърпа, за да омекнат.

Добър апетит!

Крем супа от тиква с кореноплодни

 Определено смятам, че тиквата е недооценена като кулинарен продукт. Затова в блога ми  споделям вкусни изпитани рецепти с тиква както в сладък, така и в солен вариант. След крем супата от тиква с песто от салвия, печената тиква със салвия и къри, печеното пиле с тиква днес ви предлагам още един солен вариант на рецепта с тиква - крем супа с тиква и кореноплодни - вкусна комбинация от различни вкусове, копринена консистенция и запомнящ се дълго ароматен вкус. Освен това е толкова сгряваща и засищаща. Сигурна съм, че и децата ви ще я харесат. Супата се приготвя бързо и лесно и е по силите дори на най-начинаещите готвачи.

Необходими продукти за 4-5 порции:

40г краве масло
2-3 с.л. олио

600г - 800г обелена и нарязана на кубчета тиква (цигулка, кестенка)
1 средна глава стар лук
5-6 скилидки чесън
1 среден морков
1 среден пащърнак
40г резен целина от глава
2 средни картофа
1 ч.л. суха салвия (градински чай)

сол, черен пипер, индийско орехче

лют пипер, тиквени семки - по желание

Начин на приготвяне:

Нарежете всички зеленчуци на еднакви по размер кубчета без лука, чесъна и моркова . Сложете ги в средна по-дълбока тенджера и ги залейте с вода, колкото да ги покрие и включете котлона. Докато сместа заври, в малък тиган сложете двата вида мазнина, загрейте я леко и сложете в нея нарязаните ситно лук и чесън и настъргания морков. Разбъркайте няколко пъти, докато сместа се оцвети в оранжево и добавете 50мл вода. Задушете до омекване на зеленчуците. Изсипете задушените лук, чесън и морков към врящите останали зеленчуци, прибавете сол и 1 ч.л. суха салвия. Варете супата около 30 -35 мин до готовност на пащърнака. Подправете супата с малко прясно настъргано индийско орехче, черен пипер и щипка лют пипер и пасирайте. Ако водата е малко и супата е прекалено гъста, може да добавите малко прясно мляко и да върнете на котлона за няколко минути, докато заври. Поднесете с тиквени семки, лъжица сметана или чеснови крутони според вашия вкус.
Добър апетит!

Моите забележки:
Ако нямате сушена салвия, може на нарежете 7-8 листенца прясна салвия и да поръсите супата с нея преди поднасяне. Ако салвията не е вашата подправка(за мен това е най-подходящата подправка за тиква), използвайте мащерка.

Чийзкейк с тиква

 Тиквено време е. Есенно, топло, уютно. Греят листата и примигват под октомврийското слънце. Размечтават те. Мечтаеш си да се прибереш вкъщи и домът да те посрещне с аромат на канела, джинджифил и кардамом, да запалиш огнище, да си налееш вино......
Е, да сбъдваме мечтите една по една предлагам. Този сезонен десерт е лесен и толкова ароматен и вкусен, че няма как да не го споделя с вас. Ако сте любители на тиквата като мен, ви предлагам и други сладки тиквени изкушения като  мраморния тиквено-шоколадов браунис, меките тиквени сладки с крем, чийзкрем с тиква и стевия, бонбони от тиква с кокосово масло без захар, разкошното тирамису с тиква, пълнена тиква с локум и сушени плодове, кекс с тиква и сушени плодове и  няколко невероятно вкусни солени предложения с тиква, които може да намерите в блога.

Необходими продукти:

За основата и трохите:

150 г брашно Грахам или пълнозърнесто брашно
100г леко смлени овесени ядки
100г кафява захар
60г едро нарязани орехи
1ч.л. канела
1/2 ч.л. сух джинджифил
1/2 ч.л. прясно смлян кардамом
щипка прясно настъргано индийско орехче
125г краве масло

За пълнежа:

400г сладкарска извара(ползвах тази от Лидл) или крем сирене
300г пюре от тиква
1с.л. царевично нишесте (ако тиквата е прекалено водна)
1 яйце
100г кафява захар
1ч.л. канела
щипка прясно настъргано индийско орехче

Начин на приготвяне:

Застелете дъното на форма за печене с размер 23 см. с откопчаващи се стени с хартия за печене. Намажете стените на формата с масло и набрашнете леко. Загрейте фурната на 180 градуса.
Смесете сухите продукти без орехите за основата добре  и прибавете към тях мекото масло,  докато получите ронливо тесто. Може да направите това с ръце или с помощта на кухненски робот на ниска степен. Разделете маслените трохите на две и изсипете едната половина от тях във формата. Притиснете добре към дъното с помощта на пръстите си или с чашка с равно дъно. Приберете формата в хладилника или фризера, докато приготвите пълнежа.
Прибавете орехите към втората част на маслените трохи.
С помощта на миксер или робот разбийте добре яйцето със захарта, прибавете тиквеното пюре, изварата, нишестето и подправките. Изсипете сместа върху охладената маслена основа и печете 25 мин на 180 градуса. Изведете формата, поръсете с ореховите маслени трохи и печете още 15-20 минути до готовност. Охладете добре, преди да извадите от формата.
Този тип сладкиши разкриват най-добре богатия си ароматен характер на следващия ден. Ако има кой да ги изчака, разбира се!

Хубава и вкусна да ви е есента. И не спирайте с мечтите!

Моите забележки:
Варете тиквата за пюрето с малко вода. Задръжте я още на котлона след сваряване, за да се изпари добре водата от нея, като внимавате да не загори. Ако пюрето ви е прекалено течно, може да добавите към сместа за пълнежа 1 жълтък или 1 белтък. Не пропускайте нито една от ароматните подправки, освен ако нямате някаква непоносимост към нея, за да се насладите на вълшебния аромат.

Кюфтета с млечно-яйчен лимонов сос

  Нямам идея защо чак сега качвам тази рецепта, която заради безспорните си вкусови качества стана доста популярна преди години, когато я публикувах в моята тема във форума на Бг. мама през далечната вече 2010г. Тя е известна в нета под името кюфтетата на Гуинет. Днешният вариант е с малки добавки, от които според мен, ястието само печели на вкус и на вид. Сосът всъщност е един от гвоздеите в програмата тук, така да се каже. Това е млечно-яйчено-лимонов сос и освен за кюфтета, би могъл да се използва и за друг вид месни ястия. Рецептата се приготвя много лесно и бързо и дори начинаещите в кухнята биха се справили успешно.

Необходими продукти:

За кюфтета:
500гр.  кайма, 
1 к.ч.. много добре измит ориз 

1 яйце
1 с.л. чубрица
1/2 ч.л.черен пипер 
1/2 ч.л. сол
ситно нарязан магданоз с дръжките

За течността, в която ще се варят кюфтетата:

2 моркова, 
1 пащърнак и/или резен целина от глава

сол или смес от сушени зеленчуци,

За соса:
90 г. краве масло, 

4 с.л. брашно, 

3-4 жълтъка, 

250 -300г. кисело мляко, 

малко настъргано индийско орехче(най-добре го настържете от цял орех)

сок от половин лимон

магданоз за поръсване (по желание)

Начин на приготвяне:

Омесваме много добре продуктите за кюфтетата, оформяме кръгли топчета, които овалваме в брашно. В по-дълбока тенджера възвираме около 2.5л вода, пускаме морковите, парчето целина, пащърнака, сол и добавяме готовите набрашнени кюфтета. Варим до готовност около 30 -35 мин. Изваждаме кюфтетата в затоплен съд, прецеждаме бульона и пасираме зеленчуците от бульона заедно с 1/2 до 1 ч.ч. от него.
В тиган запържваме 90г. масло, прибавяме 4 с.л. брашно и бъркаме докато брашното се запържи добре до златисто. Доливаме до необходимата гъстота от бульона (около 3-4 ч.ч), в който са врели кюфтета при постоянно интензивно разбъркване, за да не се образуват топчици. Отделно разбиваме 3-4 жълтъка с 400г. кисело мляко и ги прибавяме при постоянно енергично разбъркване към брашнения сос. 
Добавяме към получения сос пасираните зеленчуци от бульона и сварените кюфтета. Пасираните моркови и жълтъците ще придадат на соса великолепен и апетитен бледожълт цвят. 
Варим още 2-3 мин. на слаб огън. 
Накрая подправяме с черен пипер, лимон и индийско орехче. И поръсваме с пресен магданоз по желание.
Добър апетит!